-
-
Утре става точно месец, откакто 38-годишният Станислав Генчев направи дебюта си като старши треньор на Лудогорец. В неделя срещу Дунав в Русе той ще води отбора за седми път. В изминалите 6 мача младият специалист успя да натрупа доста позитиви и да даде сериозни знаци, че го чака добра кариера на скамейката. Това го доказват както резултатите под негово ръководство, така и играта на отбора. И не на последно място – решенията, които взе, без да му мигне окото. Точно за тях той трябва да получи най-голям кредит на доверие.
През лятото Лудогорец направи мащабна за своите стандарти селекция, даде и доста сериозни суми за привличането на нови играчи. Бе направен опит кръвта на целия отбор да бъде подменена. Може би липсата на бързо сработване, както и нарушеният мир в съблекалнята, доведоха до ситуацията, в която предшественикът на Генчев – Стойчо Стоев да трябва да си събере багажа.
В тази сложна обстановка и преди жизненоважния реванш срещу Марибор в Лига Европа, дошъл след 0:0 в Разград, Генчев бе хвърлен в дълбокото. Той обаче доказа, че може да плува. Той се довери на нещо, което е работило дълго време в клуба, и пипа доста фино с налагането на новите. Без грам страх извади от единайсеторката Икоко, Битон, Жоржиньо и Чибота, които пристигнаха в Разград, след като за тях бяха платени добри пари. Вместо това смело върна сред титулярите Сисиньо, Марселиньо, Лукоки и Вандерсон, и музиката, произвеждана от оркестъра му, стана съвсем друга. Наред с това Генчев даде повече игрово време на Кешеру и започна да ротира състава по добър начин. Като дръпнем чертата, ще видим, че само един от новите е неизменен титуляр в по-важните мачове – Стефан Баджи, който си партнира в средата на терена с Анисе. Мястото в тези двубои на Икоко, Битон, Жоржиньо и Чибота е на пейката – за тях са срещите от вътрешния календар. Генчев правилно бе видял, че те не само не са по-добри от футболистите, с които Лудогорец вече разполагаше, но и отстъпват на класата им. Да, Битон е техничен, има поглед върху играта и тънък пас. Но за разлика от Марселиньо не може да решава мачове, а и е много далеч от времето, когато думата му ще се чува както в съблекалнята, така и на терена. Лукоки може да не вкарва колкото Чибота, но е по-бърз и остър, Вандерсон си е класа, а Сисиньо е като професор спрямо показаното от Икоко, който е и най-голямото разочарование от селекцията.
С настройките, направени от Генчев, Лудогорец показа съвсем друга игра от тази, която демонстрираше в началото на кампанията. Тимът направи много силно първо полувреме в Марибор, в което поведе с 2:0 и си осигури участие в груповата фаза на Лига Европа. Явно, махмурлии от успеха, разградчани бяха доста колебливи при визитата на Ботев Враца и измъкнаха успеха с 1:0. В следващите срещи обаче натиснаха газта. Биха Етър с 2:0, но тотално надиграха търновци, като реалният резултат бе много по-голям от получения. После дойде шедьовърът срещу ЦСКА Москва – руснаците бяха пометени с агресивен, бърз и резултатен футбол, изрязващ се в 5 гола за 45 минути, като към тях можем да добавим 2 греди от първата част. Срещу Арда разградчани показаха за едно полувреме, че няма как да изпуснат мача и са много над съперника си, а разликата в класите с Нефтохимик няма какво да се коментира…
За статистиката – с Генчев, Лудогорец спечели 5 от 6 двубоя и вкарва средно по 2.67 гола на мача. Цифри, много по-добри от тези на отбора при Стойчо Стоев. В началото на кампанията орлите вкарваха средно по 2 попадения (макар че играха с тимове като Валур и ТНС в евротурнирите), и спечелиха само 8 от 15-те си мача. Това са сухите цифри. А истината е, че разликата е в играта. И докато тимът от началото на сезона не можеше да уплаши никого, то сегашният показва, че знае как да командва парада. И то с млад предводител като Генчев начело.
