-
-
Треньорът на Левски Станимир Стоилов говори в предаването „Код спорт“, в което коментира всички най-горещи теми в клуба след завръщането си през септември. Опитният специалист обяви цел Европа пред 26-кратните шампиони и подчерта, че има план за „сините“ и в това незавидно финансово състояние на столичния гранд.
– Казваме добре дошъл на Мъри Стоилов в „Код Спорт“ 40 дни, след като се завърна начело на Левски и след втората за него като старши треньор мини пауза в първенството заради мачове на националния отбор. В каква кондиция си – уморен, свръх амбициран, разочарован или оптимист? Какви чувства надделяват в момента?
– Разочарован в никакъв случай, свръх оптимист също. По-точният вариант е реалист. Общо взето ситуацията, както изглеждаше отстрани, без да познавам в детайли „кухнята“ на клуба, а и реалната игрова ситуация, която за мен също бе доста непонятна, начинът, по който се представяха, не говоря за резултати или за класиране, а за игра и стил на игра. Така че общо взето нямаше какво да ме изненада. Знаех предварително с какво се захващаме, какви проблеми и мъки ще трябва да решаваме.
– В интерес на истината нито веднъж не си се оплакал досега. Само в една ситуация сравни клуба с Бангладеш. Поводът беше липсата на елементарни пособия като GPS система. Месец по-късно има ли придвижване към Европа?
– Мисля, че има някакви миши стъпчици, както аз обичам да казвам, в правилната посока. Наистина заварих ситуация, която под никаква форма и изобщо не отива на името на Левски. Опитваме се всички заедно с хората от клуба всеки ден да правим стъпчица напред. Вече откъм апаратура, организация, изчистване на щабове и на хора в клуба, мисля че стагнацията е сериозна. Изчистени са почти до максимум функциите, за да може евентуално след месец или два клубът вече да има много по-ниски бюджети, а същевременно да има всичко необходимо и да има хора, които да работят. Естествено, ще има оптимизиране на позиции и на хора, които трябва да вършат по няколко неща, за да се случат нещата в клуба.
– За тези 40 дни взе и решения за облекчаване на бюджета, като най-много се коментираше закриването на скаутското звено. Това не е ли риск и планираш ли и други подобни по-генерални ходове?
– За съжаление, за да гарантираме някакво финансово бъдеще на Левски и да се опитаме да спасим финансовото положение, трябваше да се направят доста съкращения и доста намаления на бюджета на клуба. Естествено, най-безобидно е да се съкращава по периферията. Там най-лесно стават съкращенията, защото има звена, които не можеш да пипаш като треньори в школи, като първи отбор. Аз говоря чисто за спортно-техническата част, имаше неща по периферията, които можехме да намалим. Естествено, дойдоха и хора, а и още ще бъдат добавени, когато всичко е наред. Те ще могат да изпълняват и скаутски длъжности, а мисля, че и треньорите в школите също могат да изпълняват скаутска длъжност, защото всеки от тях е старши треньор на една възраст. Имат достатъчно свободно време да гледат, да търсят футболисти. Според мен щатът е бил прекалено раздут за финансовите възможности на клуба. Да, ако клубът е бил финансово независим или обезпечен, както е бил по времето на г-н Божков, ги разбирам тези неща и ги подкрепям. Но когато клубът е в това тежко финансово състояние – вече година и половина да не се взимат такива решения за мен е необяснимо.
– Вечната тема за талантите от школата на Левски. В момента сякаш те са в отбори по цяла България, а най-малко са в мъжкия тим на родния си клуб или това е само привидно? Кажи впечатленията от дарованията, които сега са в отбора…
– Според мен Левски създава таланти. Големият проблем е, че голяма част от младите футболисти тръгват или не са дообучени достатъчно, не е довършено тяхното обучение, за да могат да отговарят на изискванията на европейския футбол, а и на Левски. Европейският футбол отиде твърде напред. Създаваме, както обичам да казвам, „хибриди“ – полуобучени футболисти, полуготови и затова се разпиляват по цяла България. Затова и много голяма част от тях не могат да намерят място в първия отбор.
