-
-
Димитър Телкийски, един от любимците на феновете на Левски, даде интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е петкратен шампион на България със „сините“. Има още пет триумфа за купата и два за суперкупата на страната. Четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА с Левскии част от историческото първо класиране на български отбор в групите на Шампионска лига. След края на активната си кариера работеше в детско-юношеската школа на клуба, а от три месеца е помощник-треньор на първия тим на „Герена“.
– Митко, здравей! Лесно ли свикна с работата в мъжкия отбор на Левски?
– Вече доста време съм на „Герена“. Първо работих в школата, след това малко и в „Б“ група. Всичко ми е познато тук. Естествено като всяко ново начало имаше няколко дни, в които да свикна с обстановката и да опозная момчетата, но всичко е наред.
– Един въпрос много мъчи „сините“ привърженици – защо Левски вече 10 години е без титла и купа?
– Този въпрос от доста време е „болен“ не само за нас, но и за привържениците на отбора. Да се надяваме, че в най-скоро време Левски ще тръгне в правилна посока и ще успее да догони отбора на Лудогорец.
– Кои са причините да изостава Левски толкова от Лудогорец и дори от ЦСКА?
– Щом изоставаме, явно са доста причините. Не един или два пъти са казвани. Много са причините да сме в това положение десет години.
– Каква година изпраща Левски?
– Нещо подобно на това, което се случва в последните няколко.
– Видя ли нещо положително в този сезон, през който „сините“ отново не зарадваха феновете с трофей?
– Да се надяваме, че отсега нататък вече ще се случват положителните неща и догодина отборът ще има повод доста да радва привържениците. Ние се надяваме вече да се случват само хубави неща.
– Кое налага според теб толкова често да се сменят треньорите на „Герена“?
– Треньорите, а и президентите доста се смениха. Всеки идва със свои виждания за нещата, с хора около себе си, които дават идеи. Нормално е да има смяна на треньорите при различните президенти.
– Факт е, че желаеш да работиш като треньор. Колко време трябва да се даде на един специалист, за да може той да развие идеите си и разбира се, да постигне резултати?
– Поне според мен е важно каква политика ще предприеме отборът оттук нататък, какъв ще е начинът на работа. Тогава вече президентът преценява колко време ще даде на треньора да работи. Ако ще налагаме юноши, ще трябва доста повече време, поне според мен. Ще трябва търпение към треньора. Но в същото време треньорът на Левски винаги е зависим от резултатите.
– Кой не проявява достатъчно търпение към треньорите в „синия“ клуб – шефовете на отбора или привържениците на тима?
– Аз отдавна не съм виждал привържениците на Левски с такова търпение. Доста са търпеливи, а навремето не беше така. Даже след равен мач на „Герена“ за нас, футболистите, беше трудно да излезем. Беше ни срам да погледнем хората в очите. Сега виждам едно доста голямо търпение от страна на привържениците. Не знам дали е добре, но е факт.
– В медийното пространство непрекъснато се дискутира темата „за“ и „против“ чуждестранните футболисти. Какво е твоето мнение по въпроса?
– Аз лично не ги деля на чужденци и на българи. За мен добрият футболист е добър, без значение какъв е по народност.
– Но много често се привличат чуждестранни футболисти, които не впечатляват с качествата си…
– Това е друг въпрос. Казах, че не деля добрите футболисти на наши или на чужденци. Въпросът е вече какво качество пристига и по какъв начин. Това е съвсем различно.
– А защо се привличат такива чужденци? И през Левски минаха доста такива през годините, които не отговаряха на името на клуба…
– Честата смяна на президенти и на треньори няма как да не се отрази и на футболистите. Всеки треньор изповядва негов си начин на игра. Той иска да има в отбора си дадени футболисти. Един треньор прави селекция, след това идва друг треньор и се налага според неговите виждания да гради тим, а взетите играчи не му вършат работа. Този кръговрат доста дълго се случва на „Герена“ и без ясна визия. Според мен има няколко неща, които са важни за Левски, независимо кой ще е треньор. В България в 90% от мачовете, да не кажа във всички, трябва да играе атакуващо. Трябва да има точна визия за играчите, които се привличат. Да има точни критерии какво трябва да притежава нападателят, защитникът… Понеже практикуваш нападателен футбол, бранителят задължително трябва да играе добре с топката. Има няколко компонента, които трябва да се зададат като профил отсега натам за развитието на отбора.
– Лудогорец постигна успехите си предимно с чуждестранни играчи. На какво според теб се дължи хегемонията на състава от Разград?
