-
-
В ексклузивно интервю за Flashscore Мартин Петров говори по редица теми, свързани с три от бившите му отбори – Манчестър Сити, Атлетико Мадрид и Волфсбург. Бившият национал не пропусна да засегне и темата “български футбол”.
„Много хора и в Испания, и в Англия ме питат постоянно къде сме и защо ни няма. Даже за съжаление са ми задавали въпроса “Вие играете ли изобщо европейски и световни квалификации, че не ви виждаме?” Това докача сърцето мен като човек, който е играл дълго в този национален отбор и за страната си. Наистина не е приятно, когато чуеш такива въпроси. И се продължава с още: “Защо? Къде какво се къса, какво става? Защо няма играчи“, призна Мартин Петров.
– Оставяйки настрана психологическият момент, който се коментираше дълго, забеляза ли нещо на терена във футболен план, което да ти обясни тази негативна поредица за “гражданите”?
Специално в този мач в първите 10 минути голът във вратата на Тотнъм “се печеше”. Ако Сити бяха отбелязали първи, щеше да е съвсем друго. Но след това проспаха първия гол, докато се осъзнаят дойде и втория. Оттам насетне когато си срещу толкова добре играещ отбор, борещ се винаги за челните места в Англия, е много трудно да ги обърнеш.
Но ако трябва да дам едно обяснение за кризата, то е в липсващите звезди, които обикновено дърпат отбора напред. Няма нужда да обяснявам значението на Де Бройне за този отбор – в момента той на практика отсъства. Уж не е контузен, но Гуардиола го пуска в последните 15-20 минути в повечето мачове. Може и да има някакъв конфликт между тях, каквито са и спекулациите. Фил Фодън не е същият играч от миналия сезон. Като добавим и контузията на Родри, който е 60-70% от играта на Сити в средата… Всичко това няма как да влияе.
– Развоят срещу Фейенорд в Шампионската лига като че ли беше още по-шокиращ?
За този мач вече нямам обяснение, никакво. За него отборът дължи извинение на привържениците си. Всеки очакваше след 3:0 още колко гола ще отбележи Сити. Гуардиола реши да даде почивка на някои от играчите, явно имаше и известно подценяване. В същото време Фейенорд нямаше какво да губи, вкараха първи гол и си повярваха. Видяхте какво се получи, добре, че нямаше още много време при 3:3.
– Незаменим ли е Родри за този отбор? Как по-точно отсъствието му влияе на играта на “гражданите”?
Той е носителят на “Златната топка”, което говори достатъчно. Останалите, които играят на неговата позиция, също са страхотни футболисти, но нямат неговото влияние, спокойствие, лидерство на терена. Нормално е в един момент тези, които трябва да го заменят да започнат да си задават въпроси като “Хей, играя на мястото на най-добрия в света, ще успея ли да се доближа до неговото ниво?”. Напрежението е огромно и може да повлияе на играта ти в някои ситуации. Да, имаше допуснати голове след грешки при разиграванията в собствената половина. Но това е стилът и ДНК-то на Гуардиола и Манчестър Сити.
– Имаше шанса да се видиш за малко с Родри на тренировъчната база, какво си казахте?
Честно казано останах изненадан, че знаеше кой съм. Не считам, че съм бил от техния калибър, нормално е името ми да поотшумява, така че се представих. Той ми каза: “Разбира се, че си те спомням, бях в школата на Атлетико, когато пристигна там.” Честитих му за “Златната топка”, питах го как върви възстановяването от контузията. Много човечен, постоянно усмихнат. Същото важеше за Фодън, за Кайл Уолкър и Ковачич с които също говорих.
– „Златната топка” обаче предизвика доста спорове в света на футбола. Решението не се прие добре в Бразилия, както и в Мадрид… е, поне в едната му половина. Беше ли изненадан, когато разбра кой ще е победителят?
Не, ни най-малко. Мисля, че Родри я заслужаваше напълно. Той стана европейски шампион с Испания, виждаме и какво направи с Манчестър Сити в последните години и колко важен е за тях. Не казвам, че щеше да е незаслужено и Винисиус да я спечели, но не виждам защо се разрази толкова голям скандал. Може би с времето, особено с Меси и Роналдо е наслагвано усещането, че атакуващи футболисти трябва да я печелят, но Родри също отбеляза редица важни и красиви голове. За мен скандалът го направи най-вече Реал Мадрид с неявяването си на церемонията. За мен това е липса на уважение. Всяка година ще има някой, който да се чувства ощетен, но трябва с достойнство да отидеш и да стиснеш ръката на победителя.
