понеделник, ноември 25, 2024
Начало Български футбол Милен Георгиев: Една от големите грешки на Левски вече я няма! „Сините“...

Милен Георгиев: Една от големите грешки на Левски вече я няма! „Сините“ имат проблем със селекцията и видимо отстъпва на другите водещи отбори

2
- -

Бившият футболист и настоящ агент Милен Георгиев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Роден е в Елхово, но от тригодишен живее в Бургас. Юноша е на чудото през 90-те години в родния ни шампионат – Нефтохимик. С екипа на бургаския клуб записва 10 години в професионалния футбол, като дебютира в мъжкия тим на 16 години. Автор е на първия гол за „шейховете“ в „А“ група.

С Нефтохимик Георгиев печели два пъти купата на страната и веднъж е втори в първенството на България. Шампион е на Китай с отбора на Гуоан. В чужбина играе още за Паниониос (Гърция), Динамо (Санкт Петербург) и Лиерс (Белгия). Има и два мача за националния ни отбор. След приключването на състезателната си кариера се захваща със строителство. Мечтае да има хотел край морето, но впоследствие разбира, че това не е силата му и се насочва към мениджърството. Благодарение на свой бивш съотборник – хърватин бързо навлиза в материята. Без много шум се налага като един от водещите футболни агенти у нас.

– Здравей, Милене! Какво лято се очертава за българския футбол?

– Не съм много голям специалист, но от това, което видях в първите кръгове, нещата са по-скоро добре.

– Как си обясняваш тогава кризата в Левски и кои са грешките на „синьото“ ръководство? Нормално ли е отбор като Левски да отпадне от състав от Лихтенщайн?

– За всички е ясно, че това изобщо не е нормално. Мисля, че там проблемите са по-дълбоки. Не съм наясно, не съм вътре в кухнята, но нашата държава е малка и се чуват доста неща. Една от големите грешки вече я няма. Даде се прекалено голям кредит на доверие на треньора. А това е парадокс в нашия футбол – лансираме чужденци за сметка на наши собствени кадри. Но другият момент е кои са нашите кадри, за да успеят? Парадоксално е състоянието на футбола ни. Левски по-скоро има проблеми със селекцията. Изказвам се като агент, но нямам нищо общо с футболистите. Моята практика е такава, че не вкарвам чужденци в България. Може да помогна на някой, да се обадя, но нямаме такива играчи в българското първенство. Затова като един страничен наблюдател на футбола, бих казал, че Левски има проблем със селекцията и видимо отстъпва на другите водещи отбори.

– Каква е разликата между Лудогорец и останалите клубове в елита? Коя е причината за доминацията на тима от Разград?

– Лудогорец има много добра селекция. Селекционното им звено работи много добре и избира точните футболисти. Но те са на едно много спокойно място. Не трябва да подценяваме разликата между София и Разград. Разград е място, на което футболистите излизат на едно-единствено кафе-барче, всички са там. Проблемът с режима е решен. Ако искаш да намериш някого, той е в това кафе, почива си у дома или е на тренировка. А футболисти с безспорно добри качества, които се взимат в София, срещат изключително добър нощен живот. Добрите футболисти губят концентрация и де факто това, за което са дошли. Сега г-н Русев развърза повече кесията, имат по-добри заплати, искат да бъдат конкурентноспособни. За ЦСКА времето ще покаже, защото има доста текучество в селекцията. А Лудогорец събра бразилци на изключително добро ниво. Може би проблем ще се появи, когато започнат да застаряват и трябва на всеки да се намери работа, но това вече си е техен проблем.

– Логично ли бе за теб Лудогорец и Димитър Димитров-Херо да се разделят по този начин? За медиите е по взаимно съгласие, но за хората от кухнята на футбола раздорът не мина толкова миролюбиво…

– Надали аз трябва да коментирам случилото се. Решението за раздялата е на двете страни. 100% не е така миролюбиво, но когато съм комуникирал с Димитър Димитров, той ми е казвал, че нещо не е наред. При тази консервативна организация в Лудогорец надали е било приятно и на ръководството, но се е стигнало до такъв разрив. В интерес на истината от самото начало трябваше да се знае, че стилът, който практикува Димитър Димитров не е стилът, който налагаше Лудогорец. Това е мое мнение. Може би това е целяло и ръководството на Лудогорец с поставянето на Димитър Димитров – да бъде по-дисциплинирана играта в защита и т.н. Но явно не се е получило в този период от една година и затова логично се е стигнало до раздяла.

– Правилно ли действа ЦСКА като продаде най-добрия си играч Фернандо Каранга? Не са ли прекалено много чужденците във водещите ни отбори?

