Бившият футболист на Левски и ЦСКА 1948 – Мариян Огнянов – даде интервю за „Тема Спорт“, в което сподели очакванията си за двубоя в Бистрица. Юношата на сините посочи какво му прави впечатление в тима на сините под ръководството на Станислав Генчев. Той говори и за представянето на съперника при Валентин Илиев. Огнянов сподели, че в момента е със семейството си в чужбина и се е отдалечил от футбола.
Марияне, предстои двубой между ЦСКА 1948 и Левски в Бистрица. Какви са очакванията ти за мача?
– Очаквам да се получи интересен мач, каквито бяха и предишните между двата отбора. Левски и ЦСКА 1948 са в сравнително добро състояние от началото на сезона. Предполагам, че ще се получи оспорвана битка и с нетърпение ще очаквам да видя кой ще надделее. Също така и паузата за националните отбори е позволила на треньорите да работят повече с футболистите и може да се видят промени.
Левски е с нов треньор в лицето на Станислав Генчев. Какво промени той след идването си на „Герена“?
– Забелязва се еуфория на „Герена“ след идването му и добрия старт на сезона. Левски тръгна добре и публиката е плътно зад отбора и треньора. Резултатите са налице, като изключим загубата от Лудогорец в Разград, но там може да говорим и за малко липса на късмет. Сините стъпиха накриво и във Варна срещу Спартак, но не трябва да се отделят от пътя си. Промяната в играта е видима. Станислав Генчев използва схема с трима централни защитници и двама нападатели. Тази система е интересна за наблюдаване и се забелязват неговите методи. Да видим докога ще продължи еуфорията и Левски дали ще съумее да запази добрите резултати и занапред. Сега идват по-сериозни съперници и в тези мачове ще стане ясно до какво ниво е стигнал отборът.
Какво е мнението ти за селекцията на „Герена“? Има ли някой играч, който ти прави по-силно впечатление?
– Преди няколко седмици написах шеговито в социалните мрежи, че Мустафа Сангаре ми напомня на Гара Дембеле. Предполагам, че и за повечето левскари има такава прилика. Със сигурност той се откроява и стартира много добре на „Герена“. Мога да посоча, че добро впечатление ми прави и Евертон Бала, въпреки че не е нов. Да, не е много постоянен, но започна да загатва за сериозни качества. Алекс Колев е познат на феновете в България. Играли сме заедно и мога да кажа, че е трудолюбив и знам, че ще даде всичко, което може, за Левски.
От началото на сезона ЦСКА 1948 не познава вкуса на загубата. Какво забелязваш в играта на тима под ръководството на Валентин Илиев?
– Постигнаха добри резултати от началото на сезона. В Европа малко не им достигна да отстранят Пафос в Кипър, но се представиха много достойно. Доколкото чувам от бивши колеги, Валентин Илиев държи доста на дисциплината, както го правеше и по време на футболната си кариера. Да, ЦСКА 1948 не е от най-резултатните отбори, но в играта на тима има много здрава защита и трудно допуска попадения. Този тим може винаги да поднесе изненада и да направи силен мач. През последните години се представя добре срещу Левски и със сигурност предстои сериозен тест за сините.
Като че ли в Бистрица отново се обърнаха към българското и не виждаме вече толкова чужденци, колкото имаше през миналия сезон.
– Да, минаха през такъв период преди месеци или година и сега пак се завърнаха към млади и перспективни български футболисти, което е много хубаво. В клуба най-добре знаят какво правят. Това може би идва и от желанието на треньора, който предпочита да работи с родни играчи.
Ще може ли Левски да се бори за титлата през този сезон?
– Предстоящите мачове ще покажат. Ще видим как Левски ще процедира в тях. Лудогорец си взе двубоя в Разград. Ако трябва да съм честен, сините трудно ще се преборят за титлата, но нека да видим. Пожелавам им успех.
През миналия сезон взе участие в мачове в А областните групи за Дуло Видин. Какво предстои за теб сега?
– В окръжната група отидох във Видин, за да помогна на приятели. По-скоро приключвам с футбола и плановете ми са свързани с моите деца. Вече сме в Германия и гледам футбола отстрани.
Не те ли привлича треньорството, или друг пост във футбола?
– Не се виждам като треньор на мъжки отбор, а по-скоро ме блазни работата с деца, защото там куцат нещата. Ако мога да съм полезен на юношите, тогава бих се захванал. Не е добре ситуацията, особено в моя край – Северозапада. Последните години се опитах, когато играх в Лом и Плевен, да съживим футбола и интереса у хората, донякъде успяхме, донякъде – не. Просто манталитетът на хората в този край си е такъв. Ще видим какво ще стане. Както казах, ако мога да помогна на децата… Но сега ми е трудно да кажа какво ще се случи.