– Най-вече, че клубът е структуриран правилно. Всеки си знае работата. Има си изграден стил, който не зависи от треньори. Има скаутско звено, което се грижи за трансферите. Независимо кой е треньор, като се набележат добри играчи, те се взимат. Явно са подходящи за стила, който изповядва отборът. Това са едни от малкото причини, които им носят успех.
– Кога шампионът на България няма да се казва Лудогорец?
– Когато успеят и Левски, и ЦСКА да започнат да работят по начина, който отива на тези два отбора. Поне за мен не е нормално поведението на нашия отбор като играем на „Герена“. Абсурдно е по този начин да се продължава и трябва нещо да се промени.
– Как ще коментираш думите на собственика на Лудогорец – Кирил Домусчиев, който каза, че Лудогорец колкото и да е зле, Левски и ЦСКА не могат да го настигнат?
– Не съм аз човекът, който може да коментира думите на г-н Домусчиев. Просто ние трябва да гледаме нас си и да развиваме отбора. Да показваме във всеки мач едно добро лице. А дали ще загубиш даден мач или ще победиш, да не се отклоняваме от предприетата линия на работа.
– Как работи детско-юношеската школа на Левски? Има ли достатъчно таланти, на които да се разчита в мъжкия състав?
– Надявам се като цяло и детско-юношеската школа да се подобри. Има доста неща, които трябва да се подобрят. Най-вече базите и условията за децата. За да идват на „Герена“, трябва да им предоставим най-добрите условия за работа. Както Ботев и Лудогорец направиха страхотни бази за децата с хотели и много игрища. На първо време ние трябва да подобрим тези неща, за да може като дойде детето тук и види с какво разполага Левски като база, в какви условия ще работи, как ще се грижат хората за него, то да е сигурно, че иска да остане тук и да се научи да играе добър футбол.
– Новите собственици заявиха намерение, че ще инвестират предимно в детско-юношеската школа и в терени, което може би е добре…
– Доста хубави неща чухме и да се надяваме, че всичко ще стане по този начин. И клубът ще успее да подобри на първо време нещата, които не отговарят на тимовете от Западна Европа. Доста сме зле в това отношение и това е факт.
– Какво е мнението ти Левски да има дублиращ отбор, който да играе в „Б“ група?
– Пак са доста въпросителните, защото трябва да се решава къде да играе този отбор. Все още не виждам къде може да играе. Като идея е добре от гледна точка на това, че юношите, които са най-близо до първия отбор, ще могат да играят редовно там. Ще може да се наблюдава как играе даден футболист, какво е отношението му към играта и тренировъчния процес. И евентуално като покаже, да се взима в първия отбор. Ще е много по-лесно и за треньорите, и за всички.
– Беше футболист на Левски в годините, в които клубът постигна едни от най-големите си успехи. Кое бе в основата на тези успехи при Станимир Стоилов?
– Най-вече, че в клуба нещата бяха точно и ясно поставени. Знаеше се кой какво изпълнява, от кого се взимат решенията чисто спортно-технически. Тогава президентът беше оставил Сираков и Стоилов да работят и да развият идеите си. Имаше търпение към тях. А г-н Сираков беше оставил на треньорското ръководство също да развива идеите си.
– В какво се състоеше силата на тандема Сираков-Стоилов?
– Най-вече, че те са хора, които разбират от футбол. Имат вижданията и знанията как да постигнат резултати и да направят силен отбор. И те го показаха.
– А коя е причината инерцията от влизането на Левски в Шампионска лига да не се използва и „синята приказка“ да приключи доста тъжно?
– Като влязохме в Шампионска лига вече бяхме ядро от футболисти на по 29-30 години. Не мога да коментирам дали малко се закъсня с подмладяването. Имаше доста оферти за нас, дали закъсняха след влизането да бъдем продадени и отново да бъдат изкарани едни добри пари за клуба… Има различни теории и мнения, но някъде нещо се обърка.
– Кой е най-големият ти триумф с екипа на столичния гранд? Кои са мачовете, които винаги ще помниш с екипа на Левски?
– Доста са, да ви кажа честно, като почнем от дербитата. Скоро се завъртя някъде дербито от 2000 г., когато победихме в последната минута. Влизането в Шампионска лига, стигането до четвъртфинал за купата на УЕФА – това бяха едни незабравими моменти и се надявам в най-скоро време пак да се върнат тези емоции на „Герена“ и за „синята“ общност.
– А защо дербито между Левски и ЦСКА загуби своя блясък в последните години? Виждаме колко малко зрители ходят на мачовете между тези два отбора…
– Най-вече от гледна точка на състоянието и на двата гранда. От доста време не са това, което се иска на всички да бъдат. Може би затова се загуби и блясъкът на този мач. Дербитата са борба за второ и трето място.
