-
-
Българското първенство отдавна не е започвало толкова интересно и това обективно се отразява в класирането след 7-ия кръг. Имаме разместване на пластове, най-вече с неочаквания, убедителен лидер Левски. Имаме и вече постоянната заявка на ЦСКА-София за успешна атака на титлата. Имаме налице и очевидния регрес на Лудогорец като резултати и игра.
Естествено, твърде рано е да се дават окончателни диагнози, но е безспорен факт, че нещо по-различно се случва. Левски и ЦСКА-София са на първо и второ място и това може да не се промени поне до Нова година, предвид навиците на Лудогорец да дава предимство на европейските турнири пред първенството през есента. В сегашния случай приказката за двете дини и едната мишница може да излезе вярна. Двата гранда дават признаци на стабилизация, а това им носи увереност. Кадровият потенциал вече не е толкова драстично в полза на седемкратния шампион. Нещата не са както преди, Лудогорец да е с класи отгоре като налични футболисти. И в Разград да са сигурни, че ще им остане време да пуснат бразилците в дълга лятна почивка. В това първенство се очертава титлата да е под въпрос до последния кръг.
Ще е интересно да се сравнят претендентите по постове. Лудогорец има предимство на вратарската позиция. Титулярят Ренан безспорно е най-добрият страж в първенството, но неговият заместник Браун е доста лабилен. Вратарят на ЦСКА-София Черниаускас постоянно е под вражески и приятелски огън, но в клуба продължават да разчитат на него, независимо че разполагат и с Данте Стипица. При всички положения обаче Черниаускас си остава слабо място за ЦСКА-София. В Левски през този сезон ще пази Полачек, който е прекалено тежък и вече направи половин дузина грешки. Той явно е без алтернатива, защото Божката Митрев се е примирил с позицията на твърда резерва.
При защитниците Лудогорец също е с едни гърди напред, но разстоянието вече доста е скъсено. Напускането на Пластун нанесе известна щета, която не е компенсирана. Да се говори за сериозен проблем обаче ще е пресилено. Аутуори е типичен защитен треньор и отбраната на Лудогорец ще е на ниво през сезона. ЦСКА-София на практика игра без евентуалната си титулярна формация в първите 7 кръга. На Ел Маестро му се наложи да прави всевъзможни ротации вследствие на контузии и наказания. На този етап Бодуров е безспорната величина, Чорбаджийски продължава да търпи критики, Жеферсон е контузен, а Манолев влиза във форма след лечение. При тези проблеми постигнатото със Секулич, Стивън Перейра и Лясков дори е добро постижение. Левски изглежда най-уязвим като качество на дефанса. Засега нещата вървят добре, но Цветкович и Горанов не са бековете мечта, а централната двойка е едра и тромава.
Като цяло може да се отчете, че при защитите нещата не са коренно различни спрямо предишния сезон. Не така обаче стоят тези в средата на терена. Тук имаме и промяна на философията при Левски и ЦСКА-София. В най-добрата си формация сините разчитат на три равностойни вътрешни халфове, разположени в ромб. В най-добрия си вариант тройката е Тиам, Мариани и Нашименто. Изключително благоприятен ефект се получи от напускането на Гомес, който бе нещо като разиграващ и пречеше много на динамиката на играта. В Лудогорец Дяков, Кампаняро и Марселиньо са футболистите, които движат нещата в средата на терена. Първите двама предимно с агресия и тичане, третият с магически талант да отиграва топката съвършено. В ЦСКА-София ситуацията бе променена от Ел Маестро и засега този елемент от играта е най-рисков. Пинто и Малинов са дефанзивните вътрешни халфове, а Тиаго го играе освободен от часовете по физическо. Играчите явно трудно схващат идеите на треньора, особено Малинов, който трябва да тича и за тримата. Лошото е, че освен Бикел няма други алтернативи.
Така стигаме и до нападението, където конкурентите са почти уеднаквени. Истински ренесанс на играта с две крила и типичен таран – това гледаме от лидерите на българския клубен футбол през този сезон. В аспект нападение, като че ли напред изскача ЦСКА-София и това си личи от броя на головете във вратата на противници им. В силна форма влезе Десподов, Мауридес пасна като дялан камък, а Джеси може да развинти всеки противник срещу себе си. В тази нападателна формация ЦСКА-София представлява убийствена заплаха. В запас имат и Евандро, с когото нападателната мощ става още по-сериозна. Проблемът е, че всички тези играчи нямат никакъв афинитет към фаза защита.
В Лудогорец напускането на Мисиджан ще е тежък удар, защото той беше най-опасният футболист в нападение. Сега формацията отпред ще е с Лукоки и Вандерсон по крилата и в центъра Кешеру или новия Брандао. Малкото отбелязани голове говорят, че макар и класни, нападателите на Лудогорец не са особено ефективни пред противниковата врата. В Левски при цялата трансферна активност проблемът с централния нападател въобще не е решен. За Буш и Костов дори 10 гола в първенството са си постижение. По фланговете нещата изглеждат отлично. Обертан не вкарва, но е цар на головите подавания. Кабрал навлезе в страхотна форма, очакванията към Паулиньо са огромни. Стоянович го боли главата кого да избере!
Стигам и до много важния сегмент „дълбочина на състава“. Левски и ЦСКА-София поставиха доста нов материал на пейките, но все още отстъпват на Лудогорец в бройката. Няма как да е другояче, орлите съставят широка листа заради мачовете в Европа. В Разград имат двойна алтернатива на всеки пост, докато в столичните грандове това все още не е реалност. Откъм резерви Левски е най-зле, но на „Герена“ се опитват да решат този проблем с Вашчук и Нганиони. Но практиката е показала, че с новите никога не е сигурно, че ще случиш. В ЦСКА-София имат добри опции вляво с Рафаел Енрике и Жоржиньо, но няма как да не се притеснят, ако излезе от строя Мауридес например.
Кадровият потенциал е най-важен, защото този сезон ще се реши от директните сблъсъци. Мога да се обзаложа, че първият в трибоя на директните мачове ще спечели титлата. Така че временните откъсвания са далеч по-маловажни от директните мачове. Засега е минал само един между Лудогорец и ЦСКА-София. Предстоят още 11, които ще се чакат с огромен интерес. Ако Лудогорец продължи да доминира както в последните шампионати, мечтите на Левски и ЦСКА-София ще се окажат красив, но недостижим мираж на хоризонта.
Жаклин Михайлов/ „Тема спорт“
