-
-
Лудогорец стъпва така методично по трансферната магистрала, че дори само с ходовете си там отчайва напълно съперниците в Първа лига и показва пропастта между себе си и останалите. Ръководството на клуба осъществи две изключително печеливши сделки – рекордната продажба за българския футбол на Руан Круз за малко над 10 милиона евро и на крилото на Рик Джонатан за 6 милиона. Двамата са с клауза за следващ трансфер – запазената марка на братя Домусчиеви, която вече на няколко пъти им донесе огромни допълнителни печалби. Само този бонус за Игор Тиаго от Брентфорд вкара 4,2 милиона евро в касата, което е повече от най-скъпия трансфер, на който и да е български клуб. Клубът обаче действа според ситуацията, а не по някакъв задължителен, консервативен модел. Лудогорец предприе двойната сделка, защото се чувстваше достатъчно свободен от гледна точка на натрупания огромен аванс пред преследвачите в първенството. Освен това, преди последния мач с Лион в Лига Европа, разградчани бяха отпаднали и на теория, което развърза ръцете на клуба за трансфер на най-опасните му офанзивни футболисти. В предишни сезони собствениците нямаше да си позволят да се разделят с толкова важни играчи и да превишат пределния риск за изпускане на титлата. Нямаше да го направят и ако имаха минимален шанс да напреднат в Европа. Лудогорец не продава на всяка цена, а в правилния момент, защото клубът се самофинансира достатъчно добре, за да не хвърля на сергията всеки пожелан играч.
Въпреки изпълнените цели в първенството, Лудогорец предприе мълниеносен ход и обезпечи двата поста със сканирани от А до Я през последните няколко месеца от скаутското звено играчи – Емерсон Родригес от Интер Маями и Ив Ерик Биле от Жилина. Така Лудогорец едновременно осъществи огромен приход с Руан и Рик, не застраши целите си през сезона и обезпечи бъдещето. Сега Емерсон и Биле не трябва бързо да бъдат хвърляни веднага в мачовете, но ще имат напълно достатъчно време за интеграция за следващата атака на Шампионската лига.
В момента Лудогорец върти синхронизирано колелото на спортно-техническия и бизнес успех и е един от най-добре действащите модели за подражание на Балканите. В нашите региони обикновено има разделение – високи цели в първенството, по-рядко високи цели в турнирите или ферма за скъпи трансфери. Много рядко, както в случая с Лудогорец, и трите мисии са обединени.
Само за няколко седмици Лудогорец уплътни прихода от трансфери и постъпления от евротурнирите до близо 25 милиона евро. Само за този кратък отрязък разградчани получиха толкова, с колкото Левски може да павира бюджета за следващите две години?! За каква конкуренция говорим при тези условия!?
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