– Кои са били тежките ти моменти като футболист – контузии, треньорски решения, които не са те удовлетворявали?
– Естествено като всеки футболист в някои моменти не съм бил доволен, че започвам от скамейката. Това са нормални неща, когато имаш амбиция и цел да постигнеш нещо във футбола. Въпросът е, че по-младите играчи трябва да разберат, че всичко се случва с работа и много труд на тренировките.
– Спомняш ли си как се осъществи преминаването ти на „Герена“ и първите мигове тук? Как те приеха в съблекалнята на Левски?
– Добре ме приеха. Имаше доста хора от Пловдив, 4-5 човека – и Краси Димитров, и Гонзо, и Кривия, и Асен Николов. Като цяло се познавах с повечето момчета, бяхме играли заедно и в младежкия национален отбор.
– Трудно ли ти беше да извоюваш титулярното място?
– Не беше лесно в интерес на истината. Даже първите две-три години с променлив успех ту се появявах на терена, ту оставах на резервната скамейка. Но вярвах, че мога да успея и се получи.
– С какво ще запомниш престоя си в първенствата на Русия и Израел? Кое ти беше най-трудно? Какво бе нивото на шампионатите в тези две страни?
– По-скоро ще запомня престоя ми в Апоел (Тел Авив) като успешен и добър. Отидохме в отбор, чиито амбиции не отстъпваха на тези на Левски и беше гранд в своето първенство. Всеки мач играехме за победа, което на мен ми беше доста познато. Отборът играеше атакуващ футбол. Може би там престоят ми беше най-добър.
– Лесно ли взе решението да спреш с активната си състезателна дейност? Как се случи това?
– По естествен път. Усеща се и в тренировките, като не съм доволен от това, което вече показвам. Като нещо не се получава, първо критикувам себе си и не търся причината някъде другаде. Вече се виждаше, че нещата отиват към своя край. В интерес на истината не го взех трудно решението. Спрях и се насочих към треньорската професия.
– Веднага ли имаше визия как ще продължи животът ти, след като спря с футбола?
– Не, това може би са най-тежките мигове за един футболист.
– Как се преодоляват?
– Много трудно. В интерес на истината е доста тежък период. Първите една-две години след футбола са много тежки за доста от професионалните футболисти. С подкрепата на семейството и приятелите се преодолява.
– Кое ти доставя повече радост – работата с младите таланти на Левски или със звездите на „сините“?
– Нямам проблеми, но ми доставя удоволствие да работя с младите футболисти, понеже може да им покажеш нещо и да ги научиш на нещо. Докато при играчи на по 27-30 години, те са научени хора и няма какво толкова да правиш. По принцип, каквото им се каже, те го изпълняват, както трябва. А на малките, може да показваш тънкостите в играта.
– А не са ли малко разглезени днешните деца? Имат доста неща, които по ваше време ги нямаше…
– Забелязвам такова нещо. Доста време бях в школата и съм наясно с днешната младеж. Плюс това и моят син е на 13 години. Забелязвам какво ги интересува – съвсем други неща. Но който иска да успее да стане професионален спортист, трябва да се лиши от доста от тези неща.
– Има ли шансове националният отбор на България да се класира за европейското първенство догодина? Очакваш ли Краси Балъков да направи някакви промени?
– Каквото и да направи Краси, да се надяваме, че ще е за добро. Надявам се да се класираме за голям форум. Пожелавам му успех!
– Ботев и Локомотив (Пловдив) се изправиха в дуел за купата на България. Нормално ли е градът под тепетата да няма свой стадион?
– Това е доста наболяла тема в последните години – Пловдив да няма стадион, който да приеме този мач. Много е тъжно за града, но е такава действителността. Надяваме се след време и стадион „Христо Ботев“ и стадион „Девети септември“ да се оправят и да могат да приемат не само мачове от първенството и купата, но и европейски. Ако „Девети септември“ се направи, може да поеме и мачове на националния отбор, както и евротурнири. Може да стане доста добро съоръжение.
– Преди малко спомена за твоя син, който е на 13 години. Далеч или близко е той до футбола?
– Далеч.
– Какво прави в свободното си време Димитър Телкийски?
– Общо взето като не съм на „Герена“, съм изцяло отдаден на семейството си. Едното ми дете ходи на градина, а другото е в училище. Съвсем нормални неща – карат се на градина, на училище, на курсове…
– За какво мечтаеш?
– Това вече е труден въпрос. Като бях малък мечтаех да стана професионален футболист, добър играч и това се сбъдна донякъде. Надявам се един ден да успея професионално да се развия като треньор, но това може би е в далечно бъдеще.
