-
-
Бруно Акрапович успя да изненада всички, като за първи път направи впечатления с дъвката си. Още в началото на реванша със Страсбург той дори правеше балончета край тъчлинията. Не е имал точно това предвид, но идеята на Локо Пловдив в тази среша бе да докаже, че не е черно-бял балон, който ще се спука всеки момент. Първият мач на „Лаута“ преди седмица бе като скрита лимонка и не се знаеше дали ще гръмне сега. Остана заблуда – Локо Пловдив ли игра стабилно, или франсетата са слаба ракия.
Е, след ответния мач е ясно, че истината е някъде по средата. Страсбург игра и двата пъти с пълни сили, а Локо Пловдив бележи израстване от миналия сезон. Случката с неиздадените навреме визи на двама футболисти трябваше да повдигне духа на черно-белите, но сентенцията – класата си е класа, се прояви още в началото. Ранният гол, който на практика реши крайния изход, падна именно през единия от визовите „герои“. С Езе ситуацията през последните 48 часа бе – има виза, няма виза, има виза, няма виза, и накрая – има. А сега за 3-4 секунди срещу него Лиенар проби, като тръгна наляво, надясно, наляво, надясно и накрая даде голов пас. Няма нищо случайно, както са казали хората. И с Карагарен така -както в първия мач, и във втория имаше добър шанс, но не успя да изравни.
Локо и сега игра прилично, без опълченско поведение. При съперници от различен калибър по-скромният трябва да прави точно това – 3-4 пъти на мач да доближи вратата на по-големия отбор и ако има класа и късмет, да вкара. Късметът това лято явно бе изконсумиран на стадиона в Търнава. В Страсбург локомотивци не се отпуснаха след гола, не допуснаха подобни ситуации пред вратата си веднага.
Често в такива мачове виждаме бързо заграждане от по-силния отбор, докато защитата и вратарят на по-слабия тим се разберат кой е виновен и следва неизбежен нокаут.
И в стила на бокса – Локо не падна с нокаут, тимът на Бруно Акрапович и в двата мача дори не бе в състояние на нокдаун в нито един момент от общо 180 минути, а загуби по
точки. Шансовете ги имаше – в 62-ата минута същият Езе с глава можеше да преобърне всичко и да накара в оставащия половин час хората от френското посолство в София да хапят устни.
Но така или иначе всичко за Локо Пловдив в Лига Европа приключи достойно. Както се казва – догодина повече. Затвърди се впечатлението за Страсбург, че са нищо особено. Два мача не успяха да натиснат масирано българския си съперник. Имаше неяснота в Пловдив дали са подценили Локо и на какъв процент обороти играят. Явно и двата пъти Локо не им позволи повече, ако изобщо французите имат капацитет.
А за да има изобщо – догодина повече, Локо Пловдив трябва да вдига нивото. Трудното започва тепърва. Точно затова у дома на „Лаута“ бе поканен Георги Иванов. Кой, ако не Гонзо, може да вдигне и реномето на клуба, и да го вкара повече в новините, да отнеме малко от медийните изяви на Христо Круша реки, да сложи ред в трансферите, да подреди школата и изобщо Георги го чака много работа. Само той си знае дали има цел един ден да седне и на треньорската скамейка, дано този път хубаво си прецени потенциала и способностите. Локо Пловдив не просто имаше нужда от спортен директор, а точно от Георги Иванов. Точно от Гонзо, който да пори въздуха на „Лаута“ и всеки да му има респект.
Целта е ясна и безусловна -място в първата плейофна шестица. Ако там има четири капарирани места – това е миналогодишното каре, Локо Пловдив трябва да намери път натам в конкуренцията на градския съперник Ботев, Черно море, Арда, Славия.
