-
-
Статията е от 2000 година и дава светлина върху реалностите в българския футбол през този период. Публикувана е във вестник Капитал. В нашия сайт излиза без никаква редакция
?Представете си следната ситуация: Договорът на Георги Иванов-Гонзо с “Левски” изтича. Личният му мениджър Лъчезар Танев сяда на масата на преговорите с Наско Сираков, изпълнителен директор по спортно-техническата част в синия клуб. Двамата трябва да се споразумеят за условията по новия контракт и е нормално да се очаква сблъсък на мненията, тъй като защитават интересите на двете страни. Също така обаче двамата са и съдружници в мениджърската агенция “Танев, Сираков и ко”. От цялата ситуация изникват няколко логични въпроса:
1. Чии интереси ще защитава Сираков? Тези на “Левски” или тези на “Танев, Сираков и ко”?
2. Чии интереси ще защитава Лъчо Танев? Тези на фирмата или тези на футболиста?
3. И може ли Гонзо да бъде сигурен, че неговият личен интерес ще бъде защитен по най-добрия начин при преговорите между двамата съдружници?
Лъчезар Танев отклони поканата да разговаря с журналисти от “Капитал” и посочените въпроси засега остават риторични. Най-сериозният проблем на описаната вече ситуация е, че тя е твърде реална. Ако не Гонзо, то някой друг от играчите на “Левски” с договори с “Танев, Сираков и ко” може да изпадне в подобно положение (или пък вече е изпаднал). А още по-големият проблем е, че на подобен риск вече са изложени и играчите на ЦСКА, където собственик е същият човек, който е съдружник в мениджърската агенция. Оказва се, че отколешната мечта на “Танев, Сираков и ко” да сложи ръка върху играчите на двата най-популярни клуба вече е факт.
Танев, Сираков и кой?
Мениджърската агенция “Танев, Сираков и ко” ООД е основана през 1995 г. Съдружници са Васил Божков, Стойне Манолов, Наско Сираков, Лъчезар Танев и Владимир Стойчев с по 20% от капитала. По-късно Стойчев се оттегля, а неговият дял се изкупува от Наско Сираков, който понастоящем държи 40%. Компанията се представлява от Лъчо Танев, който стана първият лицензиран от Международната футболна федерация (ФИФА) български футболен мениджър. Досега той си остава единствен за нашата страна.
Един от съдружниците – Васил Божков, съвсем наскоро стана мажоритарен собственик в ЦСКА чрез тайна схема, като изкупи 52% от “Любослав Пенев” ООД – дружеството, което притежава 55% от “Професионален футболен клуб ЦСКА” АД. Това означава, че Божков е едновременно съдружник в агенцията, защитаваща интересите на червените футболисти, и същевременно собственик на ЦСКА, т.е. работодател на същите тези играчи.
Според чл.4 на устава на ФИФА за мениджърите те “нямат право при никакви обстоятелства да заемат пост във ФИФА, конфедерация, национална асоциация, клуб или друга организация, свързана с тях”. Тъй като членството във ФИФА е индивидуално, по този показател чисто юридически Танев не престъпва правилника. Но дали връзката на съдружниците му в “Танев, Сираков и ко” с управлението на ЦСКА и “Левски” не противоречи на разпореждането е доста спорен въпрос.
Божков засега няма никакво акционерно участие в “Левски”, а Наско Сираков е далеч от контрола върху клуба. Бившият национал притежава само 1 акция (0.02%) от “Професионален футболен клуб Левски 1914” АД, но за сметка на това е натоварен да изпълнява всички функции по спортно-техническата част. Освен че се занимава с всекидневните проблеми на “отбора на народа”, той води преговори и подписва договорите с футболистите.
Сбъдването на мечтата
Имаше години, когато “Танев, Сираков и ко” можеше само да мечтае да припари до ЦСКА и “Левски”. С постоянство и търпение обаче агенцията се добра и до двата клуба. В единия чрез Наско Сираков, а в другия чрез съсобственост.
