-
-
Европейският шампион с Франция от 1984 г. Луис Фернандес говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. Той е испанец по рождение, но е легенда на „петлите“. Животът му е свързан и с Пари Сен Жермен, където играе успешно, а след това на два пъти е треньор на тима. Предлагаме акценти от интервюто с Луис Фернандес.
– Мосю Фернандес, в България се срещнахте с Христо Стоичков. От къде се познавате и какви са отношенията ви?
– През нашите кариери пътищата ни са се кръстосвали, разбира се. Бях треньор на Пари Сен Жермен, когато елиминирахме Барселона след реванша на „Парк де Пренс“. Тогава начело на „Барса“ беше славният Кройф, а това, апропо, е любимият ми треньор. Тогава Стоичков играеше там. Още от онова време пазим добро приятелство помежду ни. Винаги съм го харесвал като футболист. Имаше страхотен характер и беше голяма личност. Искаше ми се да бъда треньор на Стоичков, но…
– Били сте негов съперник, когато вече бяхте треньор в Испания. Вкарвал ли ви е голове?
– Не си спомням добре. Но за всеки един треньор да си има работа със Стоичков като съперник не беше лека задача. С неговия характер и силата, с която преодоляваше съперниците. Със своите изяви той остави забележима следа в света на футбола.
– Във вашата кариера имате мачове срещу България. Помните ли ги?
– Имам един лош спомен с отбора на Франция срещу България, когато Костадинов вкара победния гол за вас в последната минута. Но имам и добър спомен с Пари Сен Жермен, когато елиминирахме един български отбор Локомотив (София). Във времето България винаги е имала реномирани футболисти, с които е било удоволствие да се срещаме.
– По ваше време във френското първенство играха Георги Димитров и Пламен Марков. Помните ли ги? Какви са впечатленията ви?
– Да, за Димитров си спомням добре. По онова време доста играчи минаваха. Димитров впечатляваше в Сент Етиен, за Марков в Метц мога да кажа същото. Българските футболисти винаги са били ценени. Във Франция те са обичани, защото това бяха технични футболисти.
– Един от най-славните мачове на България е победата с 2:1 над Франция на „Парк де Пренс“. Къде гледахте мача?
– Бях на трибуните. Настъпи тишина. Трудно поносима тишина. Първо бяхме победени у дома от Израел, а после и от България. Но в крайна сметка тези загуби се оказаха полезни за нас, защото през 1998 г. станахме световни шампиони. Научихме си добре урока, че трябва да уважаваме съперниците си. По онова време тимът на Франция живееше с обаянието на Платини. И въпросните загуби и грешки помогнаха много на френския футбол, за да не бъдат повтаряни отново. Затова и тръгнахме нагоре.
