-
-
Волейболната легенда и вицепрезидент на Българската федерация по волейбол Любо Ганев даде интервю за БЛИЦ, в което коментира горещата и неприятна тема в националния отбор в навечерието на Мондиал 2018 – скандала между селекционера Пламен Константинов и Владислав Иванов. Както вече стана ясно, либерото напусна отбора след конфликт с Гибона.
– Коментарът ви за скандала между Пламен Константинов и Владислав Иванов?
– Няма скандал. Има играч, който е пуснат да влезе, подходил е несериозоно към влизането си, направена му е забележка и той решава да си тръгне. Той си знае, щом така е решил. В националния отбор имат място само състезатели, които имат желание да играят за България. Играе се за публиката и за трикольора на гърдите, след това за съотборниците, и чак след това играеш за федерацията и т.н. То е като при секса – не е важно кой го няма, важно е кой участва вътре. Сигурен съм, че тези момчета, на които се разчита, имат пълните възможности да победим абсолютно всички отбори в първата фаза. Естествено, имаме и много проблеми с контузии, но не е важно кой го няма, а кой е на игрището. Ние като федерация можем да направим така, че да направим достатъчно реклама. Заедно с партньорите на БФВолейбол направихме клипове, които ще бъдат по всички медии. Състезателите са на пиедестала, те са идолите на България, на подрастващите. Организацията на Световното е много добра. Работим по продажбата на билетите. За децата има безплатни над 10 хиляди билета. Важното е това, което казвам и на момчетата – когато излязат на игрището, да си оставят душата и сърцето. Хората, особено публиката във Варна, много добре осъзнава кога един отбор играе със сърце и душа. Особено пък като видиш някой състезател, който го подканват да влезе, а той се чуди и вика „този пък сега мен ли ще вкарва…“. И отвън се вижда, хората много добре го знаят това нещо.
– Да разбираме, че стоите твърдо зад Пламен Константинов?
– Да, плътно сме зад решението на треньора. Играчът, щом е напуснал, няма проблем. Ние сме избрали треньорския щаб, гласували сме му доверие. Щабът предлага състава, ние го одобряваме. Треньорът най-добре знае как да решава проблемите вътре в отбора, ако има такива. Бил съм състезател, знам какви проблеми са имали треньорите с мен, но никога не съм отказвал да играя за клуба или националния отбор.
– Очевидно няма да се молите на Владислав Иванов да се върне?
– Моля? Да молим някой да се върне в националния отбор? Как изобщо си представяте това да стане – да молим някой да играе за националния отбор. Той като не иска най-малкото демотивира останалите. Всички тренират, напъват се да играят, и като видиш такъв човек, се демотивираш. Всеки сам си прави избора. В националния отбор се играе по желание, никого не можем да задължим. Треньорът избира най-доброто, което в момента имаме.
– Присъствахте ли на въпросната контрола с Белгия, в която Иванов е отказал да влезе?
– Не бях. По това време бях в Швейцария, правихме последна кординационна среща покрай организацията на Световното. След това разговарях с всички. Разбрах какво е станало. И аз да бях треньор, също щях да реагирам по този начин. Когато виждаш несериозно отношение към мача от някой от състезалите, е нормално да не ти издържат нервите.
– Ще има ли глоба за Владислав Иванов?
– Няма смисъл от глоби. Не търсим кого да глобяваме или мотивираме. Искаме мотивирани състезатели в националния отбор. Изобщо няма да се занимаваме с Владислав Иванов. Със сигурност този човек повече няма да бъде викан в националния отбор, това да бъде ясно. Няма значение дали е при Пламен или при друг треньор. Освен това Иванов бил казал Теди Салпаров да играе вместо него. Да, ще играе, какъв е проблемът? Както сме имали състезатели – диагонали, които като сме ги викали в националния отбор, първо питат дали ще играе Цецо Соколов. И като им кажем, че ще играе, отвръщат: „Ами тогава няма да дойда!“. Няма как да направиш един отбор само с един състезател. Няма по-хубаво от това да имаш конкуренция на всеки пост. В конкуренцията се ражда истината. Колкото повече равностойни състезатели имаш на един пост, толкова повече те се стараят да се доказват, да играят максимално сериозно. БФВолейбол сме твърдо зад Пламен Константинов. Koйто няма желание да бъде в националния отбор, няма право да бъде в него.
– Тази случка може ли да повлияе негативно на отбора преди Световното?
– Няма как това да се случи, защото отборът е сплотен. Неколкократно съм разговарял с момчетата, и по телефона постоянно се чуваме, надъхвам ги. Ето, преди десетина дни направихме надъхващи видео клипове, в които те са главните герои. Правим всичко възможно да се чувстват добре, за да може като започне мача да излязат, да нападат, да забиват и да побеждаваме. Публиката във Варна е перфектна, вече толкова години ни помага да печелим мачовете. Сигурен съм, че с този отбор можем да бием всички отбори от нашата група и да излезем с гордо вдигната глава от първата група. Аз винаги съм оптимист, целта не е променяна – класиране във финалната шестица в Торино. За там заминават първите отбори от четирите групи в първата фаза и двата най-добри втори.
– Хубаво е, че сте толкова оптимистично настроен…
– Как няма да съм оптимист, да сте ме виждали някога песимист? Ние имаме световно първенство – форум, на който България не е била домакин последните 48 години. И аз съм изпълнителен директор на организационния комитет на Световното. Няма по-голям оптимист от мен. Ще бъде престъпление в противен случай. Това е най-голямото нещо, което България може да има – домакинство на Мондиал. Само държавата е платила 5 милиона долара такса… Сигурен съм, че ще направим страхотен шампионат, момчетата ще играят добре пред пълни зали. Пред пълна зала националите ни винаги играят преобразени. Само като видиш залата, невероятната публика, сам ще искаш да влезеш, а не да чакаш треньора да те повика. Такива състезали искаме, да виждаме огъня в очите им, да се борят като лъвове за родината.
– Звучите така, сякаш сте готов да влезете и отново да играете.
– Така е, но няма как вече, годинките си казват думата. Ще ви разкажа каква беше ситуацията с мен в залеза на кариерата ми. Брунко Илиев беше треньор на националния отбор и започна подмладяване на състава. Синът му Ивайло Гаврилов започна да влиза на моето място. В някои мачове започваше вместо мен и момчетата ме питаха: „Любо, не се ли сърдиш, че не си основен състезател“. Аз обаче не се сърдех. Знаех, че все в някой мач ще вляза. А като вляза, знам какво да правя. И още при първото ми включване забих топката в главата на един японец, обърнахме мача и след това не съм излизал. Това е истината – всеки да се бори за мястото си. То не е даденост. Не трябва да има сръдни, че един започнал, друг не.