– За съжаление преди да получи най-ценното индивидуално отличие, дойде и тежката контузия. По стечение на обстоятелствата няколко дни преди това испанецът разкритикува публично натоварения футболен календар, дори се заговори за възможна стачка от страна на елитни играчи. Оправдано ли би било едно такова действие?
Виж, за футболистите, които играят клубните турнири, а повечето от тях са и национали, графикът е чудовищен. Те на практика не почиват. Очевидно е как след европейско или световно първенство на топ играчите им трябват по два, три месеца, за да си върнат формата. Каквито и професионалисти да са, колкото и технологиите да помагат – а аз ги видях лично в базата на Сити – крио камери, басейни и всякакви други неща, натоварването става прекалено. Аз нямах толкова мачове и понякога се чувствах тотално изтощен. Не мога да си представя какво им е на тези момчета сега. Не знам къде изобщо ще ги сместват в календара всички мачове, ако продължават така. Може и да се стигне до стачка на играчи.
– Да се върнем на ситуацията във Висшата лига. Ливърпул вече имат 11 точки преднина (преди започването на междинния кръг през седмицата). Има ли реалистичен шанс за Сити да стопят такава преднина?
Теоретично все още има такъв шанс. Арсенал също имаше добра преднина преди два сезона. Най-големият проблем на “гражданите” са играчите, които споменах. Ако те не се подобрят или не им се намерят качествени заместници, не виждам как ще успеят да преодолеят изоставането. Особено със сегашната форма на Ливърпул. Нека не забравяме все пак, че всички отбори преживяват критични моменти през сезона. Декември и януари ще са решаващи, както обикновено. Преди всичко Сити трябва да се справи със собствените си проблеми и след това евентуално да разчитат на грешки на съперниците.
– Може би с помощта и на нови попълнения през януари?
Трудно. Никой отборя няма да тръгне да си продава звездите в средата на сезона, дори и да се извадят големи пари. А и има ли на пазара в момента играч, който да е равностоен на Родри..? Аз не се сещам за такъв.
– Що се отнася до Гуардиола, той преподписа през ноември, признавайки, че е мислил за напускане, но си е променил решението заради сегашното състояние на отбора, който не е искал да изостави. Какво показва такъв вид манталитет?
Само едно нещо – “шапки долу”. За него щеше да е лесно да каже, че напуска и никой нямаше да му се сърди за нищо. Не мога да си представя и какво изпращане щяха да му организират. Мисля, че той приема тази негативна серия като предизвикателство, което е запалило един вид искра в него. Нямам предвид, че е щастлив с това положение, а че иска да покаже на целия футболен свят, че може да се справи и с него. Да, може би ще трябва да реконструира малко или повече отбора, някои от играчите вероятно са преминали зенита на кариерите си и ще трябват нови попълнения през лятото. Но Гуардиола приема предизвикателството с отворени ръце и ще иска да върне Сити на върха, преди да си тръгне.
– Генерално погледнато винаги има риск от отваряне на празнина и още по-голяма криза след края на по-дълга треньорска ера. Видяхме го в Арсенал, да не говорим за Манчестър Юнайтед. От тази гледна точка не е ли по-здравословно за топ клубовете да потърсят промяна по-рано, нов човек на кормилото с нови идеи или както обичат да казват в Испания: “смяна на цикъла”?
Никой не е вечен. Неизбежно идват и тези периоди, въпросът е колко време ще отнеме на дадения клуб да продължи напред. Както отбелязах и за Родри, също не е лесно да се намери заместник на Гуардиола. Той едва ли не преоткри футбола в последните 10-15 години – със своите идеи, стил на игра и т.н. Колко отбори копираха всичко това.. Така че Сити ще трябва да се изправят срещу този проблем рано или късно. Видя, че обявиха нов спортен директор (б.р. Уго Виана), който ще замени Бегиристайн, така че съм сигурен, че вече мислят по въпроса.
– Споменавайки Испания и треньорска ера, няма друго име, което в момент да изплува в съзнанието преди това на Диего Симеоне. “Ел Чоло” е институция сам по себе си на “Метрополитано”, наскоро записа своя мач номер 700 начело на Атлетико. Как би описал престоя му начело на отбора?