– Конкретно за Каранга – мисля, че по-скоро бяха принудени да го продадат. Виждаме всички индикации, а и това, което се чува е, че той е правил достатъчно проблеми на ръководството, за да бъде продаден. Това е рискът с играчите от Латинска Америка – липсата на дисциплина. В момента, в който станат водещи футболисти, има проблем с личността им. Не че от ЦСКА толкова са искали да го продадат,  но са избрали по-малкото зло. Познавам Мауридес – в негово лице намериха изключително добър нападател. Сигурен съм, че ще се представи не по-зле от Каранга. А въпросът с чужденците в нашето първенство е изключително болезнена тема, особено за мен. Постоянно коментирам с мои близки от бранша и от футбола. Преди няколко дни Локомотив (Пловдив) излезе със седем или осем чужденци. Абстрахираме се от това, че Лудогорец е водещ отбор с десет чужденци в стартовия състав в 90% от мачовете си. За да догонят нивото на футболистите на Лудогорец, Левски и ЦСКА се опитват да компенсират липсата на български кадри с купуването на нови чужденци. И в един момент гледаме Лудогорец срещу ЦСКА с четирима българи на терена. Левски срещу Вадуц беше само с Горанов и Митрев, губим идентичност. Лично аз се радвам на успехите на Лудогорец и съм много горд, когато комуникирам с колеги и когато предлагам футболист от този тим – отборът от България, който се представя най-добре в последните години. Но както може би е добро, така е и непожелано зло за българския футбол, защото за да ги настигнат, другите отбори компенсират с още чужденци. Малките отбори също не могат да се преборят и цялото първенство пак се обезсмисля, а след това идват да ни бият тимове като Вадуц. Това е парадоксът в цялата картинка. Един съвет – пускайте българи и ако трябва изпадайте. Не е толкова страшно нито в „Б“, нито във „В“ група. Налагайте млади футболисти и правете бизнес. Можем да заимстваме от балканските страни. Пътят ни е тотално сбъркан и целият проблем не е в БФС, в нас самите и във футболните ни ръководители. Не мисля, че футболът в България е печеливш. В такъв случай – защо трябва да се дават пари? Това е едно безсмислие.

– Какво се промени в родния футбол от времето, когато ти беше на терена?

– Освен навлизането на толкова много чужденци, което между другото ни отвежда към случващото се с националния отбор. Имахме страхотен и силен национален отбор, защото имахме футболисти – млади и стари, които играеха и се налагаха. А в момента много по-малко българи играят и това веднага се отразява. Разликата е, че имаше много качествени футболисти. Мартин Камбуров продължава да бележи, да блести и да е на високо ниво, Ванчо Траянов доскоро играеше, Жоро Илиев в Черно море – просто няма кой да ги измести, а това е пагубно за нашия футбол. Нека да играят още три-четири години, но нека някой да ги бута, за да бъдат изместени. Това е целта на всичко. Но това говори за качеството преди, те са остатък от това време.

– Защо изчезна емблематичният отбор от 90-те години Нефтохимик?

– Причините са много. Нефтохимик загуби идентичност още през 2005-2008 г. Много преди това Събев беше влязъл във владение на отбора. В самото начало г-н Порточанов беше директор, по-нататък имаше неразбории и той се оттегли. Тогава се продължи една политика, за която времето показа, че е голяма грешка.

– Мислил ли си някога, че Бургас ще остане без отбор в „А“ група?

– Честно казано с всички неща, които се случиха в последните години, достатъчно много е бъркано в раната. Приел съм го по този начин. Имах задължение към моя отбор, заради това, че ме е създал като футболист, личност и човек. След Черноморец купихме нематериалните активи на Нефтохимик от г-н Събев. Човекът имаше достатъчното добро разбиране и направихме една сделка на стойност 1 лев. Тоест той ни подари купи и медали. Между другото и до ден-днешен този договор не е потърсен от нито едно следващо ръководство, но това е отделна тема на разговор.

– Заговорихме за Нефтохимик – какво си спомняш от началото на кариерата ти? На 16 години дебютираш в мъжкия отбор на „нафтата“ – как гледаха на теб старите в отбора?

– В интерес на истината любовта е водеща във футбола. Спомням си, че обичаш играта до такава степен и искаш да успееш, нищо друго не те интересува. Тогава треньор на Нефтохимик беше Кирил Станков, Бог да го прости. Димитър Димитров ни беше треньор в юношите, взехме го от женския отбор на Нефтохимик… (смее се) Имаше много чистота във футбола, всичко беше просто. Старите футболисти – лъскане на обувки, носене на тубите с вода… Аз, Миро Косев и Тошко Киселичков имахме уникалния късмет да съвпаднем с възхода на Нефтохимик. От „В“ група влязохме в „Б“, а три години по-късно бяхме в „А“. Имахме невероятен късмет и благодаря на съдбата, както и на другаря Порточанов.

