-
-
Треньорът на Левски Станимир Стоилов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. Специалистът прогнозира, че „сините“ ще могат да се борят за шампионската титла още през следващия сезон и говори по всички актуални теми. Предлагаме акценти от разговора със Станимир Стоилов:
– Според теб някога ще стане ли ясно откъде Левски натрупа тези дългове? Кой или кои са хората, които поставиха на ръба на съществуването един от грандовете на българския футбол?
– Естествено, това са голяма част от тези, които работиха и получаваха заплати в клуба, защото те безропотно подписваха и трупаха задължения. Там са първите най-големи виновници, а след това и собствениците, които не са чистили ангажиментите към НАП. Платените служители са били огромен проблем на Левски. Те просто са подминавали или подписвали документи без да има насреща им покриване на ангажименти. Слугинаж на ръководител или на собственик, но не слугинаж на Левски. И на мен не ми е приятно да влизам в конфликти с хора, които са около клуба, помагали са или помагат денонощно. Аз даже някой път ги наричам „пиявици“, „съветници“ – да ги откъсна от тялото на Левски, за да може Левски да диша по-спокойно, защото ако примерно както с голяма част от предишните съм си пил по едно кафе, моят живот на „Герена“ щеше да е много по-розов. Но аз предпочитах изчистването на „пиявиците“, отколкото пиенето на кафе с хората, които искат винаги да са около масата.
– Как трябва да изглежда в твоите очи Левски? Не говорим игрово, а като структура на клуба.
– Може би Левски трябва да се цели в английския модел – приходи и разходи. В Англия в момента, в който имаш приходи на плюс над разходите, значи си добър клуб, добър мениджър. Естествено, в тежката ситуация, в която беше Левски предложихме създаването и съм учредител на сдружението „Левски на левскарите“. Едно сдружение, което имаше идея именно ние, левскарите да влезем всички вътре и с нашите минимални средства, които отделяме на месец или на година, да си покрием задълженията, които не можем да покрием с работата, а именно задълженията към държавните институции. Това е една прекрасна инициатива. За съжаление, според мен тя не се разви както трябва. Може би ние от клуба имаме голяма вина за това. Да, естествено с богати инвеститори или собственици е другият път, по който може да върви клубът, защото в момента задълженията са сериозни. Най-бързият вариант да се изчистят задълженията като се построи нов стадион, защото без нов стадион Левски също няма бъдеще, е именно голям инвеститор или собственик да поеме клуба и да развие модела в този вариант. Аз приветствам всякакви видове варианти, които са добри, но не ми се иска да е поредният недостатъчно сериозен инвеститор, който да се откаже при първите трудности. Също под никаква форма Левски не трябва да се отклонява от пътя, по който е тръгнал – да бъде народен и да бъде обичан.
– Близо ли е Левски до договор с голям инвеститор? И в случай, че дойде такъв инвеститор, Станимир Стоилов остава ли в отбора?
– На втория въпрос съм отговорил точно и ясно. Смятам, че моят ангажимент като левскар първо и като човек, който дойде не само да получава заплата и да спаси Левски, моят ангажимент ще бъде свършен до деня, в който дойде новият т.нар. собственик или инвеститор. Ако дойде такъв. От морална гледна точка, след като твърдя, че това е моят клуб, ако беше друг клуб, на който не съм му фен или не съм прекарал толкова години… С една дума клубът, на който дължа всичко и като футболист, и като треньор. Моят ангажимент е да дам възможност на новите ръководители, собственици или инвеститори да си изберат кой да ръководи чисто спортно-технически клуба. Аз съм казал, че ще подам оставка. Ако новите собственици решат да ме поканят или да преговаряме, това вече е отделен въпрос. Не е извиване на ръце, че си подавам оставката. Просто давам възможност на новия собственик, ако не му харесва моето присъствие, да изберат най-добрия според тях човек, който да ръководи спортно-техническия процес. Няма да е нормално, ако моето присъствие е в тежест на новите инвеститори и те нямат желание аз да съм тук и да продължавам. Неслучайно 13 години бягах от връщането и се върнах, когато вече не виждах накъде може да се оттласкваме. Много бързо забравяме какво беше година назад. Колкото до това колко е близо, това може да го кажат само новите инвеститори. Проведени са и одити, и срещи, и разговори. Вече хората, които евентуално ще искат да инвестират, трябва да преценят дали си заслужава и дали ще вземат активно участие в създаването на новия Левски. Моето мислене какво е – ако дойде нов инвеститор, първото важно нещо е, че вече истински Левски ще бъде спасен. И тогава трябва да почне да гради инфраструктурата си. Имам предвид стадион, база за детско-юношеската школа, да си изчисти ангажиментите и да почне да мисли в кратки срокове наистина вече за футболните успехи.
