-
-
Още след зимната подготовка на Левски отчетохме, че най-хубавите неща в Хърватия бяха свързани най-вече с Найджъл Робърта, както и с младоците в отбора. Липсваха опитните. Тези, които уж трябва да дърпат останалите напред. Да задават темпото в мачовете и да реагират в отделните моменти и ситуации на терена. Последните двубои на Левски показаха, че тази тенденция явно не се е променила. Просто нещата след някакво излишно лутане отново си дойдоха на мястото. Просто на „Герена“ незнайно защо решиха, че нещо, което работи, трябва да се обърка, за да си нареди отново само. Затова помогнаха контузии, картони и куп други ситуации. Робърта си остана константа в атаката на „сините“. Просто Славиша Стоянович успя да му влезе под кожата и да го събуди от летаргията, която го владееше през есента.
Но треньорът изведнъж реши, че може да мине без тези, които бяха във вихъра си в Умаг. Именно за тях иде реч – Мартин Петков, Марин Петков, Патрик-Габриел Галчев, а в последно време и Георги Александров. Въпросните момчета показаха, че не са само пълнеж, с който да бъдат затворени очите на тези, които настояват да има повече юноши в отбора. Хубавото е, че успяха не само да се преборят за своето място под слънцето. А то започна с мрак.
Марин Петков дори бе върнат при юношите, където да трупа мачове, за да не губи форма. Всеки, който е играл футбол, знае, че това повече може да навреди на даден футболист, а не да му помогне. 17-годишният Марин, който все още е ученик и ще стане пълнолетен чак през октомври, обаче успя да го преживее. В момента дори се стигна до брожение след запалянковците, че е крайно време да бъде свалено отново доверието от Насиру Мохамед, за да се даде шанс на Марин. Петков е на „Герена“ от 11-годишен и не се притесни да стреля, когато трябваше в двубоя със Славия за Купата, а след това качи топката на главата на Робърта за победното попадение при 1:0 над Славия. Да, със сигурност има какво да се желае още от него, но на младите им е нужен и малко шанс. А някои получиха доста такъв на „Герена“, но не го заслужиха. Но да видим и другите.
Мартин Петков може и да не е нападателят мечта, но пък момчето показа, че на него може да се разчита. Дясно крило – дясно крило, ляво – ляво, халф-бек – халф-бек.
С борба и желание Георги Александров, който пък бе взет малко случайно на „Герена“, запълни важни дупки, които се отвориха в отбраната, която уж всеки пък се подсилва и си остава все толкова уязвима. Той е на „Герена“ от 7-годишен. Живее до стадиона.
Патрик-Габриел Галчев пък така и не получи шанс да се изяви на поста си, но пък се превърна в обещаваш ляв защитник. Съдба.
На Левски му предстоят тежки мачове, но ще бъде жалко, ако тези момчета отново се загубят незнайно защо.
Андрей Андреев/ „Мач Телеграф“
