-
-
Един от най-обичаните чужденци в историята на Левски – Далибор Драгич, даде специално интервю за „Меридиан Мач“. Босненският сърбин гостува в България по покана на някогашния си съотборник на „Герена“ – Юли Петков и взе участие в бенефиса му. Часове преди шоуто в „Надежда“ разговаряхме с Драгич, като разбира се темата можеше да бъде само една – „Левски“.
Той говори за миналото, настоящето и бъдещето на любимия си тим, в който остави сериозна следа и за три години спечели три титли и две купи на страната.
„Всички в отбора бяха добри футболисти. Особено Гонзо. Имаше някои мачове, в които вече не виждахме надежда от никъде. Тогава ритахме топката към Гонзо. Той вкарваше и решаваше срещата. Ибрахима Гай ще го сънува цял живот“, спомня си Драгич.
„Най-скъпа ми е титлата от сезон 2001/02. Тогава играех и най-много. Но най-хубавото от всичко, което ми е останало от Левски е, че когато стигна Калотина и вляза в България, хората още ме познават и поздравяват. Знаят кой съм и ме приемат за един от тях. Не съм просто един от стоте чужденци, преминали през Левски. Щях да убия и брат ми, ако бе срещу мен на терена. Бях безкомпромисен със всеки. Спомням си един случай със Зоран Янкович, с когото бяхме много добри приятели. Играехме у дома с Литекс, имаше 30 000 на трибуните. Май тогава дебютира Пантелич. По време на загрявката тичахме от едната трибуна към другата. Хората се изправяха и скандираха, когато идвахме към тях. Пантелич заяви: „Брате, къде попаднах!“. В тунела казах на Зоран: „Забрави, че ме познаваш“. Наритах го здраво, не му дадох да диша. После разбрах, че жена му яко ме е псувала, докато е гледала мача. Аз обаче си бях такъв. Обезумявах на терена. Но хората ме помнят, въпреки че са минали 15-16 години. Преди един мач с Локо (Сф) Люпко се чудеше как да спре Мукаси. Така станах централен защитник. Не му дадох да мръдне, а Мъри вкара и бихме с 1 :0″.
„Кой гол няма да забравя? На ЦСКА, разбира се. Срещу тях имам два. Единият обаче бе в нашата врата на финала за Купата през 2002 година. Гошо Петков изпусна топката, тя се удари в мен и влезе. Но никога няма да забравя гола, който вкарах на ЦСКА на „Герена“. Беше през есента на същия сезон. Пантелич вдигна от фаул и отбелязах с глава. Направо обезумях. Бихме ги с 2:0. Беше три дни след мача с Челси. Спомням си, че преди дербито с „червените“ треньорът ни Гошо Тодоров дойде при мен и каза: „Чудя се кой да пусна, теб или Иво Тренчев“. Отвърнах му: „Тренер, не знам, ти преценявай“. Избра мен и вкарах гол“.
„Няма начин Левски да не се оправи. Не върви в последно време, но хубавите времена ще се върнат. Трябва да обърнат внимание на хората в съблекалнята. За Обертан не казвам нищо. Но испанците и португалците не са по-добри от българските играчи. Ето
Цветкович например. Не можех да повярвам, че е дошъл в Левски. Нищо лично, но като него в Сърбия има сигурно още 100“.
„Люпко Петрович не може да поеме ЦСКА. Той не е глупав и знае какво би станало, ако го направи. В България може да е треньор само на Левски или Литекс. Не е забравил, че на „Герена“ направи име и феновете го обичат. Той е в добри отношения с Ганчев, но е достатъчно умен, за да не отиде в ЦСКА“, завърши някогашният железен бранител на Левски.
