-
-
Лесно ли му е на Славиша Стоянович?! След разходката срещу Верея, сега трябва да се пренастройва за обратното на разходка, не само себе си и не само тактиката. Треньорът на Левски трябва да обясни на футболистите си бързо да забравят веселбата и забавлението от Верея и да превключат на биткаджийска вълна. И то битка от най-висок клас.
Във футбола често няма логика. Ето, предшественикът на Стоянович не направи офанзивен отбор, тогава играчите видимо не бяха щастливи от методите на подготовка, от тренировъчния процес и от тактическите указания на Делио Роси за мачовете. Но пък рано изгубиха шансове за титлата и дали бе за сметка на това, но хвърлиха сили в турнира за купата и стигнаха до финалния мач.
Славиша Стоянович като човек, водил Звезда и станал шампион на Сърбия, знае отлично, че и в Левски липсата на трофей значи провал. И ако досега го видяхме като треньор, който е способен да вкара свежест в съблекалнята, да вкара повече атака в играта на тима, сега ни предстои да разберем
дали Стоянович е и турнирен боец.
И то във вариант от един мач на директна елиминация, и то навън, и то на стадион „Тича“. И то срещу треньор, който може би до края на кариерата си ще таи в себе си нещо срещу сините. И това нещо не се ограничава до задължителната спортна злоба, но това е друга тема.
Така че на Славиша Стоянович му предстои може би най-големият тест, дори по-голям от мачовете за първенството с ЦСКА-София и Лудогорец. Тук той няма право на грешка и в зависимост точно и само от този мач ще стане ясно как ще му продължи сезонът. Не говорим за няколкото мача до края на календарната година, а до края на кампанията през следващите 7 месеца.
Отпадане за купата неминуемо ще породи сравнения от страна на феновете – Делио Роси поне ни държа будни и в ролята на мечтатели цяла пролет и ни закара на финал за купата. Това биха си припомнили запалянковците, които изпълниха стадион „Васил Левски“ през май срещу Славия. При негативен развой във Варна днес Стоянович ще работи под тройно по-голямо напрежение от досегашното. Всеки ден ще му се натяква, че първенството е по-трудният, но единствен вариант за трофей, и до края на сезона ще се разсъждава в посока дали и какво трябва да направи треньорът, за да сглоби равностоен отбор на Лудогорец за следващия сезон. Не за този, а за следващия!
При продължаване Славиша ще си осигури
още повече доверие и спокойна зима.
Друго ще си е да знаеш, че от два възможни трофея си в играта и за двата.
Черно море като единствения ни представител в елита от големите морски градове е длъжен да държи ниво. Тимът на Илиан Илиев този сезон е непостоянен, защитата е най-лошата от първите 11 отбора в класирането и изобщо варненци, като че ли не могат да затвърдят наученото, ако трябва да използваме ученически термини. Уж всичко им е наред, но все нещо не е наред. Първата плейофна шестица, като че ли все повече ще се отдалечава от Черно море, което значи, че напролет стадион „Тича“ ще е с ниска посещаемост в шампионатните мачове. Остава купата. Илиан Илиев поне го знаем, че е турнирен специалист. И като че ли развитието на отбора му до края на сезона също зависи от сблъсъка със сините. При успех е ясно, че настроението ще е друго, ще има нагласа на шефовете да ударят едно рамо през зимния трансферен прозорец. Отпадане от Левски ще означава не само трудна зима, но и протоколна пролет догодина. А във Варна никой не иска такъв сценарий.
Желю Станков/ „Тема спорт“
