Владимир Манчев остави името си в историята на ЦСКА – юноша на клуба, голмайстор на първия отбор, а като помощник-треньор в екипа на Христо Янев бе с огромна заслуга за спечелването през 2016 година на най-романтичната Купа на България. Пазарджиклията коментира пред „Тема Спорт“ случващото се в ЦСКА-София.
Владо, приключва още един, пореден неуспешен за ЦСКА сезон. Къде генерално виждаш причината за това?
– Реално той още не е приключил, защото има да се изиграят още мачове, в които ЦСКА трябва поне да си осигури евроучастието. Да, неуспешен е, защото няма как да кажем нещо позитивно, когато армейците не поставят нищо във витрината си, но ако не се стигне и до класиране в Европа, то тогава ще бъде катастрофа. За мен причините, както и в предишни години, се коренят най-вече в текучеството на треньори, на играчи… Тимът започна много слабо сезона под ръководството на Саша Илич, после в течение на есенните мачове видяхме стабилизиране в резултатите, но според мен през зимата ЦСКА вместо да надгради, се отслаби. Последваха слаби резултати, а това доведе до демотивация в играчите и сега ставаме свидетели на логичния завършек, който е следствие на всички тези фактори. Надявам се играчите да намерят в себе си морални сили и да завършат сезона по подобаващ начин, защото по всичко личи, че настроението в съблекалнята е минорно, липсва желание в играта, а това не подхожда на футболисти, които носят червената фланелка.
Поведението на Каранга и Де Нойер, например, ли е отражение на всичко, случващо се в съблекалнята?
– Стамен Белчев, мисля, че го каза. Това е липса на дисциплина. Аз футболните качества на Каранга не искам да ги коментирам и не бих ги поставил под съмнение, защото винаги съм го харесвал, но поведението му не кореспондира с изискванията, ценностите и стандартите, които са поставени в ЦСКА. Този клуб в годините е бил еталон за дисциплина, характер, мъжество, а това, което виждаме напоследък, е неприемливо.
Не смяташ ли, че сега разочарованието у феновете е още по-голямо, защото, от една страна, през миналата година те повярваха, че ЦСКА е съвсем близо до Лудогорец, а през настоящия сезон, в който се дадоха доста пари за трансфери, разградчани дръпнаха отново с няколко обиколки напред?
– Нека не се залъгваме, в ЦСКА няма топфутболисти. Като казвам топ, ще дам пример с Игор Тиаго, който бе в Лудогорец. Там има просто добри играчи. А относно това, че се дават пари, не значи нищо само по себе си. По-важното е за какво се дават.
В тази връзка не смяташ ли, че ще е позитивно това, което анонсира изпълнителният директор на клуба Стоян Орманджиев, а именно, че главният скаут няма да е само един, както бе до съвсем скоро?
– Това е доста обширна тема и решението не се съдържа само в това дали ще бъде открито отново скаутското звено и дали ще се назначат 3, 4 или 5 човека. Още преди 20 години, когато аз играех в отбори в Европа, видях на каква огромна скаутска система залагат те, а сега, когато бях на специализации в различни клубове, се убедих, че хората постоянно се стремят да надграждат в тази област. Това е изключително сложна материя, която изисква огромни финанси, огромен ресурс и хора, които наистина разбират от работата си. За да се следят футболисти, то първо в клуба трябва да има стратегия и да се знае точно играчи с какъв профил се търсят, а не просто да се хвърлят едни пари.
В ЦСКА наскоро имаше смяна на собствеността. Оптимист ли си, или с оглед на това, че си свидетел на много подобни ситуации, предпочиташ да си по-умерен в очакванията?
– Аз винаги съм бил оптимист, защото съм позитивен човек, но искам да видя каква структура ще бъде изградена. Тук е мястото обаче да благодарим за стореното от фамилия Ганчеви. Убеден съм, че те не си тръгнаха щастливи и им тежи, че не успяха да извоюват поне една титла с ЦСКА, но нека не забравяме, че те поеха клуба в много труден момент и положиха основите на построяването на нов и модерен стадион. Надявам се строежът да свърши безпрепятствено, защото едно такова съоръжение ще помогне много на клуба.