-
-
Мариян Огнянов доскоро бе част от отбора на Спартак Плевен. Той сподели, че очаква неговата кариера да продължи в аматьорски отбор в Германия. В интервю за „Мач Телеграф“ Мацата коментира и стартиралото първенство в България, както и какво не му харесва в него.
– Марияне, как си? Къде те откривам?
– Чувствам се добре, в Лом съм.
– Какво е бъдещето пред теб, след като напусна Спартак Плевен?
– Не съм напускал. Уговорката беше да бъда там до пятото, имах възможност да остана в отбора, но преценихме, че е по-добре да се разделим. В момента се стремя към това да си уредя нещата в Германия. Става въпрос за отбор от аматьорско ниво в четвъртата дивизия, но има някои неща за изчистване.
– Успя ли да се подготвиш както трябва?
– Не мисля, че ще имам проблем с това. Както казах, това е аматьорски отбор. Вижда се, че трудно може да намериш отбор в България. Освен това условията тук не ме задоволяват. Вече бях в Германия, но точно тогава започна пандемията и спряха футбола. Това беше причината да се завърна отново тук. В продължение на две години играх в Трета лига, но бях в клубове, които имаха амбиция за влизане при професионалистите и се работеше в тази посока. Така беше и в Левски Лом, а след това в Спартак Плевен. Просто условията тук не отговарят на това, което търся. Вече съм на години и гледам, че в България се търсят повече чужденци. По принцип и тук можех да си намеря отбор.
– Започна първенството в Първа лига. Какви са ти очакванията? Кой е фаворит за титлата?
– Фаворитите са ясни. Любопитно ще бъде през този сезон, защото Левски вдигна много своята форма. Дано се запази интригата до самия край на шампионата. Иска ми се повече да се говори за играта на терена, а не толкова за съдийството. Трябва да
се види каква е продукцията на полето, да се вдигне класата. Нивото ни определено не е добро, а никой не обръща внимание на това. Трябва още, всеки да се опита да дава повече от себе си и да гледаме по-малко съдиите.
– Ще те върна назад във времето. Изигра много стойностни мачове с Ботев Пд. Как виждаш развитието на клуба сега?
– Това, което не ми допада, е, че играят много чужденци, но явно това гледат от ръководството. Миналата кампания завършиха трети, явно са доволни от този резултат. Според мен не бива да са толкова много чуждестранните играчи в тима. Не искам да съм остър към това, защото съм играл с много качествени чужденци, но и с такива, които се чудиш какво правят в този голям отбор. С просто око се вижда, че когато липсва Тодор Неделев резултатите са по-слаби. Дано да се случат нещата в Ботев.
– Може ли да кажем, че чуждестранните играчи изяждат хляба на българските?
– Не мисля, че са ни изяли хляба, но са много и това не ми допада. Другото също е, че
много малко треньори се оставят да работят на спокойствие и за повече време, а също така са малцина тези, които знаят как правилно да работят с децата. Това е и причината да говоря толкова често за Станимир Стоилов. Защото той знае как да работи с младите. И в Ботев Пд имахме мачове в европейските клубни турнири, тогава Стоилов беше треньор. И побеждавахме и Левски, и ЦСКА, но той знае как да работи. Явно сега се търсят бързите резултати и се купуват чужденци. Към младите трябва търпение.
– Ботев Пд се изправя срещу АПОЕЛ. Ще успеят ли „канарчетата“ да ги отстранят?
– Ще бъде със сигурност много трудно. Не е добре, че започнаха сезона с поражение от Хебър и то у дома с 0:1. Зарядът ще е огромен и се надявам да станат хубави мачове, дано Ботев излезе краен победител в сблъсъка с АПОЕЛ.
– Играл си с Ботев Пд в Европа. Какъв е зарядът в града преди тези срещи?
– Феновете са жадни за тези европейски мачове, жадни са за победи и добър футбол. Тогава домакинствахме на „Лазур“ в Бургас, но те бяха зад нас. За мое щастие имах удоволствието да играя на „Колежа“, където съм излизал пред 20 000 зрители. Пловдив е футболен град и хората чакат с нетърпение тези двубои.
– Беше част от Левски Лом, където си роден. Какво се случи с отбора? Защо не успя да завърши миналата година първенството във Втора лига?
– Поредица от неща са. За мен главното беше, че имаше много грешки на ръководството. Довериха се на хора, които искаха да си прокарват идеите. Тази тема ми е много болна, но кметът и президентът на клуба изпуснаха еуфорията в хората. Подмени се целият отбор, както и треньорите. Тръгнаха с голямата кошница. За съжаление бях прав, когато казах, че така ще станат нещата.
– Имаше ли различен сценарий, по който да се развият нещата?
– Вероятно да. Ако ми бяха гласували повече доверие. Не казвам, че щяхме да се спасим от изпадане от Втора лига, но поне щеше да има футболен отбор, а сега няма. В този град 30 години нямаше никакъв футбол. Преди го е имало, но за кратко време. Довериха се на грешните хора.
– Сподели, че пандемията ти е попречила в Германия. Какъв беше футболът там?
– Играех за аматьори, но дойде пандемията. Хората там са с различен манталитет. Те идват, за да се забавляват и го правят. Имаше прилична посещаемост за четвърто ниво. Идваха около 300 човека по мачовете. В Трета лига на България трудно могат да се съберат толкова. Случва се, но рядко. Обстановката беше спокойна, манталитетът и културата са други. Това беше разликата с тук. Нямаше излишно напрежение и скандали, подсвирквания и обиди. Винаги съм го казвал, дали ще завършиш 10-ти или 15-и няма никакво значение.
– Колко е трудно на един български играч да излезе в чужбина?
– Аз съм вече на 34 години, трудно се намират. А дори и да ти предложи даден клуб, ти може да не си съгласен с условията, да имаш различни виждания за футбола. Компонентите са много, но в България сме изостанали много в последните години. Не се работи с подрастващите правилно. Идва едно момче в даден клуб и започва да тренира с мъжете. Той е на 17 или 18 и се вижда ясно, че не е готово за мъжки футбол още. Това, колкото е по вина на момчето, толкова е и по такава на треньорите, с които е работило то. Това трябва да се промени. Да отидеш и да играеш в добър отбор в чужбина не е никак лесно, аз се опитвам да си уредя нещата с аматьорски клуб.
– Как виждаш развитието на Левски? Помниш ли още онзи гол срещу Челси в Шампионската лига? Връщаш ли се към него?
– Децата ме връщат, мина му времето на него. Честно казано повече трябва да се гледа върху хубавата атака, която създадохме тогава. Имаше и доза късмет. Иначе след завръщането на Стоилов начело на отбора Левски наистина върви по различен начин. На „Георги Аспарухов“ започна да се говори повече за качество и дано нещата да вървят. Желая им успех. Както на Левски, така и на Ботев Пд.
– Можеше ли кариерата ти да се развие по различен начин?
– Реално аз съм горд с това, което постигнах. Тръгнах от Лом, а носих фланелките на големи отбори в България, каквито са Левски, Ботев Пд и Черно море. Това са клубове с история и традиции и се гордея, че съм играл за тях. Сигурно е можело и по-добре, но пред това откъде тръгнах и докъде стигнах се чувствам удовлетворен.
– Кой ти беше първи треньор в Левски, когато дойде?
– Петър Петров-Чори и съм му много благодарен, защото, когато пристигнах в Левски от Лом, не познавах никого и той ми помогна много, за да свикна в София и да направя кариера спад това.
