-
-
Владимир Манчев говори пред „Тема Спорт“ и сподели своите впечатления от случващото се в ЦСКА-София в последните седмици. Бившият нападател на ЦСКА е оптимист, че отборът може да направи силен завършек на сезона.
Владо, след сериозното превъзходство и убедителната победа над Левски се говори по-лесно, но вярваш ли, че ЦСКА ще продължи с това представяне, защото след онова гостуване на „Лаута“ трябваше да чакаме 6 месеца, за да видим толкова изразителен триумф.
– Беше постигната задължителната победа. С Локомотив Пловдив армейците наистина не играха добре и реакцията на феновете бе много отрицателна. Важното е, че срещу Левски ЦСКА успя да покаже реакция и да измие негативните впечатления. Сега се надявам да продължи в тази линия до края на сезона.
ЦСКА ли бе много силен, или Левски много слаб в дербито?
– Левски не бяха толкова слаби, колкото мнозина се опитват да ги изкарат. Допуснаха грешки, които бяха наказани. Според мен сините имат психологически и физически проблем, който се проявява най-вече през вторите полувремена. Това се видя и срещу Славия, и срещу Лудогорец. През втората част ЦСКА превъзхождаше и реализира две от ситуациите си. Далеч съм от мисълта, че са играли по най-зашеметяващия начин, но бяха по-знаещият, по-агресивният и по-настоятелният отбор и заслужено победиха.
В рамките на няколко дни видяхме коренно различни лица на червените – апатични и безидейни срещу Локо Сф, слаби срещу Локо Пд и доминиращи срещу Левски. Как си обясняваш тези амплитуди?
– Не съм в кухнята, за да дам тази категорична оценка. Аз не мога да се съглася, че отборът бе толкова зле срещу Локо София. Там според мен се видя едно по-голямо от допустимото спокойствие и донякъде пестене на сили. Нека не забравяме, че бе допусната загуба от Локо Пд, който не е случаен отбор. Томаш вече две години работи много добре на „Лаута“ и изгради сериозен отбор, който успява да преодолее кризите след раздялата си с основни състезатели. Вина може да се търси както в треньор, така и в играчи, но най-добре е те сами да са направили анализите си, да са извадили поуките и да продължат във възходяща линия, защото предстоят мачовете от плейофите, където място за отпускане няма. Нека не подминаваме и факта, че в тази фаза на сезона вече не е рядкост да отсъстват важни играчи, а това оказва влияние.
Ел Маестро със сигурност усеща, че голяма част от феновете са негативно настроени към него. Това може ли да му влияе по някакъв начин?
– Като му гледам изказванията, не смятам, че му влияе, и това е добре за него. Той показва психологическа устойчивост, която е задължителна за треньор на ЦСКА, където натискът е огромен. Призовавам феновете да подкрепят отбора и треньора, защото очевидно това е изборът на ръководството и публиката е много важен фактор.
Очакваш ли Ел Маестро да продължи да води тима и през следващия сезон?
– Много сложен въпрос, когато става въпрос за треньор на ЦСКА. В последните години ръководството на клуба се стреми да увеличава толеранса си към треньора. Видяхме, че и Саша Илич, макар да изпусна първото място в края, получи кредит на доверие и продължи да води тима. След това раздялата дойде скоропостижно, но тя бе наложителна и логична. Всичко зависи от плейофите и предстоящите мачове за купата.
Какво очакваш от ЦСКА срещу Пирин?
– Победа, разбира се. Червените обаче трябва да са много внимателни след еуфорията от успаха във вечното дерби. Има опасност да бъде подценен съперникът. Пирин често е затруднявал ЦСКА и сега също няма да е лесно. Те се борят за оцеляване.
Реалистично ли е авансът на Лудогорец пред ЦСКА да бъде стопен, или разликата е твърде голяма?
– Не е никак малка разликата. Ако трябва да обобщим – ЦСКА не държи борбата за титлата в своите ръце. Армейците са длъжни да вземат всички мачове до края, включително този с Лудогорец, и да се надяват, че разградчани ще бъркат, но наистина ще е много, много трудно.
Срещу Левски ЦСКА игра без нито един българин в състава. Защо в последните години от школата не могат да излязат футболисти, които да бъдат реална опция пред треньорите?
– Това заключение е извадено малко от контекста. Турицов, Мартин Стойчев и Християн Петров са контузени, а поне двама от тях щяха да започнат срещата. Нека не търсим грешки и в тази насока, защото в Лудогорец Неделев и Чочев също са с периферни функции. Българските футболисти просто трябва да са по-амбициозни и да са конкурентни. Ако имахме българин като Каранга, едва ли щяхме да привличаме бразилеца, но за съжаление нямаме.
Не казваш нищо за школата…
– Вече няколко години съм далеч и не мога да кажа категорично какво липсва на младите, но може би е търпение от страна на треньори и ръководство. Когато аз бях в академията, работих с момчета, които сега са част от елита – Вучков, Смоленски, Ценов, Марк-Емилио Папазов. На такива момчета трябва да им се дава шанс. Все
по-трудно е на младите българи да се наложат. По-бавен е преходът към мъжкия футбол при тях. Сега чувам, че ръководството планира да изгради нова база за академията или, така да кажа, „Нов 4-ти километър“. Това ще е страхотно и наистина ще окаже огромно влияние.
Преди малко ти спомена Каранга. Той изигра вече достатъчно мачове, за да можем да направим сравнение с първия му престой. Какво е твоето мнение?
– И предишния път, когато говорихме с теб, ти казах, че му трябваше да вкара един гол. Направи го и виждаме, че се връща към това, което сме свикнали да очакваме от него. Освен голов нюх, той притежава и необходимия характер. Дано да избегне контузии, защото на тази възраст те ще му повлияят. Вярвам, че ако има кой да му дава повече удобни топки, той ще вкарва повече и ще бъде още по-често на първа страница на вестниците.
Кои играчи от настоящия състав според теб задължително трябва да останат в ЦСКА и да са гръбнакът на отбора през следващия сезон?
– Това е въпрос, който трябва да намери отговор в кухнята на тима, защото има такива, които губят мотивация или самото ръководство може да прецени, че ще прибегне до подмяна с по-млад състезател, а може и треньорът да има свои виждания. Със сигурност Каранга, Християн Петров, Кордоба и Линдсет биха могли да бъдат гръбнакът на тима през следващия сезон.
Багерите влязоха на „Армията“, сектор Б вече е съборен… Колелото се завъртя… Гледайки кадрите, изпитваш ли носталгия, или по-скоро радостна тръпка?
– Носталгия няма. Колкото и спомени да имам от този стадион, то гледката в последните години бе покъртителна. Построяването на новия стадион ще е най-големият успех и е по-важно от всичко друго. В днешно време успехите и мечтите за връщане на европейската слава са невъзможни без стадион. Само с име не става.