– Мнозина твърдят, че успехите на отбора до голяма степен се дължаха на Христо Порточанов. Споделяш ли това мнение? Имал ли си в годините конфликт със силния човек в Нефтохимик, а по това време и в БФС?

– Безспорен факт е това, което отбелязваш. Силните години бяха свързани с Порточанов. Той направи много, но България е такава държава, че нямаме един обичан човек от цялата нация. За съжаление сме такива хора. Но не трябва да се отрича историята, а тя е такава – г-н Порточанов създаде Нефтохимик, построи стадиона, при него отборът играеше добър футбол, но не той тренираше футболистите. Основните неща бяха стройна организация и желязна дисциплина. В този ред на мисли може би проблемите бяха оттам. Но аз никога не съм имал конфликт с него, той ги решаваше с орязване на всичко друго, което идва по трасето. Тогава много малко хора дръзваха да имат конфликт с г-н Порточанов.

Тогава за Нефтохимик не беше проблем да побеждава и ЦСКА, и Левски – на какво се дължеше това и не съжаляваш ли, че все пак с този отбор не можа да станеш шампион на България?

– Ще направя един прост аналог с представянето на България на САЩ’94. Нефтохимик имаше едно изключително поколение, всеки един беше достатъчно силен футболист. Дори аз не се чувствах достатъчно силен, за да съм част от този тим, но фактите са други. Цялата симбиоза от дисциплина, добри футболисти, треньор допринесе за някакви успехи. Но и българите не можахме да станем първи на световното също с качествен отбор, треньор, организация. Понякога може би съдбата си играе игрички. Не казвам, че е било поради подмолни причини. Просто трябва да си толкова силен, че да правиш разликата, както в момента е Лудогорец.

– Игра в Китай, когато тази страна откриваше футбола. Разкажи ни за престоя ти в най-голямата държава в света. Какъв беше футболът тогава?

– Като излетях със самолета, информацията беше толкова малко, че очаквах да видя покриви от старите кунг-фу филми. Като кацнах видях, че имат ток… (смее се) Имат хубави сгради, по-напред са от нас. През 2002 г. вървяха квалификации за световното първенство в Корея и Япония, а Китай се класира за този шампионат. Така че само по себе си нивото на футбола в този момент е било по-високо, отколкото е сега, защото оттогава Китай дори не е бил близо до класиране на световно първенство. Футболът беше добър, имаха добри чужденци.

– Как реши да сложиш край на кариерата си?

– Край на кариерата е много силно казано. Аз все още не съм го сложил. Играя в отбора на Равда в четвърта група и съм основен голмайстор, колкото и нескромно да звучи. Краят на кариерата идва от само себе си – много контузии, много болки, които не ти позволяват да водиш нормален тренировъчен процес. Когато футболът е на по-високо ниво, скоростта е по-висока и травмите са още повече. В един момент си даваш сметка, че няма смисъл да продължаваш. А и заплащането не е адекватно на усилията.

– Защо реши да станеш футболен агент и някой помогна ли ти?

– Когато обичаш играта като мен, не можеш да стоиш отстрани. Завърших лиценз „Б“ и „А“ в БФС, бях директор, опитах това-онова да видя къде може да бъде моето място. Винаги нещо си е стояло във времето – че трябва да бъдеш агент, имаш комуникация, дар слово, отношение особено към малките футболисти. Може би това ми даде и силата, и вярата, че бих успял в това начинание. Но всяко едно такова нещо стои заключено, докато се намери ключ, за да го отвориш и да продължиш напред. Имам един голям приятел и брат от Хърватия Мирослав Бичанич – агент на Марсело Брозович и на редица други добри хърватски играчи. В много разговори между нас, той ми е казвал – давай напред, пробвай. Така малко по малко стартирахме. После дойде китайският партньор, който също търсеше надежден човек в Европа. Още като футболист се научих да говоря английски, сръбският и руският не ги броим, малко фламандски, малко китайски с времето. Те бяха в основата. Приемам ги първо като приятели, а след това и като партньори. Най-важното и основно нещо е доверието.

