Онзи ден много привърженици на Левски се сетиха за Славиша Йоканович. Той вкара Фулъм във Висшата лига на Англия при убийствена конкуренция в Чемпиъншип. Някои ще кажат – е, какви пък са тези Фулъм.
Преди три месеца привържениците на Левски се сетиха за Станимир Стоилов. Той стана национален селекционер на Казахстан. Някои ще кажат – е, Казахстан ги няма на футболната карта.
Относно Йоканович се сетихме още и преди това, когато вкара и Уотфорд във Висшата лига на Англия. При също така убийствена конкуренция в Чемпиъншип. Всъщност второто ниво на футбола в Англия като конкуренция е на първите места в света. Е да, и Уотфорд не е Ливърпул.
Относно Мъри се сетихме и преди години, когато вкара Астана в групите на Шампионската лига. Случайно стечение на обстоятелствата, ще кажат някои – паднали им се лесни съперници, топката така правилно се мотала по терена и, общо взето, не е кой знае какво и това постижение. И други дърводелци са играли в групите на ШЛ, нали?
Междувременно Славиша Йоканович вкара и Макаби Тел Авив в групите на Шампионската лига. А пък Станимир Стоилов с Астана прескочи група на Лига Европа и след това игра на елиминации.
Или, казано накратко – Тодор Батков на два пъти върна Левски като клуб в първи клас, като първо посочи вратата на Станимир Стоилов, а след това и на Славиша Йоканович. Не е чак толкова уместно да се разсъждава на тема какво щяха да постигнат сините с всеки един от двамата треньори поотделно, ако бяха останали за по-дълго време. Но е видно, че и Мъри, и Йока в момента са на по-високо ниво, особено като финанси.
Куриозното е, че и двамата бяха уволнени след мачове на Левски с Локо (София) на „Герена“. Мъри загуби от червено-черните, а сърбинът направи равен. Друг елемент, свързващ двете назначения и уволнения, е Наско Сираков. Изпълнителният директор предложи и наложи Стоилов, двамата бяха освободени в тандем. Сираков докара Йоканович, но напусна ден след като сърбинът си тръгна, около събличането на Ивайло Петев. Тоест Наско разбира от треньори. И не само.
И при двамата имаше финансови разминавания. Случаят с Мъри не е решен и до днес. В момента двете страни решават парични спорове в съда. Като разминаванията са от порядъка на 70 хиляди лева, а ще станат вече 10 години. Йоканович дълго време притискаше Левски за получаването на лиценз, сините доста отлагаха и се пазариха за размера на неустойката на Славиша и по-точно с колко месечни заплати от по 25 хиляди евро да го компенсират.
Вижте обаче колко „последователен“ е бил Тодор Батков. След Станимир Стоилов треньор на Левски стана Велислав Вуцов. А след Славиша Йоканович сините бяха поети от Петев. Егати „надграждането“, нали?
В момента Вили води Царско село (Йоканович едва ли подозира, че туристически комплекс за малко да влезе в елитната група на България), а Ивайло Петев води семейството си на разходка.
Факт е, че и двамата бивши треньори на Левски имат сходни виждания за играта. Но докато Мъри получи доверие и време да изгради отбор по свой вкус, Йока нямаше такъв шанс. При него в интерес на истината сините не бяха кой знае какво, но явно и този треньор не обича да прескача етапи на изграждане на един отбор.
Славиша Йоканович към момента е с доходи, каквито в Левски не можеше да сънува, а Станимир Стоилов преди време е поискал от Спас Русев (по думите на самия Русев) заплата, три пъти по-голяма от това, което получава Делио Роси. И което е интересното – Русев е приел. А още по-интересното е, че Мъри не се е съгласил да се върне. Тоест явно изискванията на Стоилов не са опирали само до заплата, а до организация, структуриране на клуба, цели, бюджет…
Доколкото разбираме, нулеви са шансовете Наско Сираков отново да се върне на „Герена“ и да има думата по назначаването на нови треньори. А в Левски в момента не си и дават зор да търсят (не че опциите са много) човек на поста спортен директор. Нещата се движат от хора, които доскоро не са били част от тази материя. Тодор Батков поне в селекцията не се е бъркал така осезателно или, ако го е правил, се е стараел да не личи. Но, общо взето, и Йоканович, и Стоилов трябва да го черпят където се срещнат за това, че, без да иска, им отвори вратите и им изчисти пътят, и не на последно място – двамата си напълниха джобовете. Мъри получава по около 100 хиляди евро на месец в Казахстан, а Йоканович поне толкова във Фулъм.
А Левски? Клубната витрина си стои все така прашасала. Между Стоилов и Йоканович колко треньори се развиха след като напуснаха „Герена“? Като изключим работата на Ясен Петров в Китай, никой друг не е работил на по-високо ниво, нито пък е забогатял.
Желю Станков/ „Тема спорт“