Футболен клуб Левски е изправен до стената и се намира в много затруднено от финансово отношение състояние. Както се казва, всяка стотинка е важна и точно в този момент моралът, принципите и честта излизат на преден план. Моралът, честта и принципите значат много повече от една победа, титла или купа. В такъв момент спортно-техническите елементи остават на заден план, защото съществуването е много по-важно. Без да съществуваш не можеш изобщо да мислиш за победа, титла или купа. Когато си опрян до стената, е важно да можеш да поемеш дълбоко въздух и да направиш последния опит за оцеляването. В такъв момент е важно да разчиташ на всичко. За това треньорският екип на Левски заслужава само адмирации и уважение за постъпката си. Да се откажеш от финансовите си възнаграждения не е лесно решение. Лесно е на думи, повярвайте ми.
По принцип в България моралът, честта и принципите са забутани в кофата за боклук. Там сме ги захвърлили и нямат никакво значение за голяма част от подрастващото население на тази територия. Такъв пример им се дава от по-възрастните. И заради това постъпката на целия спортно-технически щаб на Левски е демонстрация на притежание на всички тези добродетели. По този начин само може да се промени мисленето, когато се дава другият пример.
Спомням си как след мача между Левски и ЦСКА-София беше изключително тренд да се коментира подбора на състава от страна на Петър Хубчев, колко страхлив бил изборът на наставника, „сините“ изглеждали ултра дефанзивно и едва ли не били надиграни. Друг е въпросът дали анализите са базирани на някакви факти, защото за силни 7 минути няма как да стигнеш до извода за тотално надиграване. Още повече, че „сините“ играха с човек по-малко четвърт час и точно в този период от срещата съперникът им не направи нищо смислено пред Милан Миятович.
Но темата е съвсем друга. Как така, между другото и почти без никакво внимание бе подходено към въпросния жест от страна на Петър Хубчев, Георги Донков, Левон Апкарян и Армен Амбарцумян. Тема много по-значима за начина, по който живеем, за обществото ни, неговите ценности и разбирания. Дали не сме стигнали до там именно заради това, че принципите ни ги няма, моралът е мръсна дума, а честта сме я изоставили преди много години. А Левски винаги се е стремял като клуб да обединява в себе си тези думички с толкова голямо значение. Нека ги напълним отново със съдържание и ги извадим от кофата за боклук, защото иначе пътят е предначертан.
Левски винаги ще е символ на чест, достойнство и жертвоготовност. Казват, че времето на промени е всъщност време разделно. Ако всичко се прави от сърце и с вяра в силата на отбора, те винаги носят победи на терена, носят наслада за феновете. Хубавото на тези промени е, че те вадят на повърхността онези, които не просто говорят за мъжкарство, а работят всеки ден за доказване на мъжкарството.
Поздравления за автора на когото не е убягнала постъпката на треньорския екип!Същото е и с директора П.Колев и вероятно повечето ръководители и служители в клуба!Правилно е отбелязано ,че “ Левски винаги ще е символ на чест, достойнство и жертвоготовност.“