– Как приемаш това, че Хърватия игра финал на световното в Русия, а 20 години преди това бяха трети на мондиала във Франция. Ние играхме за трето място през 1994 г. и оттогава ни няма на картата…

– Факт е, че четири години след нашия успех, те успяха, а ние не сме дори близо до направеното от тях. Това означава, че сме тръгнали в грешна посока в развитието си. Водихме много дълги разговори. Не бих искал да обидя нашите футболисти, но няма материал, малцина са играчите, с които можем да работим. Но искам да вмъкна, че има много добър потенциал в децата, които се развиват в момента. Започна да се работи изключително много в детските школи и съм убеден, че това е пътят. Представлявам няколко млади футболисти в България, но искам да им взема кондиционен треньор, психолог, диетолог и още трима-петима асистенти, които да работят само с тях. При хърватите на 15-16 години играчите имат екип около себе си, за да разберат, че са важни, че са проект и трябва да се спазва режим. Всеки успех си има цена. Мисля, че това е основната разлика между нас и тях. Сърбите също бяха на световното и ние трябва да сверяваме часовниците си по тях. Водихме много разговори, защото трябва да се случи нещо и той каза, че ще ни дойде времето. Трябва да си разберем грешките и от само себе си нещата ще се случат. Но само по себе си да отпаднем от Вадуц… Малко е странно, но трябва да си направим изводите. Всеки допуска грешки, но трябва да станеш по-силен и да продължиш. Почваме да се вайкаме, но не мислим как да се измъкнем от това нещо.

– Кой беше първият ти трансфер?

– Венци Христов от Черноморец в Берое. Мисля, че проектът беше успешен. Венци стигна до националния отбор. После вече какво се случи – не искам да говоря, но тогава не го представлявах.

– Знам, че имаш добри контакти в Китай – какво пречи да имаме повече треньори и футболисти в тази страна? Видяхме какво постигна Ясен Петров…

– Ясен мина през много отбори, той вече е изключително опитен треньор. Мина през много перипетии, изправял се е срещу Сколари, Канаваро, Свен-Горан Ериксон, редици големи имена във футбола и при всички положения изходите на мачовете са били положителни. Истината е, че ако ми кажеш кой от нашия национален отбор би могъл да играе там и да бъде трансфериран… Няма човек, на когото да не съм звънял, за да видя как е настроен, има ли желание и при какви условия би могъл да замине. Повечето са отказвали. Включително и на Тошко Неделев – най-добрият и талантлив български футболист, но той дори не повярва, че офертата е за него.

– Има ли феърплей между футболните агенти?

– С абсолютно всички колеги се опитвам да работя. С кой сме успявали, с кой не сме успявали, но може би причината е, че работим на международно ниво. Не се бъркаме в България и това допринася да няма конфликти. Това е мръсна професия, но ние се опитваме да работим по правилата и по божиите заповеди.

– Влече ли те политиката? Хората вече се отвратиха от политиците – не смяташ ли, че и ти можеше да се озовеш в такава ситуация, когато участва в местните избори?

– Преди много години пробвах да се занимавам. Тогава вярвах в чистотата на това, което ще постигна за децата, за спорта, за нашия град. Постигнах го на последващ етап – направихме спортен център, децата тренират, работниците извън футбола също играят. Постигнал съм това, което съм казал, независимо дали съм в политиката или не съм. Политиката е аналогична на бизнеса. Политиците не защитават интересите на хората, а го правят на бизнес, за да правят пари на гърба на хората. Без някой да се обижда и да ми се сърди, но реалностите в България си ги познаваме. Пожелателно е политиците да мислят и за хората.

– За какъв трансфер мечтаеш?

– Мечтая за голям трансфер. Но не знам дали е мечта, защото аз работя за него постоянно и вярвам, че ще успея. Разминавам се няколко пъти за голям трансфер. А трансферите обичат тишината. Избягвам да давам интервюта, а и не желая да го правя. Близо съм и дай Боже да се случат нещата. Знам, че съм в правилна посока.

0 0 votes
Article Rating
2 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
Бургас
Бургас
6 години по-рано

„С Нефтохимик Георгиев печели два пъти купата на страната“ Пълни глупости. Митове за пред тези с жълто около устата. Нито Милен Георгиев, нито Нефтохимик са печелили, нито пък помирисвали даже Купата на България. Нефтохимик печели 2 пъти Купата на Професионалната лига, което е съвсем друго .И което никак не беше трудно, защото тази купа нямаше награден фонд и не даваше място в евротурнирите, затова всички играеха там да отбият номера с дълбоки резерви и юноши и само Нефтохимик с титулярите и на живот и смърт, което навремето си беше комично, ама сега като мина малко време се забравят някои неща… Прочети още »

Анонимен
Анонимен
6 години по-рано

Добре, че Таранкас спечели нещо. Купата Вая.