– Ще се опита ли Мъри Стоилов да изгради този Левски по модела на онзи славен период за теб и за клуба? Креативен играч като Бардон, черноработник като Ричард, голмайстор като Домовчийски. Някой от настоящите ти състезатели може ли да влезе в техните „обувки“?
– Едно е сигурно – аз и целият щаб ще градим отбор, който да играе футбола на Левски. Атакуващият футбол, атрактивният футбол, както аз го наричам „правилният футбол“, който да гарантира добро представяне и в Европа. Под никаква форма не се отклонявам от този път. Да, може би пътят ще е малко по-бавен поради няколко причини. В предишния период имаше доста доказани футболисти с качества, които познавах и бързо успяха да се адаптират към изискванията. Сега може би ще има повече период на адаптация. Естествено, всичко ще зависи първо да стабилизираме като финанси клуба, за да не е под угрозата от фалит или от огромни задължения, които според мен Левски има в момента, както и от нашата сериозност и изисквания, които ще поставяме на играчите, както и от желанието на футболистите. Така че основният ангажимент ще е нашият – треньорски. Да ги обучаваме и да ги развиваме, всеки ден да им поставяме по-високи и по-високи изисквания. А те да се стараят да изпълняват и да искат да растат. Ако видим, че някой футболист няма желание да расте или да се развива, веднага трябва да решим този проблем.
– През годините, когато не беше на Герена, рядко си позволяваше да коментираш случващото се в Левски. Говорили сме си с теб по въпроса неофициално. В крайна сметка не се ли стигна до една тотална безкритичност, която направи мъглата на самозаблудата в клуба много гъста? Ще използвам емблематичния вече за България въпрос КОЙ? Кой е виновен за този период на суша вече 12-ата година? Може ли да се търси врагът с партиен билет – собственици, директори, треньори, играчи, журналисти, фенове?
– Знам, че темата е болезнена за много хора, когато трябва да ги споменеш поименно. Един от най-големите проблеми е безкритичността, която цареше под всякаква форма. Опитваха се да прикриват проблемите или да си затваряме очите от явни неща. Също много обичахме да посочваме врага, че той критикува. Когато и да съм кажел какво мисля за Левски, ако е критика, сега не бил моментът, трябвало да е зимата, трябвало да е лятото и така си вървяха… Много пъти се игнорираше проблема с други събития, с други неща. Но истината за Левски дълго време бодеше всички хора, които искаха да я видят. Винаги съм казвал за мен най-големите виновници – винаги започвам от собствениците, защото те са хората, които избират следващите под тях. Така че всички хора, които ръководеха клуба и спортно-технически, и административно, носят вина „Левски“ да стигне дотук. Също смятам, че прекалено много се залагаше на единичния успех – да победим някого или да спечелим титлата, или купата, вместо да се залагаше на изграждането на истинския Левски. На Левски, който е бил и който трябва да бъде. Според мен прекалено на дребно искахме да спечелим, а не глобално да печелим. Ако искахме глобално да печелим, нямаше да харчим по 20 и кусур милиона, а тук щеше да има модерен стадион примерно, естествено и модерна база. Както виждате, за сектора остана съвсем малко, за да кажем, че имаме най-модерния сектор в България. Виновниците по веригата са много, но единствените, които според мен нямат вина са привържениците на отбора, които постоянно са на стадиона, постоянно помагат. Да, сигурно и феновете имат симпатии към някого, но не можеш да съдиш един привърженик, че примерно харесва еди-кой си футболист или еди-кой си треньор, или еди-кой си директор. Това е нормално – те са на стадиона, плащат си билетите, купуват си артикули, така че това са хората, които запазиха Левски през годините и продължават да го пазят. И в момента това са хората, които на 50% и дори повече спасяват Левски.