Пословична е нетърпимостта между кръга “Танев, Сираков и ко” и Андрей Желязков. При управлението на Томас Лафчис на “Герена” всичко – от контактите между клубовете до подписването на личния договор на играча, се движеше от Жужо. Комисионите също оставаха при него. Опитът на Желязков да направи конкурентна агенция под крилото на Николай Гигов засега не е получил реализация.
В ЦСКА пък цялата трансферна дейност се движеше от бившия изпълнителен директор Емил Данчев. В края на управлението на Мултигруп той дори направи мениджърска агенция “ЦСКА АС 23”, през която трябваше да минават футболистите на ЦСКА. След смяната на “Мулти” естествено Емил Данчев и неговата агенция също бяха изтласкани от клуба. Сега и там здраво се намества “Танев, Сираков и ко”.
Какво трябва да прави агентът
Дейността на мениджърите в световен мащаб е разностранна, но все пак два са основните момента:
1. Да търси отбор за някой футболист или обратно – футболист за някой отбор
2. Да представлява играча при преговорите за договор и да следи за изпълнението му.
Основната цел на мениджъра е да държи близък контакт с клубните босове и да продава най-добре футболистите, с които има договор. Такъве например е Деян Башич, който благодарение на контактите си в България докара много качествени сърби, включително и треньора Люпко Петрович. Има и такива агенти, които се ангажират да търсят най-подходящия футболист за определен отбор. Типичен представител е Ибрахим Куруджу. Той получава поръчка от Турция и намира подходящите изпълнители в България.
Куриозното е, че въпреки монополната си позиция “Танев, Сираков и ко” не може да се похвали с особени успехи в тази част. За да осъществиш контакти с някой клуб, трябват отлични контакти в чужбина, и то не само с чужди мениджъри. Те помагат понякога, но досега за големите родни звезди се е оказвал решаващ или фактът, че играят в ЦСКА и “Левски” (и съответно гастролират по европейските терени), или представянето им в националния отбор.
Дейността на агенцията се изчерпва с това да защитава интересите на футболиста при подписването на договор. Последните два такива случая са със Стилян Петров и Милен Петков, за които Лъчо Танев лично преговаряше със “Селтик” и АЕК. Тази част от един трансфер наистина е изключително важна, тъй като играчите не е нормално да знаят всички юридически уловки в един контракт. За услугата агентът получава комисиона, която обикновено се движи между 10 и 12%.
Представляването на футболистите обаче не се изчерпва само с подписването на договора. Мениджърът би трябвало да следи изпълнението му, а футболистът да рита топката. Като правило нашите играчи, независимо дали имат договори с мениджъри, сами се справят с проблемите си в клубовете. И вместо да мислят за футбола, започват да се притесняват кога ще си получат заплатите и траншовете. В това отношение Башич, който иначе няма лиценз от ФИФА, наистина си върши работата перфектно.
“Неговият” играч Иван Литера въобще не се появи в БФС за разтрогване на договора с ЦСКА. Цялата работа беше свършена от агента му. Пак той водеше преговорите с ЦСКА за нов договор, докато сръбският полузащитник си почиваше в родината си и чакаше вести от София. Накрая му уреди трансфер във “Велбъжд”. Българските футболисти за разлика от сърбите не си знаят добре правата, а и рядко си четат договорите, с изключение на клаузата за парите. Затова и няма оплаквания, че не са защитавани добре от агента си. Пък и да са недоволни, на практика нямат алтернатива в лицето на друг мениджър.
Освен това сериозните мениджърски агенции, особено тези в САЩ, предлагат на своите клиенти и услугата управление на капитала. Това е особено ценно за българския футболист, чиято първа работа, като си получи транша, е да си купи златен ланец, яке “Версаче”, мобилен телефон и БМВ. Когато парите на съответния спортист се управляват по време на неговата кариера, в края й доста често сумата е удвоена и му гарантира остатъка от живота. Не са редки случаите у нас, когато в зенита си футболистите са получавали добри заплати и траншове, но след последния си мач се чудят къде са отишли парите и какво да правят отсега нататък. ?
