-
-
Страхотен мач гледа цяла България между първия и втория в класирането. Може би най-доброто футболно зрелище, показвано по нашите терени в последните години. И заслугата бе на трите отбора на терена. Образно казано, третият отбор бе съдийската бригада, която заслужава големи комплименти. Това, от което всички се притесняваха преди двубоя, трите момчета в черни екипи изолираха като възможност. И за пръв път от години не остана никакъв горчив привкус.
Просто вълшебен мач
от който оставаш без дъх. Класно съперничество между противници с видими футболни достойнства. Прекрасен футбол от първата до последната минута. Гостите направиха унищожителни начални 25 минути и като цяло напълно разгромиха съперника през първото полувреме. До 20-а минута резултатът резонно трябваше да е 0:3 на таблото. За тяхно съжаление Евандро и Жоржиньо пропиляха сто и няколко процентови ситуации. Положенията обаче не паднаха от нищото, червените фланелки навсякъде по игрището доминираха над зелените. Бяха точно и навреме позиционирани и със завидна лекота владееха топката и инициативата в мача. Бяха по-бързи, уверени и агресивни. През първото полувреме, като че ли гледахме лебедовата песен на хегемона. И в същото време ставахме свидетели на появата на екзекутора, на тима, който ще свали краля от трона. Толкова отчетливо бе превъзходството на ЦСКА-София.
През второто видяхме коренна промяна. Кралят се качи отново на трона. Лудогорец показа най-добpoто, на което е способен в този специфичен и труден за тях момент. ЦСКА-София се умори, върна се отзад, отказа се от пресата, спряха ювелирните, прорязващи пасове, започна да допуска твърде много грешки при изнасянето на топката. Цялата тежест падна на защитата, която се пропука сериозно в лявата си зона. Лудогорец отнемаше топката за стотни от секундата, сменяше фронта на атаката, започна да реди прострелни центрирания. При две от тях голът буквално висеше на косъм.
Този мач обаче се получи заради героите
Няма как да стане голям сблъсък без грешници и герои. Първо трябва да се отдаде дължимото на Евандро. Това момче можеше да стане генералисимус на българския футбол, ако бе вкарал поне едно от двете си сто и няколко процентови положения. Но маршалският жезъл не е за всеки, ако на негово място бе треньорът му, головете щяха да са формалност. За съжаление обаче, ако Евандро притежаваше футболната класа на Любослав Пенев, нямаше да е в ЦСКА-София и в България. От играчите с червени фланелки композиторът отново бе Тиаго. Пасовете му бяха като края на Несун Дорма. Но футболният мач е много по-дълъг дори от най-красивата ария. А Тиаго няма силички да играе 90 минути в доброто си темпо. Пинто държеше целия ариергард на гостите докъм 60-а минута, обаче и на него му се схващат винаги краката. Просто му паднаха батериите. Черниаускас бе сред най-хулените през миналата година. Вчера той извади ЦСКА-София. Оказа се, че е бил супервратар. И, естествено, капитанът Бодуров, който не пада и не се предава.
От Лудогорец трябва да се отдаде дължимото на вратаря Ренан. Отписаният и низвергнат Ренан спаси седемкратния шампион от сблъсък с „Титаник“. Ако Лудогорец запази титлата, всичките в Разград вкупом трябва да му дадат процент от шампионския бонус, защото ще го дължат на него. А ръководството трябва да се замисли има ли логика в решението да остави Натанаел и Ренан извън отбора. Адриан Попа е човекът сянка, който допреди този мач с ЦСКА-София само физически присъстваше в Разград. Е, видя се, че играч, който е направил трансфери за общо около 7-8 милиона долара, няма как да е случайна величина. Жеферсон трябва да влезе в час по теория и да си допълни познанията за игра срещу остър нападател. Ако не го направи, пак ще се сблъска с товарния влак. Григоре в този мач игра за двама, защото е ясно, че Козмин Моци вече не става за сериозен футбол. И Григоре му покри всички вересии. И Вандерсон, който стана нещо като зеления Евандро. Преди много време това бразилче осигури попадането на Лудогорец в групова фаза на Шампионска лига. И май повече от това не може да направи. Беше длъжен да отбележи, но и той не случайно е в България, а не в някое голямо първенство.
ЦСКА-София излезе победител
от двата мача в страстната седмица
Но до третия, който може дa е с още по-голямо значение, остават още доста стъпки. Разликата е три точки и никой няма право на грешка. Лудогорец си спечели и допълнително предимство, защото при нужда ЦСКА-София трябва да бие на „Армията“ и с разлика. Но едно е сигурно, това първенство няма да е като предишните.
Напрежението остава в пълна степен и от тук до края ще е много интересно. Всеки мач на двата основни съперника ще е решителна битка. И при първа грешка другият вече ще е взел окончателно диригентската палка.
Много е важно четирите отбора срещу които ЦСКА-София и Лудогорец ще играят, да покажат феърплей и да помогнат първенството да завърши с достоен финал. И да се свири, както го направи Драгомир Драганов, без ощетяване на нито един от противниците на терена. Това първенство трябва да бъде запомнено с нещо ново и позитивно. Нека шампион да стане по-добрият, което поне засега остава отворен въпрос.
Епилогът на съперничеството между червени и зелени предстои, но едно се изясни след тези интересни три дни. Лудогорец бе застанал на ръба на пропастта и засега стои там. С някои от сегашните престарели футболисти клубът неизбежно ще полети надолу, а оттам изпълзяване нагоре може и да няма. Благодарение на Любо Пенев, ЦСКА-София е отборът, придвижил се най-близко до прекратяване на хегемонията. Любо Пенев е основният виновник, защото това е първият треньор в България, който не се прекланя пред Лудогорец. Всички останали, които бяха наемани не само в ЦСКА-София, но и в Левски, за да направят отборите си шампиони, предварително бяха приели доминацията на Разград. Спомнете си постоянните им ласкателства към техния основен противник. А прекалените респект и уважение не са най-прекият път към победата. Любо обаче е от друго тесто и пътят към славата му е отдавна известен.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