– Замислял ли си се дали не пое твърде голям риск да се завърнеш в Левски сега? Тези 13 години раздяла в момента могат ли да се окажат фатални за теб? Да изчезне например ореолът ти за най-успешния треньор на Левски?
– Аз въобще не съм се притеснявал и в първия ми престой, и сега, и където и да отивам за моя личен ореол. Но специално за Левски въобще не съм се притеснявал дали ще се проваля. Единственото ми притеснение винаги е било, както и в първия период, когато много често ми задаваха въпросите за оставка. Казах, че не се притеснявам за моето бъдеще, а за развитието и бъдещето на Левски. И сега, каквото и да се случи, не се притеснявам изобщо какво ще стане с мен. Никой не може под никаква форма да изтрие историята. Историята остава, тя е там. А който не уважава историята си, не уважава и настоящето си. В момента най-важното, когато почти легнахме на дъното, да успеем се изправим и да стоим прави. Засега като футбол сме тръгнали малко да стъпваме на колене. Ако успеем да се изправим, ще бъда истински щастлив. Въобще не ме притеснява кой какво ще каже. Като треньор имам не само с Левски, а и с други отбори, и резултати, и успехи. И всички са постигали ниво, което аз искам и вярвам.
– Колко голяма е разликата в клуба през 2006 г. и сега?
– Огромна, ако трябва да съм честен, във всяко едно естество, даже и в отношенията, и в работата на хората, и на футболисти, и на треньори, и на всички. А другата е, че имаше финансова стабилност. Колкото и да съм критикувал и г-н Батков, но от 2004 г., когато станах треньор, имаше макар и минимални средства, но всеки месец всичко се поемаше като заплати и като обещания към футболистите. След това вече, когато отборът започна да печели и то след една-две години сериозни суми, се повдигнаха и заплатите, но винаги е имало финансова стабилност в клуба.
– Прословутият план 2007 се осъществи, имаш ли нов подобен план сега за Левски? Апропо, да те попитам – неофициално мнозина си приписват близост до теб за създаването на план 2007 – има ли въобще такъв човек, с когото да си обсъждал визията за бъдещия успех?
– В интерес на истината аз имам план как да излезе Левски от тази ситуация. Даже и в лошо финансово състояние да бъде, след известен период от време Левски може да се измъкне. Да, периодът е по-дълъг, защото можеш да си измъкнеш в тази ситуация със свои кадри, със случайно попаднали футболисти, които да са добри. По-бързият вариант е ако има някаква финансова стабилност и Левски може да си позволи три-четири играчи, които да създадат по-сериозна конкуренция в отбора. Колкото до предишния план, участваха в извършването всички хора в клуба, като започнеш първо от Сираков и от треньорския щаб. Преди изобщо да почна работа и преди да ми бъде предложено, имах идеи в главата и бях коментирал с един мой приятел, твой колега и приятел също. Не знам дали той има желание да му споменавам името, с който съм коментирал изцяло как да изглежда Левски.
– Аз ще спомена – Жаклин Михайлов.
– Да. И как да изглежда Левски по левскарски. Това е било основното. Колкото и да не им се харесва на някои хора, но това е истината. С него започна всичко в главата и с всички разговори как да изглежда Левски по левскарски. Винаги така съм съдил. И сега как трябва да изглежда Левски, за да се харесва и да отговаря на критерия Левски.
– Какво най-вече се е променило в теб от първия ти престой?
– Не знам точно. Едно е сигурно – аз вярвам сляпо винаги в треньорската работа. Вярвам сляпо в идеята за „правилния футбол“, за добрия и атакуващия футбол. Даже и да играя с най-добрите отбори в света, както съм играл, никога няма да се откажа от атакуващия футбол, от футбола, който гарантира достойно поведение на терена. Не вярвам и не искам да виждам Левски във вариант „автобус“. Левски трябва да отговаря и на топ отборите по игрово поведение. Предпочитам някой път да загубя с 0:5, отколкото с 0:1 и цял мач да не мога да премина центъра. Левски трябва да бъде горд на терена, както е бил през годините. Това беше стадий на развитие. Ще продължа да търся игровия облик на „Левски“ и да го доближа до европейския облик, който да отговаря на Левски. Сигурно има някакви промени, но същото е, че не обичам да правя компромиси във вреда на „Левски“. Така че няма да правя и компромиси, нищо, което е във вреда на Левски.