– Всеки мач публиката на Левски скандира твоето име. Аз не си спомням феновете на тима да имат такава безрезервна вяра на треньор. Какво е усещането да си толкова обичан, да акумулираш такава голяма любов?
– Даже някой път се чувствам и неудобно, но ако беше като много случаи в нашата действителност платена любов, по-лесно щеше да кажеш за какво става въпрос. Аз по-неистова, по-честна и по-почтена подкрепа не съм виждал и към мен, и към отбора. Даже на моменти се чувствам и неудобно. Сигурно с работата си, със стила на игра, който създадох и в предишните отбори, да не говорим за успехите, се е породило някакво футболно уважение, но може би според мен честността, която имам към отношението на привържениците и към клуба, донякъде също породи едно голямо уважение. Аз съм истински благодарен и никога няма да забравя тази благодарност и тази любов, която получавам. Изключително съм благодарен и затова смятам, че под никаква форма и в нито един момент няма да бъда пречка за развитието на Левски. Затова казах и че на новите инвеститори ще им дам възможност да изберат кой да ръководи клуба.
– С какво не би направил компромис?
– Когато става въпрос за Левски, много рядко мога да направя компромис. Някои минимални, които обикновено са ми коствали доста. Но по принцип съм казал, че компромисът е краткият път към провала и когато леко съм се отклонил от него, винаги съм получавал сериозна гилотина. За съжаление, треньорската работа е такава, че когато казваме, че аз получавам гилотината, не, аз не получавам гилотина, а я получава Левски. Така че аз трябва да съм изключително внимателен към компромисите. Ако съм правил минимални, не трябва да се правят.
– Има ли нещо, което може да те накара да си тръгнеш от „Герена“ – от клуба, който е в сърцето ти?
– Сигурно, ако има неща, които не ми харесват и не мога да ги променя или се правят, че не ги чуват. Не съм много от търпеливите, когато става въпрос за Левски. Казвам ги високо на глас, защото друга причина да се върна след толкова година нямаше, освен да спасим клуба. А тя беше по голямото желание и молба на хиляди наши привърженици. Аз съм ангажиран към тях чисто морално да спазвам моралния кодекс или както се казали, тефтерчето на Левски. Който си мисли, че просто така водя скандали или битки с някого, не е това, защото спазвам принципа на левскарството и естествено спазвам тефтерчето на Левски. На моменти даже аз съжалявам, когато правя някои по-остри и по-тежки изказвания. Знам, че се обиждат много хора и пораждам фронтове, които лично на мен не ми трябват. Казах, че ако аз пиех кафе с тези хора, а не да водя скандали, щях да съм най-милият. Даже щяха да седят по земята и аз да вървя отгоре върху тях. Но когато става въпрос за Левски, опитвам се да бъда изключително коректен и честен. Няма друг път Левски – заблудата, отмятането, покриването на нещата доведе до състоянието, в което намерихме Левски преди една година. Аз просто бях потресен от дълговете, от ситуацията и как всеки нещо е прескачал и се е правел, че не вижда и си тръгва, а същевременно излизаме и казваме колко обичаме Левски.
