-
-
Какво промени Мъри в Левски? Какво Мъри промени в Левски? Това са два различни въпроса. А първият може да бъде разглеждан и така, и иначе. Защото хем нещо промени Станимир Стоилов при завръщането му на „Герена“, хем той промени Левски. А второто питане може и да е формулирано така: Мъри какво промени в Левски?
За да спрем да си играем да думи в стила на британските медии, е необходимо просто да отчетем, че след края на сезона категорично виждаме как Станимир Стоилов не просто е раздвижил въздуха, не просто е преобърнал всичко с хастара наопаки, а направо е променил синьото пространство в България. Нещо повече – Мъри извади на дневен ред изцяло нов вид футболна култура, съобразена с годините, в които живеем, и реалността, която ни заобикаля. Нека си го признаем, съществуваше реална опасност голямата фенска маса на един от двата спортни мастодонта в България все повече да изпада в апатия. Този процес в последните години изглеждаше необратим. Статистиката е безмилостна не просто що се отнася до посещение на стадиона, продадени билети, абонаментни карти, сувенири, екипи и какъвто още интерес се сетите, а за продукта, който може да генерира обществен интерес. От „тези Левски“, в момента този продукт е „нашите“. Да, запалянковците на Левски отново се сетиха, че Левски не са някакви си онези, а са част от техния живот, тяхна ежедневна тръпка. Те не просто си върнаха любовта към синьото. Те върнаха Левски обратно в сърцата си.
Това трябва да бъде само началото. Сините от „Герена“ може би още не го проумяват, но клубът в настоящият си вид и точно този отбор на Левски произведе привърженици за години напред. Спомнете си само как за последните години бяха изгубени стотици потенциални запалянковци. На бащата му писнало от пропадането на клуба и отбора, спрял да ходи на стадиона и оттам детето му изобщо няма как да се запали и всяка събота да го дърпа за ръкавите да отидат пак там. А сега тече обратният процес. Децата врънкат родителите си да не си търсят оправдания от всякакъв характер, а да ги водят на мач на Левски. И нещо, което сякаш не осъзнаваме. На практика Станимир Стоилов успя за отрицателно време да изкара стотици деца от компютрите, да им изключи електронните и виртуални варианти на футбола и да ги вкара в магията на реалния, на живия Левски. Много малчугани забравиха за Меси и Роналдо и отиват на стадион „Георги Аспарухов“, носят сини фланелки с имената на Миланов, Кръстев, Стефанов, Кордоба и останалите. Много български деца си имат нови футболни любимци и това не са световните звезди от телевизионния екран и електронните игри. Хубаво е ръководители, треньори и футболисти да осъзнаят какво са направили през последните месеци и да капитализират тази детска любов, да я поддържат и развиват. Тази голяма синя лудница е добре да бъде осъзната, оценена и да бъде превърната в нещо още по-голямо.
Станимир Стоилов от Нова година насам даде толкова интервюта, колкото не са дали всички останали треньори на Първа и Втора професионална лига общо. И всеки път той отделя време и на чисто нефутболните си идеи. Без да го питаш, той бие извън терена, защото явно това бе един от начините да промени синьото футболно пространство. Левскарството като идея, като съпричастност, като философия, като вяра, като част от нещо, без което няма как довечера да се стъмни, а утре пак да съмне. Сдружението „Левски на левскарите“ не излиза от устата му и въпреки условностите, подводните камъни и всички други евентуалности, типични за българската действителност, той непрекъснато агитира то да се случи.
Не се напрягайте да търсите – друг треньор на български клуб скоро не е говорил така, че да го слушат със затаен дъх. Няма и друг, на когото името да се скандира от цялата публика по няколко пъти на мач. Безспорно той е звездата на днешния Левски, независимо дали вече му е станало неудобно от този факт. Култът към личността вече взе да придобива епидемиологични размери. Оформи се нещо като секта. И ако след финала за купата Стоилов от центъра на терена бе дал тон за песен „Майка Джамайка“, 20 хиляди на трибуните щяха да запеят, а след малко да правят лицеви опори или клякания. Все е било оптимизъм след назначаването на поредния нов треньор в Левски, но това със Стоилов мина и най-големите граници. И всички вярват, че по-доброто предстои.
Желю Станков/ „Тема спорт“