– Левски пусна кръв на ЦСКА и Лудогорец. Поведе в мачовете си срещу тях, но в крайна сметка загуби. Колко голяма е разликата между тима на „сините“ и тези два опонента към днешна дата?
– В момента първата и основна разлика е футболната увереност, която имат тези два отбора. Естествено имат увереност в индивидуалната класа на определени играчи и правят по-малко грешки от нас, защото в двата мача отчетливо се видя като поведение на терена, като игрови стил, облик сме близо, да не кажа, че сме почти равностойни. Но индивидуалните грешки, които допускаме, решават веднага. И те бяха отчетливо индивидуални, а не както обичаме да казваме, че той излъгал, пробил чисто и лека грешка. Но вярвам, че тези индивидуални грешки с натрупване на работа, ще можем да ги отстраним. Вече тренираме и показваме голяма част от тези грешки, но за съжаление се случват на мач. Вярвам, че след няколко месеца, ако продължаваме да работим, тези грешки няма да се допускат. Тогава Левски ще може да е още по-близо. Ако не допуска тези индивидуални грешки, трудно ще губи тези мачове. Но ако искаме да ги печелим, както ги е печелил, трябва да добавим и малко индивидуална класа на играчите.
– Дошло ли е времето да назовеш реалната цел на Левски за този сезон?
– Винаги съм я казвал. Първото и най-важно нещо е стабилизирането на клуба – финансово и в игрови план. Игрово вече виждам някакво минимално стабилизиране, виждам и някакво желание в новите спонсори също да се стабилизират финансово нещата. Привържениците продължават да помагат. Оттам нататък аз съм реалист. Не мога да очаквам чудеса, но виждам желана цел от мен, а мисля и клубът е поставил на играчите, ние трябва да търсим път към Европа. Дали ще бъде през купата, ако щеш и през седмото място, аз нямам притеснения. Ако успея да класирам Левски в евротурнирите, все едно, че сме станали шампиони през тази година.
– Най-важното, което трябва да промениш в отбора през зимната пауза? Чакаш ли я?
– Ако трябва да съм честен, чакам днешната тренировка много повече, отколкото зимната пауза, защото мисля, че до нея можем да изчистим доста неща като тактическа дисциплина, игрова дисциплина, индивидуални действия и качества на играчите. Имаме нужда от всеки ден, всяка тренировка при нас е като въздуха за хората. А през зимната пауза евентуално играчите да поизчистят и да тръгнем всички заедно на подготовка от първия ден, защото това лято видяхте какво се случи. Тренират 7-8 футболисти, не отиват на подготовка, почват да се добавят, по един идва, след един месец още един, още двама и така е абсолютно невъзможно да се води подготовка. Абсурдно за отбор като „Левски“, така че не можем да обвиняваме треньорите. Нямало е отбор, за да има и треньори и т.н. Абсурдистан! На подготовката искам да тръгнем всички здрави. А ако имаме възможност да сме на подготовката всички заедно и здрави, мисля че отборът ще надгради при всички положения.
– Селекция без пари – има ли такова животно във футбола?
– Ако трябва да съм честен, има, но то е свързано доста с проба-грешка. Ако правиш селекция без пари или без достатъчно пари, би трябвало да се допускат и повече грешки. Но аз мисля, че с дълго наблюдаване на играчите… Селекция без пари може да се направи в по-дълъг период от време. Ако трябва да съм честен, сега се гледат играчи примерно за лятото или за следващата зима, или за следващото лято, когато договорите им изтичат. Да можеш отсега да ги намериш, да може на Нова година да имаш предварителни договори и с по-малко пари да направиш селекция, защото почти без пари е невъзможно. И естествено да случиш на някакви случайности, както сме ги откривали и без пари и Томашич, и Бардон. Футболисти, които бяха свободни агенти и естествено ще зависи как ще ги развием. По-лесният вариант е когато имаш финансови възможности. По-бързо можеш да намериш нужните играчи.
