-
-
Лудогорец победи с 2:0 Фенербахче и се върна в борбата за достигането на пролетната елиминационна фаза в Лигата на конференциите. Успехът е в графата „престижни“. Но това е най-малкото, което може да се каже за него. Той със сигурност е знаков. Защото с него разградчани извикаха силно: Отново сме тук!
Точно така, Лудогорец отново се качи на сцената. И го направи така, както трябва. Защото до момента през кампанията орлите често изнасяха фалшиво представление. Сега обаче бе коренно различно. 15 дни – толкова изминаха от дебюта на Георги Дерменджиев начело на тима. На 26 октомври съставът започна да напипва верните ноти, но загуби с 1:3 от Фенербахче на „Шукрю Сарачоглу“. В играта имаше хубави неща, но домакините без много да се изпотят, вкараха 3 гола. Тогава точка за орлите от Разград нямаше да е незаслужена. На 9 ноември Лудогорец си взе три, при това го направи по категоричен начин. За две седмици и 1 ден отборът претърпя пълна метаморфоза и от гъсеница (ларва) се превърна в пеперуда.
Със сигурност заслугата е на Георги Дерменджиев, който си свърши работата и с бели ръкавици направи фини настройки. Той не действа като слон в стъкларски магазин. Просто направи най-належащото – обедини съблекалнята и влезе под кожата на футболистите. Сърдитите физиономии вече ги няма. А вместо тях на лицата се настаниха усмивки. Е, когато настроението го има, е съвсем друго. Футболистите като не ги е страх, че след всяка грешка ще бъдат пратени във фризера – такава бе практиката на предшественика Ивайло Петев, си личи. И тогава вече можеш да наблегнеш на отборното. Точно на това, което от доста време липсваше в Лудогорец. И без него нещата ставаха у нас, но в Европа се стигна до 1:7 от Нордселанд в Дания – изравнена рекордна загуба на роден тим на континенталната сцена. Онзи мач уж доведе до катаклизми в Разград, но те бяха буря в чаша вода. И от пакетната оставка в джобовете в крайна сметка си тръгна само предишният треньор, което се оказа добър, макар и много закъснял ход.
Та точно с отборното Лудогорец се наложи с 2:0 над Фенербахче. Сещате ли се за друг мач на орлите, който те са спечелили, а са владели топката малко над 30 процента от времето? Такива са истинска рядкост. В четвъртък вечер обаче видяхме колектив. Играчи, готови да се жертват за другите. Това бе и причината разградчани да се справят с противника, който въпреки че не бе пуснал в игра всичките си асове, направи всичко възможно да спечели. Пробва схема с един, а след това и с двама централни нападатели. Турците имаха своите моменти, но всъщност притежаваха топката без много ясна идея как да пречупят домакините. Защитата на Лудогорец, която преди директно се чупеше при най-малък натиск, сега остана непоклатима. Просто защото и хората пред нея помагаха – халфове, крила, нападатели (б.а. – така бяха оправени някои гафове на Франко Русо). Егото бе оставено в ъгъла за сметка на общото благо. Показателно е, че Текпетей не се на цупи на ранната си смяна (б.а. – при такива решения на Петев се стигаше до пререкания и след това вадене от групата). Ганайският флангови нападател е ярък пример на промяната, макар че държеше ниво и при предшественика на Дерменджиев. Когато вкара първия си гол при новия треньор (б.а. – при 3:1 над Хебър), той изтича над 50 метра, за да се израдва с него…
Със завръщането на Недялков съставът отново има лидер. А Пьотровски (3 гола и 2 асистенции) продължава да расте и използва по отличен начин свободата, която притежава. Полякът се утвърди като най-полезния халф у нас, който играе от единия до другия пеналт. Квадво Дуа започва да загатва защо за него бяха извадени 3 милиона евро. Статистиката на Аслак фон Витри, който асистира за второто попадение в мача, е като на крило – 3 попадения и 7 завършващи подавания. За Текпетей коментарите са излишни. Индивидуалната класа я имаше и преди. Сега обаче го има и по-важното – общото, от което идват благата. Всъщност случващото се в Лудогорец е много лоша новина за конкуренцията в България.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
