-
-
За да спечелиш нещо голямо и във футбола, и в живота, трябва първо да се научиш да губиш. Да взимаш поуки от грешките си и да уважаваш противника. Изявленията на капитана на ЦСКА-София Петър Занев и на треньора Бруно Акрапович след съботния мач с Локо (Пд) не правят чест на амбициите на „червените“ и показват изнервеност, която няма да помогне на никого в Борисовата градина. Фактите са следните: „черно-белите“ не позволиха на своя съперник да създаде чисто голово положение, а Занев и колегите му в отбрана в крайна сметка не бяха достатъчно полезни в изнасянето на топката и изграждането на по-качествени атаки, като в същото време веднъж сбъркаха и късметът ги покри при удара на Митко Илиев в страничния стълб.
Изводите от дербито не подлежат на оспорване. Локомотив рани Бруно Акрапович с неговото оръжие. Именно босненецът научи отбора да се защитава добре и търпеливо да чака своите една-две ситуации, в които евентуално да уязви по-силните съперници. Така бяха спечелени и двата финала за Купата, така се вдигна и Суперкупата насред Разград, така се получиха и добрите мачове в Европа…
Доста по-жалък обаче е Занев, който „имал чувството, че играе срещу изпадащ отбор“. Същият изпадащ отбор обаче даде само една точка на ЦСКА-София в двата мача от началото на сезона и успя да победи Лудогорец. Нещо, за което на „Армията“ постоянно се канят, но така и не могат да реализират.
Ако хората на Христо Крушарски успеят да запазят мястото си в Топ 3 и в крайното класиране, за тях това ще е равно на титла и ще е в пъти повече от калъфката, до която Занев и компания максимум ще стигнат. Защото самият Акрапович много добре знае с какъв бюджет разполага Локомотив и каква е организацията в клуба.
„Смърфовете“ в това отношение изостават не само от ЦСКА-София, но и от Берое, Арда, че даже и от ЦСКА 1948. Само че те имат важен коз и той се нарича сплотеност. Тя е факт в състава и в треньорския щаб, а това са силите, които носят успехите на един отбор. Самият Крушарски носи колорит и едновременно спокойствие със своята коректност и напрежение с нетипичните си и на момента алогични решения. Като това да се довери докрай на Бруно Акрапович, когато всички около него го съветваха да го смени заради слабата игра и лошите резултати от първата му година в отбора.
Людмил Христов/ „Мач Телеграф“