– Отказа се от Валери Божинов, на практика и от Симеон Славчев – футболисти с мачове в националния отбор. Двамата изобщо ли не можеха да помогнат в сегашната ситуация?
– Ако трябва да съм максимално честен, от Валери Божинов се отказах, защото му казах: „Валери, аз последните две години не съм те видял като футболист, с цялото ми уважение и респект. За тези две години те видях само да загряваш.“ Аз не мога като треньор да си позволя повече гаврата Валери Божинов да загрява отдясно от мен и аз да се правя, че не го виждам. Това беше гавра с името Божинов. Все пак от сега играещите футболисти в България, Валери Божинов е играчът с най-голямото име в българския футбол. Така че тази гавра с Божинов трябваше да спре, да му се казва, че е обединител или разединител, а същевременно по цял мач да загрява и да гледа отстрани. Абсолютно несериозно първо към него, без значение дали той можеше да помогне. Другото, което казах е, че на мен обединители или разединители… Аз съм човекът, който обединява и разединява там. Валери имаше изключителна възможност през тези две години. Мислех, че трябваше да му се даде шанс да играе и да го видим като футболист. Ако Валери беше влизал или играл постоянно, въобще нямаше да има коментар на името Валери Божинов. За случая Славчев, мисля че при него основният проблем се оказаха постоянните травми, които имаше. Въобще не можа да си разкрие потенциала, който е показвал още в българския отбор и в националния тим. В следващия момент по-добрият вариант и за него, и за нас е да приключи тази постоянна мъка – тренираш контузен, играеш… А финансовите условия са прекалено високи, които „Левски“ може изобщо да си позволи да ги плаща.
– Знам, че не си фаталист и все пак да те попитам – вярваш ли, че има някаква прокоба отборът да не спечели купа? Например съставът на Бенфика, който няма европейски трофей от средата на 60-те години след проклятието от изгонения тогава унгарски треньор Бела Гутман?
– Ако трябва да съм честен, не. Не вярвам много на такива неща. Вярвам в треньорската работа и в отбора. Ако треньорският щаб, отборът и естествено клубът сме достатъчно добри и имаме нужните финанси, мисля че и трофеите няма да закъснеят. Защото без добър отбор и треньорски щаб, без добър клуб и без добро финансиране, трудно може да имаш постоянство в успехите и в резултатите.
– Доколко си наясно със задълженията на клуба? Думата фалит плаши ли още Левски?
– Според мен, да, защото задълженията не са никак малки. Макар че такива глобални задължения, които преди се пишеха към хора, към фирми, към компании, те или са отложени, или голяма част от собствениците, както е случаят с г-н Божков, който каза, че опрощава тези задължения, както и г-н Батков е опростил задълженията си. Имаме повече задължения към институции и към хора.
– Каква е причината почти всички български клубове да изживеят финансов катаклизъм? Преди близо 20 години ти започна да алармираш за лошите терени, бази, остаряла методика, но този SOS се приемаше даже с насмешка от някои, а сега съвсем не ни е смешно…
– Аз лично смятам, че всички изпитват проблеми, защото футбола не го приватизирахме и не го направихме по европейски, както го направиха всички държави. Да го сложим на бизнес основа, да бъде чист футболен бизнес, а не да говорим само за футбол и не да чакаме да дойде чичко-паричко да излее един дъжд от пари за единичен успех. Същевременно всички и ръководители, и собственици, и треньори си затваряме очите за околната действителност. Като почнеш от минималното – терен, автобус или общежитие за децата. Тук трябваше да има модерни стадиони с риск за отборите да нямат някакво голямо финансиране чисто за заплати. Каква беше ползата като в България има и е имало баснословни заплати, като няма отбор, който да има завършен стадион? Единствено в Лудогорец са на границата да свършат всичко, което им прави чест. И база, и стадион, и отборът естествено. Всички други клубове сме в окаяно състояние. Ако един има база, няма стадион, а ако има някакво стадионче, няма база. Мисля, че и клубовете много по-активно трябваше да се опитат да работят или казано на спортен език – да притискат държавата да оказва нужната помощ или държавата да строи стадиони, защото в големи областни градове съвсем спокойно и общини, и държава можеха да построят общински или държавни стадиони, или пък най-малко да имаме национален стадион.
