-
-
Големият Люпко Петрович даде обширно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Наричат го Майстора. Родом е от хърватския град Осиек, но в Сърбия и въобще в цяла бивша Югославия е като бог. Специалността му е да прави отборите си шампиони. Назначаван е във впечатляващите като брой 32 отбора, в някои от които – не по веднъж. Печелил е трофеи във вече бивша Югославия, България, Китай и Руанда. За феновете на Цървена звезда завинаги паметна ще остане 1991 година, когато с Майстора начело отборът триумфира като европейски шампион. В името да върне старата си слава сега ЦСКА-София го назначи за консултант.
– Маестро Петрович, добър ден! Радваме се, че сте при нас. Винаги ни е приятно с вас. Сега имаме и актуален повод. Първо треньорската рокада в ЦСКА – как я виждаш през твоите очи?
– Футболът е игра, в която зависиш от отбора – какво отборът иска от теб и какво трябва да направиш. Често явление е да се сменят треньорите. Ето, има примери и при най-големите. Преди време беше сменен Моуриньо. При Ел Маестро става въпрос за един талантлив треньор, много талантлив. Желая му късмет и успехи, той е млад, а вече работи като старши-треньор доста години. Има всички условия един ден да стане голям. Сред най-големите може би. Има усещане, има желание, дух, работлив е. Благодарен съм, защото видях един треньор, който може да работи 24 часа. Наистина му желая късмет.
– Очаквахте ли тази треньорска промяна в Борисовата градина?
– Да кажем така – не ме изненада. Стигна се до контузии на играчи, не знам дали от пренатоварване или неправилно възстановяване. Но истината е, че играчите не бяха добре подготвени. На ЦСКА му трябва треньор, който иска да побеждава във всеки мач и да стане шампион. Дори в приятелските трябва да иска победата.
– Това го казва Любо Пенев. Вярвате ли му?
– Любо Пенев преди всичко е голямо име и футболист на ЦСКА. Като треньор също вече е опитен. Има добри характеристики. Иска от играчите дисциплина, труд. В този момент неговият дух и авторитет могат да накарат футболистите да се противопоставят на Лудогорец, който вече седем години е шампион. Но трябва да дойде денят, в който на това да бъде сложен край.
– Беше ли готов Нестор Ел Маестро за отбор като ЦСКА? Да го води, да го направи шампион, да се противостави на Лудогорец? Уплаши ли се той?
– Не, той не е страхлив. Смело момче е. Вероятно е малко вироглав в желанието си да постигне това, което иска. Има една приказка: „Светът е оставен на младите“. Мисля, че той е още млад да бъде треньор на ЦСКА в този момент.
– Разговаряхте ли с него, след като си тръгна от ЦСКА? Съжалява ли за нещо?
– След смяната не съм се чувал с него. Ще го потърся. Ние сме приятели, няма поводи за сърдене. Така е във футбола, това е нашата професия. Свикнал съм на подобни неща. Тръгваш, завършваш работата. Тръгваш си и пак така. Понякога печелиш пет мача и те сменят. Така е във футбола. Понякога няма причини, изобщо не очакваш, но те сменят.
– Вашият приятел Гриша Ганчев не ви ли предложи вие да станете треньор на отбора?
– Не ми предложи, точно защото ми е приятел. В тази ситуация това не би било нормално. Ел Маестро е роден в Сърбия, аз съм сърбин. Не съм дошъл да го сменям, а да му помогна и го направих, колкото можах.
– А оставате ли консултант на Любо Пенев или само съветник на Гриша Ганчев?
– Зависи. За мен е чест да работя с Любо. Мисля, че има теми, които да обсъждаме, по които да говорим и да се съветваме. Полето за действие е негово, играчите са негови, решенията са негови. Аз съм тук, ако мога да помогна. Ако трябва може да вземем заедно решения. Важното е всичко да е наред.
– А не е ли риск една подобна смяна точно преди началото на сезона? Идва треньор, който не е водил подготовка, не е правил селекция…
– Често треньорът не е в позицията да избира в кой момент да поеме отбора. Нещата са поставени така: Искаш ли? Не искам.
– Ако нещата са идеални, нов треньор не се кани.
– И това е вярно. Ако са идеални, не е необходим нов треньор. Ако всичко беше както трябва, Любо Пенев нямаше да се появи.
– Колкото и години да минават изглеждате все така свеж. Свикнахте ли с работата в ЦСКА, с обстановката в Борисовата градина?
– Имам много приятели в България. И сред левскарите, и сред цесекарите. Чест за мен е, че имах възможността да работя в голям клуб като Левски. А сега и да помагам по някакъв начин и на друг голям клуб като ЦСКА, който също много ценя.
– Сега излизат на преден план и проблеми в Левски. Вие като че ли пръв се сблъскахте с някои негативни неща. Не се разделихте по най-добрия начин. Разкажете нещо за този период.
– В различните ми периоди в Левски имах добри хора около себе си. Сещам се за покойния Владимир Грашнов. И много други, нека не ги споменавам. Беше истинско удоволствие да се работи с тях. При последния ми престой в клуба ме доведе бившия ми футболист Гонзо, който по това време беше директор. Бях горд отново да съм част от Левски. Но усетих лоша атмосфера около себе си, нещо, което не е нормално. Да побеждаваш, да си на първо място, да имаш много победи и всеки ден да четеш в медиите, че те сменят. Аз не понасям критиката, поне не по този начин. По-добре е всичко да се каже в очите. Размислих и подадох оставката си на господин Русев два-три пъти. Той отказваше да я приеме. Но обичам клуба и за мен е чест, че съм работил в Левски.
– Приятел сте с Наско Сираков. Какво си говорите като се видите?
