Мишо Вълчев: Стоянович промени схемата, но не и играта на Левски! Много нови трябват, но финанси откъде?

0
mihail valchev
- -

Бившият треньор и футболист на Левски Михаил Вълчев говори пред „Тема Спорт“ за предстоящото дерби с ЦСКА-София в петък. Славният нападател на сините сподели впечатленията си от играта на двата отбора, подчертавайки силните и слабите им страни. Той говори за работата на Славиша Стоянович и продажбата на Станислав Иванов в Чикаго Файър. Михаил Вълчев се изказа остро за поведението на Орлин Старокин в двубоя срещу Царско село в последния кръг.

Г-н Вълчев, предстои дерби между Левски и ЦСКА. Какви са очакванията ви?
– Както винаги предстои сериозен сблъсък между двата отбора. В момента ЦСКА се намира в малко по-добра форма, докато Левски тъне в проблеми. При сините има и много контузени и наказани футболисти. Очаквам ЦСКА да води играта, докато тимът на Славиша Стоянович да играе по-затворено. Сините трябва да понамалят многото грешки, които допускат. При една дълбока преса не могат да разиграват и не успяват да изнесат топката още в зародиша на атаката. Много често се губи първата и втората топка. Да не говорим за защитата, че се представя трагично – правят се детински грешки. Левски има проблеми във всички линии и много трудно сините ще стигнат до победата в този мач.

Как мислите, че ще изглежда Левски, предвид многото проблеми в тима? На какво ще заложи Славиша Стоянович?
– Мисля, че треньорът ще прибегне до по-дефанзивна тактика. В много от мачовете залагаше именно на това. Той разполага с бързи играчи в лицето на Паулиньо, Найджъл Робърта и Станислав Иванов, като може да заложи на бързи контраатаки. Треньорът трябва да направи така, че срещу ЦСКА да могат да се създават пространства. Но ако червените направят една дълбока преса, сините няма да имат възможност да задържат топката. По този начин трябва да се рита напред и ще стане лесна плячка за ЦСКА. Стоянович ще подходи малко пo-затворено, с повече играчи в собствената половина и търсенето на контраатаки.

Какво ви прави впечатление в играта на ЦСКА след идването на Бруно Акрапович?
– Записаха победа над Рома, но италианците с какъв състав бяха? Добре, все пак остават в историята с този успех. Акрапович вдигна психически отбора и желанието за игра. Виждаме, че в тима има сериозна конкуренция и постоянно ротира футболистите. По този начин всеки се бори за мястото си. Играят добре, но и те допускат грешки и имат слаби места.

Левски не познава успеха в три поредни мача. Можеше ли сините да вземат нещо от тези двубои?
– Отборът взе нужното от срещата с Локомотив Пловдив, в края се бранеха и запазиха резултата. С Арда можеше да се спечели една точка, но Стоянович рискува и заигра с трима централни нападатели. Разреди защитата и по този начин загуби. Играта срещу Берое не бе добра. Имаше епизодични прояви. В Стара Загора можеше също да се спечели една точка, но Левски трудно достига до победи. След двубоя с Царско село трудно може да се направи оценка, след като сините останаха с девет човека. Явно футболистите не са сигурни в своите действия и играят малко по-твърдо, дори грубо. Правят се много нарушения, играчите избухват и репликират съдията. Това са всички неща, които пречат на Левски да се представя добре.

Споменахте за избухването и спора със съдиите. Може ли да се оправдае поведението на Орлин Старокин, който бе най-опитният в тима срещу Царско село?
– Как да го оправдаем? Оставяш отбора с човек по-малко и почти предрешаваш съдбата на двубоя. Това са детински неща и не е геройство, ако така мисли Старокин – жестоко се лъже. Не бива да стават такива неща, но явно е резултат от психиката, нервност от несполучливата игра и се стига до това.

Славиша Стоянович вече натрупа четири двубоя, откакто за втори път пое Левски. Виждате ли някаква промяна в тима?
– Има промяна в схемата на игра, която не знам дали върши работа. Тримата защитници не са чак толкова повратливи, за да затварят бързо зоните. В играта на отбора не виждам промяна – защитата е на същото ниво, в атака продължава трудно да се създават положения. Това постоянно го повтарям. Ето срещу Арда – един гол и едно положение на Станислав Иванов, това беше. Няма особена промяна от идването на Стоянович. Отборът не е добре психически. Опитва се да промени схемата на игра, но трябва да си зададе въпроса дали тези играчи могат да играят в нея.

Всяка година по това време си говорим за селекцията в Левски. Къде смятате, че има крайна нужда от подсилване?
– Много нови футболисти трябват, но финанси откъде? Мисля, че няма да се прибегне и да се вземат на килограм – най-много двама или трима, тъй като целта на Левски ще е класиране в шестицата. Остава купата, но ако мислят заради това да хвърлят много пари, не знам. Трудно ще е със свободни агенти, които не са играли шест месеца или година, докато се пригодят, ще са готови чак за хорото на следващата Нова година. Има нужда от крайни защитници, халфове, а ако се стигне и до продажбата на Найджъл Робърта, ще трябва да се търси и нападател.

Какво мислите за трансфера на Станислав Иванов в Чикаго Файър? Правилен ход ли бе това?
– Левски трябва да продава, за да може да съществува. Грешка бе изкарването от състава и групата на Станислав Иванов. Все пак се взе правилно решение да започне отново да играе и да може да се продаде. Можеше още да израсне и да се вземат повече пари, но за момента Левски се нуждае от средства и може да се сметне за правилен ход.

Това ли е най-тежката година в историята на Левски?
– Откакто наблюдавам Левски и съм бил в клуба, колкото и лошо да звучи – по-слаб отбор не е имало, футболистите не са на ниво и играта въобще не може да задоволи феновете. Може би и привържениците са нужни, защото ако бе позволено да има 30% присъствие на стадиона, щеше да е друго. Но в момента най-важното нещо е клубът да оцелее.