-
-
Футболистът на Ботев Пд Николай Минков имаше имаше повод за голяма радост миналия сезон. Юношата на Черно море направи огромен скок в кариерата си, след като завоюва бронзов медал и място в Европа с тима на „канарчетата“, а доскоро играеше във Втора лига. За изпитанията на измината кампания дясното крило на канарчетата говори пред „Мач Телеграф“.
– Ники, колко дълъг се оказа пътят до бронзовите медали и евротурнирите?
– На практика пътят ми към футбола започна с екипа на Черно море. Дебютът и първият ми отбелязан гол бяха срещу един и същ отбор – Локомотив Пловдив. Много важни години за израстването ми бяха тези във Добруджа и Монтана, където успях да се утвърдя като титуляр и да играя важна роля. Най-голямото признание беше началото на изминалия сезон, когато получих покана да се присъединя към Ботев Пловдив. Това е и най-голямото стъпало във футболната ми кариера. Минах един наистина дълъг път… Няма лесно и във футбола, и в живота.
– Според теб каква беше силата на Ботев – постоянството в колектива или индивидуалните качества?
– Не мога да ти отговоря еднозначно, но бяхме един доста разнообразен отбор и доста непредвидим. Самите резултати показват това. Показахме и колебания, но и характер в отделни срещи. Накрая всичко се реши в последните четири двубоя. Като изключим мача срещу Лудогорец, в който бяхме малко по-припряни в действията си на всяка цена да спечелим, мисля че третото ни място е напълно заслужено.
– Срещу Славия твоят гол на практика узакони бронза, но кои бяха най-трудните моменти през сезона?
– Да, радвам се, че точно в този момент от срещата вторият гол реши спора за бронзовите медали. Когато топката се озова при мен, бях сигурен, че ще вкарам. Много бях щастлив след мача. Както вече казах – пропуснахме шансове, но завършекът беше страхотен.
– През годините Ботев е записвал добри постижения. По-старите помнят паметните победи над Атлетико Мадрид и Байерн Мюнхен… Готов ли си за изпитанието в Лигата на конференциите и с каква нагласа тръгвате?
– За нас ще е огромна чест да постигнем и нещо в турнирите. Защото когато си направил добър резултат, трябва и да го защитиш. Гледат те вече с друго око, критиките стават по-големи. Трябва да защитим честта на Ботев в Европа.
– Ти премина през всички възрастови формации на националния отбор. Единствено не си играл за представителния тим…
– Вярвам, че ще дойде ден, в който ще получа шанс за изява за България. Това зависи както от моето представяне, както и от това на отбора. Вярвам, че един ден ще облека националната фланелка.
Легендарната „жълто-черна“ агитка доколко помогна на Ботев през сезона?
– За мен да играя в отбор с класата на Ботев Пловдив е огромна чест и резултат на труда ми до момента. Подкрепата на верните „жълто-черни“ привърженици ни помогна да вземем най-важните мачове. Да играеш пред такава страхотна публики е наистина зашеметяващо. Даже не знам дали понякога огромната им подкрепа и желанието им да играем за побода на всяка цена не ни изигра в никои срещи лоша шега. Любовта на всички в и около Ботев към футбола е страхотна.
– От години следиш с интерес Милан. Най-после шампионска титла…
– Да за щастие. Аз по едно по едно време доста се бях разочаровал от това, че един от
великите клубове остава в сянка и не почели трофеи, защото критериите за такъв гранд винаги трябва да са високи. Аз отличавам четири знакови фигури на сезона за тима – капитана Давиде Калабрия, левия халф бек Тео Ернандес, мотора Сендро Тонали и уменията на Рафаел Леао в нападение. Радостта ми е двойна, след като и Ботев също спечели отличие. На времето много хересвах Кака като играч. Беше ми един модел за подражание.
-Какво обичаш да правиш извън футбола?
– Обичам да разтоварвам извън футбола на Плейстейшън. Пловдив е много хубав град. Но аз съм морско момче и се връщам по време на почивки в родния си град. Няма нищо по-хубаво от почерпка с добър приятел по повод и добро настроение. Сега ни чака нов сезон. Трябва да влезем отново в кондиция, за да бъдем пак сред фаворитите.
