-
-
През февруари нападателят на Локо Пловдив Георги Минчев направи изненадващ трансфер. Изненадващ най-вече от дестинацията – Латвия и местния ФК Рига. За това, футбола в прибалтийската страна, миналото и бъдещето 27-годишният Минчев, който има във визитката си гол във вратата на Тотнъм за ЛЕ с черно-белите, отговори на въпросите на „Тема Спорт“.
Георги, оставаш малко встрани от прожекторите в Латвия. Свикна ли вече със страната и футбола там?
– Чувствам се отлично в Латвия. Играя редовно в новия си отбор Ауда Кекава, където съм под наем от ФК Рига. Вкарвам голове, давам асистенции, така че не мога да се оплача. Условията се страхотни.
Да, но не беше сред повиканите от Младен Кръстаич в националния отбор…
– Така е. За съжаление не получих повиквателна този път, но това е напълно нормално на фона на новите футболисти, на новата визия. От предишния лагер доста състезатели не бяхме извикани. Приех го нормално. Няма никакви проблеми. Надявам се за в бъдеще да продължавам така и да разчитат на мен. От изявите ми зависи. Двете победи над Гибралтар и Северна Македония носят самочувствие. Браво на момчетата. Надявам се новият селекционер Младен Кръстаич да е лъчът надежда за българския национален отбор и да го върне там където му е мястото, както и публиката. Този негативизъм около тима да се премахне.
На какво ниво е футболът в Латвия, всички знаем, че в бившите съветски републики се залага на силовия стил? Така ли е наистина?
– Със сигурност е по-силов, отколкото в България. Залага се повече на физиката, на единоборствата. Първите четири-пет отбора са на доста добро ниво. Има футболисти, които са играли на високо ниво в Европа. Всяка година латвийското първенство се развива. До последно два отбора се бореха за влизане в групите и РФС Рига успя. Даже започна с равенство срещу Фиорентина в Италия. Това е показателно за футбола в страната и неговото развитие.
Като пряк наблюдател благодарение на по-сериозни инвестиции ли се случва това, или на работа с местните кадри и таланти?
– По-скоро на сериозни инвестиции, които водят и качествени чуждестранни футболисти и специалисти. Така вдигат класата на самото първенство и отборите. Инвестира се в чуждестранни треньори. Това спомага за развитието на футбола в страната.
Изненада доста хора с избора на Латвия като първа дестинация за теб в чужбина. Сега след близо 8 месеца там как оценяваш трансфера си?
– Със сигурност не съжалявам и го приемам като крачка напред. Като всяко ново начало ми беше нужно време за адаптация. Нова държава, нов, различен от българския футбол. Но в момента всичко е наред. В момента се чувствам щастлив. Надявам се това да е добър трамплин за мен към други чуждестранни първенства и отбори. Сега, както се казва, правя своята визитка.
Докога имаш договор с ФК Рига?
– До ноември 2023 година, а наемът ми в Ауда Кекава е сега до ноември, когато завършва първенството.
В тази връзка, как ти се струва обърнатият календар – пролет – есен, какъвто се прокрадна мнение, че би бил добър вариант и за у нас?
– За футболистите мисля, че е по-добре, защото така почти не излизаш от ритъм. В началото на евротурнирите отборите ни ще са много по-подготвени, ще са във форма, а не тепърва да навлизат или да са свършили своите подготовки. Така че за България е добър вариант.
Следиш ли случващото се в българския футбол и най-вече последния ти отбор у нас Локо Пловдив?
– Когато имам възможност, не пропускам да гледам мач на Локомотив Пловдив. Поддържам добри отношения с играчите. С голяма част от тях сме си приятели и гледаме да се чуваме редовно.
Имаше ли вариант да останеш в Локо Пловдив тогава?
– Да, имаше вариант, при който да остана на „Лаута“ до лятото, но офертата, която дойде от Рига, беше добра и за мен, и за клуба. Така че с господин Крушарски тогава седнахме и се разбрахме много бързо. От тази гледна точка нямаше никакъв проблем.
Предполагам, че не си затворил вратите към „Лаута“?
– Абсолютно не. Локомотив Пловдив ми е като втори дом. Няма как да затворя тази врата. Оставих доста приятели, а и усетих обичта и подкрепата на феновете, което е доста важно. И до ден днешен получавам поздрави и обаждания от привърженици, футболисти и ръководството на Локо.
Не успя да направиш тандем с Преслав Боруков…
– Да, можеше да е добър тандем, но не успяхме да се засечем. Както и не успях да работя с Александър Томаш.
Съжаляваш ли, че навремето не получи нужния шанс в ЦСКА?
– Ако кажа, че не съжалявам, ще излъжа. Съжалявам, че не ми се даде нужното време и подкрепа. Бях, разбира се, и млад футболист, но всичко е минало. Всяко зло е за добро. Даже, напротив, доста по-добре ми се развиха нещата, отколкото, ако бях останал в ЦСКА.