– Заедно с Наско Сираков спечелихме и купата, и първенството с Левски. Имахме добри мачове в Европа. Изхвърлихме Хайдук, Сараево, изправихме се срещу Ювентус, който беше страхотен отбор. Вкъщи загубихме с 1:3, а там завършихме 1:1. Имаше и загуби, но и победи и добри мачове. За мен е грешка Наско Сираков днес да не е в Левски, да не е в клуба вече 10 години. А толкова години Левски не е спечелил нищо. Ако аз не съм прав, то статистиката говори кой какво е постигнал и какво не е. Ние наистина сме добри приятели, често пъти излизаме на вечеря да пийнем узо и разговаряме за футбол. Той разбира футбола и има инстинкт как да се организира отбора. Във футбола не е важен един играч, не са важни и двама, не и трима. Важен е отборът. Важно е онези 11 на терена и общо 28 да бъдат отбор. Не просто хора, които се събират заедно, а такива, които се борят за нещо заедно. Атмосферата в един отбор, дисциплината и още много фактори са може би по-важни за успеха от качествата на играчите. Наско знае това, често играе с футболистите, шегува се с тях. Щастлив съм, че го познавам и е мой приятел.
– Наскоро се появи една ваша снимка с Димитър Пенев. С него как си прекарвате?
– Той е гений, когото хората и в Сърбия познават по системата 4-4-2. Разбира се, той е голям треньор. И то според статистиката, която е точна наука. Постигна нещо голямо, най-големият успех в историята на българския национален отбор – четвърто място в света. Винаги съм готов да му сваля шапка, да го поздравя, да си поговорим. Радвам се, че е здрав и е още тук.
– Европейски шампион с четвърти в света – една хубава комбинация! Но кога ще спре хегемонията на Лудогорец?
– Литекс, който сега е във втора лига и вече не е онзи клуб, има позитивен баланс срещу Лудогорец. Ако пак се срещнат тези отбори, вероятно някой от трите би станал шампион. Лудогорец е отбор, който в последните шест-седем години показва качествен футбол. Там се плащат добри заплати, а и в Европа бяха постигнати някои добри резултати. Ако това продължи още шест-седем години, няма да е добре за футбола. Не е хубаво някой да е постоянно шампион. Първенството не е интересно дори когато има два отбора в битка за титлата, дори три клуба. Интересно е, когато са четири-пет, тогава футболът е атрактивен. Един ден по силата на обстоятелствата и на това ще бъде сложен край.
– Всяко начало си има и край, така ли?
– Да, всяко начало има край.
– Трансферът на Десподов как ще го коментирате? На правилното място ли отиде това талантливо момче?
– Мисля, че е на точното място, пожелавам му да успее. Десподов е добро момче, с характер е. За да си добър футболист, ти трябва характер и талант. Спомням си го преди три-четири години, когато беше още малък. Гледах го и казвах, че може да стане голям играч. Може да играе и десен нападател, и десен защитник. Може да навлезе навътре в терена. Предрекох му бъдещето и това се случи. Хубаво е, че беше продаден за сума, каквато в скоро време не е плащана за играч от българското първенство.
– Кой обаче ще замести Десподов в ЦСКА?
– Има добри футболисти – млади, талантливи. Селекцията никога не спира, трае цяла година. Непрекъснато се наблюдават играчи. Има трима-четирима, които са кандидати за този пост – дясно и ляво. Със сигурност ще намерим.
– Каква е истината за двамата играчи от Руанда?
– Няма двама, един е.
– В пресата са двама. Един е, ама струвал колкото двама.
– Един дойде. Той е на 22 години и вече много години е в националния отбор. Тъй като бяхме в Испания, не е тренирал с нас, а с Литекс. В ЦСКА обаче няма бройка. Ще видим какво ще стане. Може да остане в Литекс или да отиде в отбор от Първа лига
– Трябваше ли Мауридес да бъде продаден и въобще какво мислите за него като футболист?
– Гледал съм го малко. Той е типичният централен нападател – висок, играе добре и с глава. Здрав е, добър в единоборствата. Може да задържи топката, да продължи атаката. Такива централни нападатели се търсят и той може да бъде продаден.
– Какво отношение усещате тук от фенове на ЦСКА, от служители и промени ли се с нещо отношението от синия лагер? Усещате ли? Пътувате много.
– Що се отнася до синия лагер, то те са ми ядосани. Но не се влия, защото съм тук. Мисля, че шансовете ни тази година са налице – все още сме в борбата и за титлата, и за купата. Нека бъда скромен. Ако спечелим купата, ще е много хубаво. Ще сме щастливи. Да не говорим за първенството. Спечелим ли го, ще е най-големият успех.
– А има ли хора, които казват, че това е професионално, след като Фиго на върха на класата си мина от Барселона в Реал, Гиби Искренов от Левски в ЦСКА? Ред е на трансфера на Люпко Петрович от Левски в ЦСКА.
– Различни са нещата. Мой приятел от Сърбия беше треньор на Атлетико (Мадрид), Реал (Мадрид), Барселона. Трите най-големи клуба. Удовлетворение е човек да е бил треньор на трите най-големи клуба в Испания. Защо пък аз да не съм на трите най-големи в България!
– Футболът очевидно ви зарежда. Докога? Мислили ли сте, че ще се занимавате с тази любима за вас тема?
– Футболът е чудо. Губя се, когато се захвана с нещо друго. И сам себе си питам защо го правя, след като цял живот само от футбол разбирам. Затова и мисля, че когато треньорът спре да следи играта – как се развива, какво е по-лошо от преди и в какво е много по-добър, и спре да учи, вече не е треньор. А аз все още уча.
– За колко време взимате разстоянието Белград – София, София – Белград?
– За три и половина часа.