Как да го опиша… Той качи Атлетико на друго ниво. Но говорейки за “край на цикъл”, мисля, че в Испания чакат точно това в този случай. Много хора тук вярват, че както Симеоне, така и клубът се нуждаят от промяна. Малко или повече в последните години се изпадна в една рутина и феновете искат да видят нещо ново – нова система, нов начин на игра. Освен това другите отбори и треньорите им вече са прекалено наясно с тактиките и идеите му. Да, те отбелязаха 11 гола в последните два мача (б.р. срещу Валядолид и Спарта Прага), но като нищо сега ще дойде някое домакинство срещу на хартия по-слаб отбор, който ще ги победи. Непостоянството остава проблем.
– Мислиш ли, че нещата се коренят в стила на игра – твърде затворен и предпазлив на моменти? Въпреки новите попълнения за почти 200 млн. евро, нещата сякаш не изглеждат много различни и този сезон – най-добрата защита в ЛаЛига, както обикновено, но малко отбелязани голове, с изключение на последните 2 мача…
Феновете определено очакват да видят по-атакуващ стил на игра, особено с футболистите, които се взеха. Моето лично виждане е, че в последните няколко сезона има леко подобрение в тази насока. В сравнение с първите години, когато стилът беше почти буквално италианско “Катеначо”, сега дръпна отбора малко напред. Но това все още не е достатъчно.
– Къде ще бъде Атлетико в края на сезона?
Много е рано да се каже. Зависи как ще се справят с мини кризите. Големите отбори винаги имат един или максимум такива периода на сезон. При Атлетико обикновено са повече. Ако този път успеят да запазят фокус и постоянство могат да имат шанса да излъжат обичаните фаворити. Особено предвид контузиите в Реал, където в момента те на практика нямат резервна скамейка. Симеоне няма такъв проблем.
– Кой виждаш като евентуален негов наследник?
Това е труден въпрос…
– Мога да ти подскажа с едно име.
Кой?
– Фернандо Торес.
А, да, разбира се (смее се). Бях да гледам няколко негови мач с Б отбора тук. Справя се много добре. Не знам дали от ръководството на клуба ще са готови да рискуват с него на толкова ранен етап от треньорската му кариера, но се надявам и стискам палци, защото той познава клуба и системата. Ще осигури нужната приемственост, преди да опита да наложи собствените си идеи.
– Добре известно е, че сте големи приятели. Можем ли да те видим в негов евентуален треньорски екип?
(Смее се) Сега да ми се обади, тръгвам на момента! Подхвърлял съм го на шега много пъти. Но иначе сериозно – това би било огромна чест за мен. Ще видим какво ще предложи бъдещето.
– Да се върнем малко в миналото. Във Flashscore предлагаме огромен архив с отминали сезони и резултати от тях. Ще ти изпратя линк с един мач и искам да ми кажеш какво си спомняш от него!
Третият ми мач за Атлетико – 2:1 срещу Барселона на “Калдерон”. Да, този двубой ще остане завинаги в съзнанието ми. Дадох асистенцията за изравнителния гол на “Ел Ниньо”. Виждам, че съм получил и жълт картон, напълно нормално…
– Точно така – дебютната ти победа за “рохибланкос” след впечатляващ обрат, между другото отбеляза и гол, но беше отменен, след което получи и картона за разправия със съдията…
Значи пълна програма в този мач (смее се). Какво да кажа… луд мач и атмосфера, настръхвам дори сега, като си го припомням.
– Колко различна ли е атмосферата по испанските стадиони в сравнение с тази в Англия и Германия?
Културата и темпераментът са различни. В Испания ти хвърлят багети, когато изпълняваш ъглови удари. Можеш да похапнеш, ако си гладен. Това го няма в Англия и Германия, което не значи, че там атмосферата не винаги страхотна също.
– За съжаление през втората година в Атлетико получи контузията на коляното, която те извади за почти целия сезон. Тя ли ти попречи да оставиш по-трайна следа в Атлетико и в Примера дивисион?
Вероятно… не знам. По същия начин може да се каже, че контузията ми в Манчестър Сити може би ми коства нов договор. Това е част от живота на един футболист. Важното е в тези моменти да останеш силен психически. Мога да кажа, че никога не съм падал духом, естествено, с огромната помощ и професионализъм на клубовете ми. Не съжалявам за нищо и съм благодарен за всичко, особено за отношението на хората в отборите ми и на феновете.
