-
-
Един от любимците на феновете на Левски – Дарко Тасевски, не крие желанието си да се върне на „Герена“, за да завърши кариерата си. Той е сред чужденците с над 100 мача за „сините“. Колегите от Топспорт пуснаха обширно интервю с халфа, в което споделя какво мисли за състоянието на отбора и по други теми.
Дарко, вече спомена, че искаш да завършиш кариерата си в България, конкретно в Левски. Ще се случи ли това?
– Сега се прибираме със семейството ми в Тайланд, но имам нещо предвид за по-късно. Вярно е, че искам да се върна в Левски, но за да се случи, е нужно и клубът да го желае. Нямам намерение да се натягам.
В каква форма си?
– В отлична кондиция съм. На 34 години съм, но съм човек, който пази режим, няма контузии. Спокойно мога да играя футбол на добро ниво поне още 2,3 години.
Има ли вариант да останеш в Тайланд?
– Предложиха ми да удължа договора си, но вече искам да се прибирам. Ако бях сам, можех и да остана за по-дълго, но ситуацията е друга. Искам да помисля за семейството си, защото от доста време сме в чужбина. Израел, Тайланд… Време е да се върнем у дома.
Как ти се вижда Левски? Какво му липсва, за да се превърне В №1?
– Гледам доста мачове на Левски, следя изкъсо играта на отбора, но не виждам жажда, стръв. Някак си ми изглеждат примирени играчите, а и не мога да си обясня липсата на достатъчно българи в състава. Странно е доста.
Кое е странно?
– Странно е, а и не е нормално в съблекалнята на Левски да не се говори български език. Няма ли добра комуникация на терена между играчите, синхрон трудно се изгражда. Нямам нищо против чужденците, напротив, но в един колектив, в един отбор всички трябва да могат да се разбират. Как в Левски да стане това, като са останали 3,4 български играчи.
Какви промени виждаш спрямо твоя престой в Левски?
– Сега виждам, че се приема спокойно да загубиш от Ботев (Враца) у дома. Все едно нищо кой знае какво не се е случило. Казват си „Нищо, другият път ще спечелим“, прибират се в съблекалнята и си тръгват от стадиона, а не трябва да е така. Затова казах, че ми изглеждат примирени играчите на Левски. Все пак говорим за „Герена“, което е по-различно място от останалите в България. Трябва бързо да разбереш къде си попаднал, няма кой да те чака да се оправдаваш. Няма как Левски да пада у дома от Ботев (Враца), а и от който и да било, и да няма драма и напрежение. Спомням си какво беше, когато аз бях част от отбора. Стигнеше ли се до загуба, ставаше страшно. Лидерите веднага влизаха в съблекалнята и започваха на висок тон: „Момчета, тая няма да я бъде, не може така“. Нямаше кой да те остави да си живуркаш…
Ти беше част от последния шампионски отбор на Левски през 2009 година, който обаче също имаше сериозни проблеми в хода на първенството. Как ги решихте?
– Как ли? В нашия състав беше пълно с лидери. Нямаше място за отстъпление, характер до характер! Така, както го гледате Жоазиньо мъничък, беше готов да изяде терена. Скачаше здраво в мачовете и в тренировките. Всеки беше готов за битка заради Левски, всеки искаше да е титуляр. На тренировки бяхме готови да се сбием и да се напсуваме. Ядосвахме се, дори когато загубим на двустранната игра, влизахме си остро… Това сега ми липсва в Левски, особено при чужденците, макар че в сегашния отбор има достатъчно качествени момчета. Остава обаче усещането, че в последно време чужденците в Левски идват основно, за да вземат едни пари, след което да си тръгнат. Особено като чувам какви пари се раздават на „Герена“… Заплати от по 10 000 евро и нагоре в Левски никога не е имало преди, дори след пробива за Купата на УЕФА и участието в Шампионска лига. Сега има пари, играчите са задоволени, треньорът е качествен, но е нужно себераздаване и характер. Така мисля от наблюденията, които имам.
Ти също дойде от чужбина, но бързо се вписа в Левски. Как се получава, че едни могат, а при други не става? Защо едни усещат спецификата на клуба, а други не?
– При мен нямаше езикова бариера, макар че тя не е оправдание, защото един футболист трябва да се нагажда според правилата и изискванията на мястото, където отива. Това показва уважение и отношение към страната, в която си изкарваш прехраната. При мен езикова бариера нямаше, но имаше лидери. Нямаше как да не се получат нещата, при положение, че при първото си влизане в съблекалнята заварвам следните футболисти – Георги Петков, Елин Топузаков, Седрик Бардон, Христо Йовов, Живко Миланов, Лусио Вагнер, Игор Томашич и т.н., да не ги изброявам всичките.
Виждаш ли страничен фактор, който пречи в Левски? Парите на Лудогорец, съдиите или нещо друго?
– В Левски парите също не са проблем, както и парите на Лудогорец също не са и не трябва да са проблем за Левски. Разград вече не е онзи отбор, който беше преди няколко години. Въобще не са толкова страшни. Махнете им Моци, Марселиньо и Кешеру от състава и ще видите един съвсем различен отбор.
Има ли шанс да заиграеш в друг отбор в България?
– Ще видим какво ще се случи занапред. За мен е важно да играя. Искам да е в Левски, но в крайна сметка съм професионалист и ще играя там, където съм желан.
А в ЦСКА би ли играл? С уговорката, че приемаш този отбор за автентичния клуб? Наскоро Люпко Петрович започна работа там…
– При мен няма как да стане, всеки сам отговаря за действията си. Спомням си обаче, че Люпко Петрович беше казал, че у нас ще работи само в Левски и Литекс. Колкото до ЦСКА – приемам ги, защото феновете им са същите, стадионът им е същият, амбициите и целите им са същите. Няма как да не ги приема, а и е хубаво за Левски да има ЦСКА, както и обратното.
