Любимец на „сините“ фенове: На Левски му трябват шампиони! Апатията в някои е недопустима

0
levski otbor 1
- -

Бившият халф на Левски и един от големите любимци на феновете сред всички чужденци, обличали синия екип Саша Симонович, коментира пред „Меридиан Мач“ ситуацията в отбора.

„Загубата от Ботев (Враца) е наистина шокираща. Видяхте, че Божинката си е класа и някои неща във футбола не се губят. Вкара два гола, без да му мигне окото. Радвам се за него, но страдам за Левски. И със сигурност не съм единственият, нали?“, започна дебютиралият в България с победен гол във вечното дерби с ЦСКА.

„За мен е необяснимо как футболистите допуснаха това подценяване. Със сигурност го имаше, макар изобщо да не омаловажавам израстването на Ботев (Враца), който явно има кадърен треньор. След толкова години без трофей, апатията, която се видя в някои от футболистите и в мача на „Герена“, и в този срещу Черно море във Варна, е необяснима и недопустима“, коментира Симонович, който в момента работи индивидуално с млади таланти от различни школи от София и им помага да се усъвършенстват.

„Не искам да съм прекалено краен и остър в оценките си. Но за мен в момента в Левски няма достатъчно шампиони. Говорим за онзи манталитет, който особено тук на Балканите прави разликата между отбори като Левски, ЦСКА, Цървена Звезда, Партизан… и останалите. Не знам дали някои от момчетата, които играят в момента на „Герена“ някога, някъде са ставали шампиони. Със сигурност има много добри футболисти, но някак го няма духа, онзи характер и специален манталитет, който или го имаш, или го нямаш. Той не се учи. Нито за месец-два, нито за година. Треньорът Славиша Стоянович вероятно го има и това си личи и от изказванията му, в които подсказва, че се дразни на някои неща. Все пак той е бил номер едно и в Словения, и в Сърбия със Звезда, което никак не е за подценяване. Както каза и неговият помощник след загубата от Ботев (Враца), те са наясно, че в Левски, като всеки друг такъв клуб, който е орисан всеки сезон да се бори за титлата, няма как да го няма напрежението. Играчите обаче сами трябва да се справят с него. Да са наясно, че всички останали се хвърлят с двойни сили срещу тях, защото са Левски. Така, както аз като юноша, щом излизах за Раднички Ниш срещу Звезда или Партизан, се радвах на всеки финт, на всеки удар, голът беше нещо незабравимо, точката – тридневен празник… Днешните футболисти трябва да осъзнаят каква чест е да са в такъв клуб и да не допускат такива драстични спадове. Защото Лудогорец определено не е в същата форма, с която газеше всичко по пътя си. Имаше отличен шанс отборът да остане близо до тях и да търси развитие през зимата, с което да атакува мощно първото място напролет. Стана така, че „сините“ сами се отдалечиха“, не без съжаление каза Саша и си спомни за времената, в които той бе играч на „Герена“.

„Не мисля, че и в Левски, а и където и да е другаде, някой от местните играчи няма да приеме чужденец, ако види, че той се раздава на терена и помага на отбора. При мен от първия мач нещата потръгнаха. Но с някои не беше така. Напрежението е еднакво за всички – и за българи, и за чужденци… Много добри футболисти преминаха през Левски по мое време, без да оставят ясна следа. Просто не издържаха психически. След това на друго място и за други отбори играеха страхотно. Първият отчетлив пример, за който се сещам, е Мартин Кушев. Страхотен футболист, който в Левски обаче бе един от многото. В Русия направи невероятна кариера и записа голови рекорди. Има и много други. Сега в отбора има чужденци, които не ги знаем, че са в клуба. Ако не видим някакъв списък, няма да се сетим, че са тук. Те обаче си получават заплати и това в един или друг момент няма как да не натежи. Тежестта се изнася от едни и същи и в един момент при тях започва да се чувства и умора, а и раздразнение. Дори Обертан не може да е постоянно на високо ниво, нормално е да прави и по-слаби мачове. Трябва да има и други, които да водят тима напред. Дори при 1:2 от Враца имаше достатъчно време да се обърнат нещата. Все пак мачът бе на „Герена“. Не видяхме обаче онази агресия и непримиримост, онази увереност в собствените сили, която е нужна на всеки, прицелил се в титлата“, категоричен е Симонович.