– Какво си спомняш най-вече от периода ти начело на националния отбор? Докога той ще е месомелачка за треньори?
– В началото бях за два мача и бях доста обнадежден за националния отбор. И двата ги спечелихме, имахме добро наследство и като точки, и като отбор. Тогава в тима бяха всичките ни тогавашни звезди. Мислех, че отборът спокойно можеше да се класира, даже за мен е учудващо, че не успяхме. Вторият период, когато отидох в националния отбор, дойдоха може би вече чисто кадровите ни проблеми. Отказването на Бербатов от националния тим, постоянните травми, едва ли не отказването на Мартин Петров поради контузиите, тежките травми на Тунчев, които лишиха защитата, отказването на Томашич. Това бяха четири ключови играчи, които свалиха класата на отбора. Започнаха и непрестанните травми на Чавдар Янков, доколкото си спомням. Тогава тези футболисти играеха в някое силно първенство или отбори и оттам падна нивото на националния отбор. А сривът, аз лично смятам, че даже и през този период все още играехме като равен с равен. След това вече се виждаше, че просто не можем да отговорим на класата на другите отбори. Изцяло вината за това нещо е в нас, клубните отбори и треньори. Там трябва да се развиват и играчите, и отборите, а и футбола изобщо. Ако искаш да имаш силен национален отбор, трябва да направиш силни играчи. Естествено, те или ще минат през български клубове, или през чуждестранни. Но основата винаги е в българските клубове.
– Само след два дни е Конгресът на БФС – защо Левски подкрепи Борислав Михайлов? Само защото ЦСКА издигна кандидатурата на Димитър Бербатов ли?
– Ако трябва да сме честни, даже и Левски да не иска да подкрепи Борислав Михайлов, трябва да го подкрепи. Все пак той е легенда на Левски, три поколения вратари са пазили на „Левски“. Изобщо не трябва да има разговори на тази тема и някой да се съмнява в подкрепата на Левски към Михайлов. Личното ми мнение е, че аз също като човек и като левскар изцяло подкрепям Боби Михайлов. Мисля, че той вече е видял проблемите, грешките, които са допускали и трябва да се отстранят. Ако спечели Конгреса, е задължително тези неща да се отстранят и да тръгне българският футбол отново към висините. Конкуренцията в лицето на Бербатов също е сериозно предизвикателство, но всеки има право на избор. Моята страна я знаете всички. Аз съм на страната на Боби Михайлов.
– Има ли спасение, има ли последен самолет за българския футбол към света на напредналите страни в тази велика игра или няма шанс да се излезе от миналия век?
– Аз мисля, че има. Ако някой иска да го чуе, мога надълго и нашироко да им кажа какво мисля, без да казвам, че това е правилната формула. Българският футбол в момента има нужда от инвестиции първо в инфраструктура. Също от инвестиции да се помогне на хората, които ще работят в треньорски щабове, в спортно-технически щабове като качества, като материали, като иновации, също и да се засилят знанията на всички нас, треньорите. Мисля, че тук вече е и ролята на БФС да потърси по-добро решение за ТВ правата, защото България има крещяща нужда от нови стадиони и бази. Без това ние не можем да направим от футболния продукт бизнес.