– Последва трансферът в Манчестър Сити, с какви впечатления остана от престоя си там?
Подобно на Атлетико, времената и клубът бяха доста различни спрямо сега. Помня, че също стартирахме силно, но след това дойде непостоянството и се клатушкахме в средата на таблицата. Накрая завършихме с един крайно неприятен резултат – загубата 1:8 от Мидълзбро, очевидно бяхме вече във ваканционно настроение. Спомням си след мача как Свен Йоран-Ериксон, лека му пръст, влезе в съблекалнята с една усмивка и ни успокояваше. Беше невероятен човек и психолог.
– Имаше шанса да се докоснеш до легенди на футбола като Зидан, Меси, Раул, Гигс, Скоулс, да не ги изброяваме всички. Но също така имаше българин за съотборник в Сити по това време – Валери Божинов, с който заедно се изправихте срещу друг твой съотборник и приятел от националния отбор на име Димитър Бербатов. Какво беше чувството тогава и какво е сега от разстоянието на времето и предвид реалностите в българския футбол?
Имаше я тръпката, разбира се, Знайки, че ще играя срещу Димитър или Стилиян… това беше специално. Но на терена всичко се забравяше – мислих само за играта си и за задачите си в мача. От гледна точка на моментното състояние на българския футбол обаче трима българи титуляри в дербито на Манчестър звучи като фантастика.
– Шегувахте ли се с тях след края на двубоите?
Разбира се. Постоянно обсъждахме и се шегувахме, особено с Димитър. Обичах да оставам след края на мача и да прекарваме време заедно. Спомням си последния, когато бях в Болтън. Победиха ни и той отбеляза, но мисля, че беше от засада. Ако имаше VAR, сигурно щеше да отмени гола, но той няма да си признае (смее се). Както и да е, той често не си тръгваше веднага, което беше още един добър ход от негова страна заради задръстванията. Така че отидох до съблекалнята на Юнайтед, никой не ме спираше. Обсъждахме всичко на терена близо половин час. Това приятелство винаги е присъствало и аз го ценя високо. Невероятни спомени, които ще пазя в съзнанието си.
– Ето още страхотни спомени, но този път от Бундеслигата. Волфсбург публикува преди няколко седмици видео по случай 20-годишнината от този твой емблематичен гол. Времето, за което стигаш от собственото наказателно поле до головия удар, е приблизително 8 секунди и половина. Ти ли беше най-бързият футболист в Германия по онова време?
(Смее се) С цялото ми уважение към бившите колеги, а сред тях имаше много бързи, мисля, че да. Или поне един от най-бързите. Тогава не се ползваше все още подобна технология за измерване на максималната скорост на футболистите, но бих се радвал да разбера със сигурност. Това е интересен въпрос!
– Обратно в настоящето – Волфсбург са в положителна серия в момента. Могат ли да се преборят за място в Европа в края на сезона?
Те също лъкатушат в последните години, търсейки стабилност. В момента са във възход, но всичко зависи от това колко дълго могат да го задържат. През този сезон мисля, че силите за местата, даващи право на участие в Лига Европа са изравнени, много отбори имат добри шансове. Аз естествено ще стискам палци на бившия си.
– А по отношение на борбата за титлата? Чаби Алонсо направи нещо немислимо с Леверкузен през изминалия сезон. Моментен фойерверк или може би началото на сезони с повече различни от Байерн шампиони?
Трудно е да се каже. Основните претенденти ще останат същите – Байерн, Дортмунд, Леверкузен… Според мен през този сезон битката ще е между “баварците” и “аспирините”. Предизвикателството за Алонсо сега ще е далеч по-сериозно, а именно да задържи отбора на това невероятно ниво. Все пак през изминалия сезон взеха и много точки с изравнителни или победни голове в добавеното време, част от играта, но не може да се случва всяка година.
– Значи може би е време Хари Кейн най-накрая да спечели трофей?
Виждаш ли какво нещо е футболът…Играч и голмайстор от неговия калибър да е все още без титла. Така че да… може би заради него не бих имал против Байерн да триумфира в края на сезона. И заради Компани, разбира се, който също ми е приятел от времето във Сити.
