-
-
Преди малко по-малко от месец, точно след като Наско Сираков поиска акциите на Левски, написах един коментар със заглавие „Той е“. Днес, като всички левскари, очаквах със затаен дъх пресконференцията на „синята“ легенда – първа като мажоритарен собственик на столичния гранд. И не само заради това да каже как вижда бъдещето на клуба, но и да видя дали не съм прекалил с хвалебствията, дали не съм се подлъгал, дали пък времето на Вълка не е минало. Гледах, слушах, гледах, слушах… Ми… Той е! Той е човекът, от когото Левски имаше нужда толкова години, а (не)знайно защо го държеше настрани. Той е човекът, който може да донесе така бленуваното от милиони „синьо“ възкресение.
Още с влизането му се се разнесе съвсем друг аромат във VIP залата в Сектор „А“. Аромат на футбол! Такъв, какъвто при нито един от предшествениците му не бе усетен. Беше ясно, че влиза човек, на когото футболът му е в кръвта, а футболната материя му е до болка позната. Липсваше това влизане, тази походка да шари из „Герена“. Още с началните думи стана ясно, че твърдата ръка на Наско се завръща. Ръката, която отдавна трябваше да удари по масата. Разбра се, че приказките за прозрачност няма да си останат само приказки. Изнесе цялата информация за дълговете, без никакво притеснение. Обяви на всеослушание, че Левски има дългове към Васил Божков, който уж финансираше клуба само с дарения. Не потърси и типичния за много други флирт с феновете. Напротив, даде достатъчно ясно да се разбере, че има приоритети, които да се следват. „Аз не се връщам, за да обещавам титли и купи“, заяви Сираков. Кратко, точно и ясно. Макар всички „сини“ надежди са, че със Сираков ще се върнат и победите, и трофеите, и незабравимите европейски вечери, той още веднъж показа, че е повече от здраво стъпил на земята. „Никак не е важно да се класираме за Лига Европа. По начина, по който играем, няма смисъл да дойде някой кипърски тим и да ни вкара 7 гола“, отсече Сираков.
Колко силна фигура е Сираков, се потвърди и от три действия, които е направил за отрицателно време – откакто получи акциите – до днешната пресконференция. Най-вече чисто имиджово, той прекрати абсурдното и изключително срамно дело, което клубът водеше срещу най-успешния си треньор Станимир Стоилов. Второто и третото пък са безценни в борбата оцеляване – Спас Русев ще покрие задължения от 3 милиона лева, а Главболгарстрой разсрочи взиманията си. Неща, които бяха непосилни за предходни ръководители.
Наско Сираков продължи и линията, за която вече беше споменал, че няма да се моли на Бойко Борисов за пари. Думи, които са като балсам за феновете на Левски. Преди около 3 седмици той каза, че трябва да си прехапе езика, за да го направи, а сега – „Няма да молим премиера да ни плаща дълговете. Ще се стремим да си ги плащаме сами“. Макар и в толкова кратък период от време, това говори за последователност в думите и действията. Защото сме виждали как се обещава нещо в 12:00 ч., а в 12:05 вече е нещо съвсем различно, че направо противоположно.
Най-негативен отзвук сред феновете на Левски от цялата пресконференция на Наско Сираков получи признанието му за приятелството с Гриша Ганчев. Не, че е нещо, което не се знаеше. Но и тук, той тропна по масата и даде да се разбере, че личните отношения са нещо различно и няма да позволи на никого да му се бърка в тях, заявявайки че ще е приятел с боса на ЦСКА-София, докато е жив. Но, когато става въпрос за Левски, няма място за приятелства и врагове, като в името на клуба би бил кафе с папата и Ел Чапо. Така че, „синя“ България не би трябвало да смесва едното с другото. А и да си го признаем с ръка на сърцето – не са много левскарите, които нямат нито един „червен“ приятел. Както е казал Иисус Христос: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. В случая по него. А и както съвсем правилно отчете, той е Наско Сираков и си е извоювал правото да пие кафе, с когото си поиска.
Наско Сираков показа, че не се страхува да прави промени, чистки, да съкращава бюджети и пак да вярва, че Левски отново ще започне да вдига отличия. През последните години, с малки изключения, бюджетът само се раздуваше, при това за знайни и незнайни чужденци. Но сега великият голмайстор тропна по масата и отсече – бюджетът минимум на две. Освен това, едно от първите му действия бе да съобщи, че клубът ще се раздели със спортния директор. Ивайло Петков така и не разбрахме каква работа свърши, освен да стои 3 дена във Виена, за да докара „головата машина“ Дени Алар, както и да се снима с новите футболисти. Още много чистка трябва, но и това е добро начало, а явно и за тази работа можем да кажем – той е!
И за финал, но в никакъв случай не на последно място, Сираков даде да се разбере, че повече никой няма да се подиграва с Левски. Някак между редовете мина изказването му, че „абсолютно на всякакво ниво е загубен респектът към институцията Левски, а това е изключително важно. „Няма да говоря за съдиите, но това се вижда във всеки един мач на този отбор. Това не може да продължава“. Думам ти дъще, сещай се снахо. В превод – повече няма да се допусне подобно съдийство, като това срещу Лудогорец на „Герена“ или като на „Лаута“, където за несъществуващо нарушение, вадиш в 15-ата минута жълт картон на футболиста, който държи халфовата линия. След малко даваш почти толкова абсурден картон и на най-важни защитник. Еми, иди играй с агресия после.
Общо-взето подигравка е и парите, които получава Левски от ТВ права, след като е ясно, че е един от двата най-гледани отбора в България. И, ако не е Левски, интересът ще спадне минимум наполовина. И хубаво, че е майтапът, да си кажем истината – Наско Сираков заяви, че „сините“ искат между 2 и 4 милиона лева. 1,5 милиона да са, един милион – пак ще е повече от сегашните 500-600 хиляди. Но това е Наско Сираков, това само той го може. Само той може да направи така, че Левски отново да заприлича на… Левски. Само той може да се опълчи на силните на деня и да върне Левски там, където му е мястото – на върха! Ако все пак се съмнявате, припомнете си една тирада за „Кирчо от Делиормана“…
P.S. Хубаво ще е при разговора, който заяви, че ще проведе с Петър Хубчев, Наско Сираков хубаво да прецени дали треньорът може да направи така, че Левски да играе привлекателен, модерен, атакуващ и печеливш футбол! Защото иначе, в най-скоро време, пак може да се появи Кирил Десподов и да обясни, че е космонавт. Обаче този път ще е прав!
