-
-
В мач без напрежение и без видими достойнства, Лудогорец преодоля с лекота Левски. Тези, които очакваха нещо повече от сините, са останали доста разочаровани. Но онези, които четат правилно играта футбол, въобще не са били изненадани. Философията на Хубчев в пълна степен гарантира едно – никакви опити за
привлекателен и вълнуващ футбол. Резултати – да, игра – не. Това е Петър Хубчев в действие. Така е било навсякъде, така ще е и в Левски. Но при Лудогорец номерът не минава. Още повече при сегашния им възход. Играят с настроение, всичко им се получава, имат два равностойни отбора и победите сами идват. А когато отсреща е съперник, който не е много наясно как да ги притесни сериозно, е съвсем лесно. И резонно всичко опира до изпълнителите. В Лудогорец играят футболисти с качества и интелект. В Левски такива почти не се намират. И няма как колосалната разлика да се компенсира с някаква случайност. Футболът повечето пъти е логичен.
Да направим едно важно сравнение. Преди година Левски пак гостува по същото време в Разград и изигра доста по-вълнуващ мач под ръководството на натирения през зимата Славиша Стоянович. Тогава през първото полувреме Левски бе пометен и логично губеше с 0:2. Но през второто гостите надиграха абсолютно по всички начини Лудогорец. Обертан и Слави Костов буквално разнищиха отбраната на орлите. Публиката на Левски тогава имаше защо да бие път до Разград. Сега емоции сините фенове не получиха никакви. Подкрепата им остана неподплатена с действия на терена. Но нали и Хубчев сподели, че това не е чак толкова важен мач. И той бил като другите! Ама не е точно така, защото в този мач се видя отчетливо, че Левски не е конкурент на Лудогорец. Макар че след двубоя се чуха и такива куртоазни реплики от страна на домакините. По принцип в Разград много обичат да се правят на джентълмени, когато лесно им се удават нещата. Но ако малко им минат път, веднага сменят снизходителния тон с арогантно заплашителен.
След този мач равносметката е, че Лудогорец отвори разлика още в началото на октомври. И шампионатът изглежда предрешен. Това е България и чудеса в движение не се случват. Добрата новина е, че отиваме към боричкане за второто място. Към традиционно играйкащите Левски и ЦСКА-София се присъединява Локомотив Пловдив. Това е единственото интересно нещо в първенството. Докога Локо Пд ще гравитира около тройката? Все пак си е някаква интрига на фона на скуката. Неслучайно най-меродавният глас в българския футбол изригна с думите -цитирам: „Ако нещата продължават така, парите за тв права ще паднат в следващите години“. Приятно съм изненадан, че се четем господин Домусчиев! Оценявате истинската, а не сервилната журналистика. Полезно и за вас е някой да заема и критична позиция.
След силните сеизмични трусове през цялата година, Лудогорец вече уверено стъпва на здрава почва. За тях трудното, като че ли остана в миналото, футболистите здраво държат властта, треньорите се стремят да им угаждат. Това винаги е вярната рецепта за Лудогорец. На този клуб пълководец не е нужен. Бонапарт да не припарва отново до Разград. Там са нужни хора с такт и деликатност. А Станислав Генчев и Алекси Желязков са точно такива. Много добре си знаят мястото в йерархията и не искат да се правят на велики. В Лудогорец треньорът никога няма да е топпозиция.
Сега момчетата са усмихнати, играят с кеф, върви им всичко, получават хвалебствени туитове от самия собственик. Всичко е прекрасно както преди. Но за съжаление пак ще дойдат юли и август с най-важния мач в годината. Мачът, който решава дали си заслужава инвестицията, или не. Единственият начин вложеното да се върне е влизане в груповата фаза на Шампионската лига. Защото щастливите, които се провалиха в истински важните мачове срещу Ференцварош, играят за много сериозни възнаграждения. А от победата им срещу същия Ференцварош през октомври се печели само престиж. Това са реалностите, другото е димна завеса от празни приказки за наивници. Проектът може да бъде печеливш само с участие в ШЛ. Щастието никога не е пълно, приятели!
Иначе на фона на Левски и ЦСКА-София, Лудогорец цъфти и връзва. И не им е виновен, че отдавна лежат само на вехта слава. Особено пък през този сезон. С такива противници хегемонът на българския футбол ще си остане вечно на трона. А добре ли е това за българския футбол – всеки сам да си отговори.
