-
-
Победата в предстоящия мач на България срещу Люксембург на стадион „Христо Ботев“ в Пловдив категорично е в графата „задължителни“. И няма как да е по друг начин при условие, че пред националния тим е поставена цел да се спечели първото място в нашата група в Лигата на нациите. А Люксембург е на последно място в нея след изиграването на първите два мача. Историята и традициите също ни задължават да търсим само и единствено трите точки в сблъсъка с Великото Херцогство. Люксембург е единственият съперник, срещу когото имаме 15 изиграни мача до момента и никога не сме губили. Статистиката показва 13 победи за нас и 2 равенства. Головата разлика е 39:9 в наша полза.
На два пъти сме си осигурявали математически класирането за световни финали именно след мачове с Люксембург. Така се случва в края на 1969 година, когато побеждаваме като гост с 3:1 с голове на Динко Дерменджиев, Димитър Якимов и Христо Бонев. Почетното попадение за домакините от дузпа бележи легендата на Великото Херцогство Пол Филип, който след това дълги години беше национален селекционер и е водил родината си, включително и срещу България. След тази победа се класираме на световното първенство в Мексико през 1970-а.
С абсолютно същия резултат побеждаваме Люксембург като гост на 25 септември 1985-а, като след този мач се класираме за Мондиала през 1986-а, който за втори път е в Мексико. Точни за нас в този мач са Костадин Костадинов и Георги Димитров-Джеки, а Хелер от домакините си вкарва автогол. И този път, както през 1969-а, почетният им гол е от дузпа, а негов автор е Роберт Лангерс.
Имаше още един цикъл за най-големия футболен форум, до който в крайна сметка се класирахме, като по пътя отново минахме през Люксембург. Става дума за първенството във Франция през 1998-а, за което победихме този съперник с 4:0 в Бургас и 2:1 като гост.
За последно в една квалификационна група с Великото Херцогство бяхме за Световното първенство в Русия. Тогава започнахме с драматична победа с 4:3 със селекционер Ивайло Петев. След като резултатът стана 3:3, а стадионът скандираше „оставка“, се добрахме до победен гол чрез Александър Тонев. В ответния двубой, когато селекционер вече беше Петър Хубчев, за първи път не победихме Люксембург. Срещата завърши 1:1, като съперникът рано поведе, а след почивката Ивайло Чочев изравни след асистенция на Спас Делев. Второто и последно засега равенство с този съперник бе нулево и като гост в контрола на 20 ноември 2022 година.
Остава да видим дали и сега Люксембург ще ни е кадем за класиране на световно, като специално, когато то е в Мексико, ни върви. През 2026 Мондиалът ще е освен там и в САЩ и Канада, а пътят ще е по-дълъг и няма да мине само през Лигата на нациите. Ще имаме шанс и през квалификациите и евентуално баражите. Победата в Пловдив обаче е задъжителна./ „Мач Телеграф“
