-
-
Вече три дни жълто-черната част от Пловдив е на върха на щастието, не спи и танцува по улиците. Ботев спечели Купата на България след паметна победа над Лудогорец и това му осигури завръщане в Европа. Следващото участие в турнирите на „канарчетата“ обаче ще бъде специално. Защото в тях се завръща не просто клубът, а и стадионът. И наистина бижу, каквото е новият стадион „Христо Ботев“ заслужава да приеме големи международни мачове. Дебютът на реновираното съоръжение бе в контролата България – Иран, но мачовете на Ботев в Лига Европа, а след това евентуално и в Лигата на конференциите ще предизвикат огромен интерес. А трибуните със сигурност ще се окажат тесни да поберат желаещите да наблюдават изявите на Ивелин Попов и компания в европейските клубни турнири.
И тук идва ред да отбележим, че Ботев Пд никога не е губил мач от тях в своя дом. Да, срещите на него не са толкова много – 5, но пък съперниците в тях са достатъчно авторитетни – Стяуа Букурещ, Шамрок Роувърс, Динамо Тбилиси, както и два испански гранда, каквито несъмнено са Атлетико Мадрид и Севиля. В четирите срещи с тези тимове Ботев Пд има три победи и две равенства, при голова разлика 9-3. Останалите домакинства в Европа тимът е играл на някогашния стадион „Девети септември“, сега стадион Пловдив, както и на стадионите „Лазур“ в Бургас и „Васил Левски“ в София. На „Колежа“ обаче си е друго, а обстановката – неповторима. Усещали са го големи имена в европейския футбол.
Още при първото си участие в европейските клубни турнири – това за КНК през сезон 1962/63 – Ботев Пд се представя блестящо. В първите два кръга отстранява силни съперници – Стяуа Букурещ и Шамрок Роувърс – и достига до четвъртфиналите, където отпада от Атлетико Мадрид. Особено забележителна е играта на тима в първия официален международен мач на Колежа. На 19 септември 1962-а пред 30000 ентусиазирани зрители, Ботев разгромява румънският гранд Стяуа Букурещ с 5:1. По-впечатляваща от резултата е играта на „канарчетата“, която е върхът на футболната красота. В основата на успеха е нападателната петорка на тима, наричана по онова време от българските журналисти „атомното нападение“. В него дясно крило е Динко Дерменджиев-Чико, дясна свръзка (по днешната терминология – атакуващ халф) – Иван Сотиров, централен нападател е 19-годишният Георги Аспарухов-Гунди, лява свръзка – Георги Харалампиев-Ампето и ляво крило – 18-годишният Георги Попов-Тумби. Четири от петте гола са дело на тази атомна петорка, а първото е на левия защитник Видин Апостолов в 9-ата минута, след асистенция на Аспарухов. В 14-ата, 28-ата и 38-ата минути гениалният Гунди отбелязва три поредни гола с глава след бързи атаки и точни центрирания, последователно на Иван Занев, Георги Попов и Динко Дерменджиев. Петият гол е през второто полувреме от комбинация между Гунди и Чико, която често българските фенове ще виждат в следващите близо десетина години в националния отбор. След този мач се ражда рефренът „Чико-Гунди-Тумби -гол, гол, гол“, а главата на Аспарухов е наречена „Златната“. След Стяуа е преодолян и ирландският Шамрок Роувърс – с 4:0 като гост и 1:0 на Колежа, с което Ботев постига и втората си европобеда в своя дом. Голът бележи Стоичко Пешев след асистенция на Динко Дерменджиев от фал.
Съперник на четвъртфиналите, които се играят в началото на 1963 година, е испанският и европейски гранд Атлетико Мадрид, който предишния сезон е спечелил Купата на носителите на купи.
На първия мач в Пловдив, който завършва 1:1, е поставен рекорд по посещаемост на стадион „Христо Ботев“. Интересът към сблъсъка е невероятен, а основната причина е блестящото представяне на тима в предишните две елиминации в турнира. Билетите за мача не се пускат в свободна продажба, а са разпределени по предприятия, заводи и училища. Желаещите да гледат двубоя са многократно повече от броя на билетите и да се снабдиш с пропуск за него е почти невъзможно. В крайна сметка на стадиона се изсипват 40000 зрители, седящи на пейките сбутани един до друг, правостоящи на пътеката след последния ред, както и по стълбите между отделните сектори. А след разрешение на делегата има и седящи зад двете врати и по пистата. Извън стадиона остават около 5000 души, като някои от тях, предимно от съседните села, носят агнета на раменете си и ги предлагат като разменна монета, за да се сдобият с жадувания билет. В крайна сметка, след 1:1 на „Колежа“ и 0:4 на „Висенте Калдерон“, приказката на Ботев Пд в този първи и оказал се най-силен сезон в Европа, приключва.
За последно Ботев игра в Европа на „Колежа“ през 1995 година за Купата на УЕФА, като и тогава не позволи да бъде победен. Най-напред „канарчетата“ победиха с 1:0 Динамо Тбилиси с гол на Веселин Геров и асистенция на покойния Георги Марков. Спечелиха и реванша със същия резултат с гол от фал на Костадин Видолов в последната минута.
В следващия кръг Ботев нямаше късмет при жребия и се падна със Севиля. Отстъпи в Андалусия с 0.2. а на Колежа успя поне да не загуби – 1:1. Мончу откри за Севиля след асистенция на Давор Шукер, а Румен Иванов изравни за „канарчетата“. Това е и последният гол в Европа на Колежа. Секунди преди края пък Костадин Видолов пропусна дузпа, спасена от вратаря Хуан Карлос Унсуе.
Така „Колежа“ и магията, която той носи със себе си, се завръщат в Европа след почти три десетилетия мъчителна пауза. Можем да предположим, че чакането си заслужаваше и през идното лято в дома на „канарчетата“ ще е много горещо, а на бултрасите никак няма да им е скучно и ги чакат големи емоции./ „Мач Телеграф“
