-
-
Даниел Моралес игра за ЦСКА през сезон 2006/2007, а след това прекара няколко години като помощник треньор в ЦСКА-София. За кратко бразилецът дори бе старши треньор, извеждайки „червените“ до 0:0 срещу Рома на „Олимпико“ в Лига Европа в края на октомври 2020 г. Бившият халф поговори за ситуацията в ЦСКА-София, горещия треньорски стол и новата вълна от млади български треньори в Първа Лига. Ето какво сподели той в интервю за „Мач Телеграф“.
– Г-н Моралес, ЦСКА изпрати един от най-слабите си сезони, а ръководството обеща кардинални промени…
– Много съжалявам, че така завърши сезонът за ЦСКА. Стамен Белчев, след всичко, което е дал за този отбор, не заслужаваше да завърши сезона по този начин. Познавам го лично, на него му „гори“ за ЦСКА много повече, отколкото на много други хора. За съжаление, трябва да се променят много неща, за да се върне ЦСКА там, където му е мястото.
– Чужденец или българин трябва е треньорът на ЦСКА?
– Някой път, за да построиш къща, е по-лесно да я разрушиш и да я направиш наново. В момента има нужда точно от това – да се разруши това, което има и да се направи наново. Дали е чужденец, или българин – това трябва да е човек, който е разбрал какво е ЦСКА. Сякаш малко се загуби магията на ЦСКА. През 2003 г. играх срещу ЦСКА. Атмосферата тогава ме накара да си поставя за цел един ден след това да играя за ЦСКА и успях да го направя. Треньорът трябва да направи това, в което вярват феновете, защото толкова години това така и не се случва. Вярвам, че за ЦСКА предстои голяма промяна оттук-нататък след всичко, което се случи. Дано се вземе поука, а от нулата да се започне изграждането на името ЦСКА.
– Изгуби ли ЦСКА респект от своите съперници, дори когато отборите гостуват в София?
– По мое време се искаше за по 15-20 минути да сме победили. Спомням си как това ми даваше допълнително напрежение. Напрежението в ЦСКА, Левски е огромно. В отбори като ЦСКА няма втори шанс, там има само една опция и това е победа. Хората, които идват в този клуб, трябва да осъзнават какво означава той. Трябва да се борят всеки ден, във всяка тренировка. Бразилците казват: „Трябва да убиваш по един лъв на ден, за да има с какво да се храниш вечер“. В ЦСКА си като в джунглата. Да, нещата в ЦСКА не са на живот и смърт, но трябва да постигнеш много, за да те оценят. В ЦСКА трябва да отидат хора, които са готови да дават максимума. Някой път са идвали хора, които не са се съобразявали с нищо по отношение на ЦСКА, но там вече вина има самият клуб – защо се е получило така, защо някои състезатели имат повече правомощия, това не го разбирам. После се разбира, че някой едва ли не прескача треньорите и става проблем. Футболистите, които идват сега, не са като тези, които идваха по мое време.
– Един треньор на ЦСКА сякаш не трябва просто да е наясно с футбола…
– Да, не можеш да си само треньор на ЦСКА. ЦСКА е една голяма кауза, която трябва да бъде разпределена добре между целия щаб. Един треньор не може да отива в ЦСКА и да работи по два часа на ден. В такъв клуб трябва да има хора, които разбират какво е ЦСКА. Аз така виждам нещата, че преди някои чужденец да дойде в клуба трябва да се запознае с него – история, традиция, фенове, успехи. Много често като чета материали в бразилските медии точно това се изтъква. Аз дори не се броя за чужденец, аз се чувствам българин, защото съм тук 22 години, но никога не съм си позволявал да си мисля, че ще отида за 1-2 часа в ЦСКА и ще се приключи с работата. Тази институция има огромно влияние върху хората. Треньорът и президентът са най-важните хора в отбора, защото дали става въпрос за селекция, подготовка, или друг въпрос – това са неща, за които такъв клуб трябва да бъде много добре организиран. ЦСКА има милиони фенове и трябва всеки ден управляващите го да са наясно какво да се направи за такова голямо име като ЦСКА.
– Какво трябва да върне на ЦСКА новият треньор?
– Където и да съм ходил, винаги съм гледал много на отношението и уважението. Не е важно какъв си като човек, а какво е отношението ти към твоята работа. Ако не спечелиш отношението и уважението на твоите състезатели, от хората покрай теб в клуба, няма как да успееш. Първо – уважавай, за да те уважават, така ги виждам аз нещата. В България казват „Мачкай, за да те уважават“, но аз не съм на този принцип. Аз съм работил с Любо Пенев, Стамен Белчев, Люпко Петрович, Акрапович – хора, които разбираха каква е културата на този клуб. Треньорът трябва да познава обстановката и да иска да работи. Един треньор, ако дойде само с опита си, няма да се получи. Новият треньор трябва да бъде питан още на интервюто дали е наясно какво е ЦСКА. В България ме е яд, че малко отбори имат подобна практика – когато дойде новият треньор, да бъде наясно каква е философията в клуба, каква посока следва. Давам ви пример с Барселона и Реал Мадрид. Барселона има собствена философия за това как да развива и налага млади играчи, а това е едно от първите неща, които треньорите разбират, когато стъпят там. Там постоянно се изграждат и надграждат играчи от Академията. При Реал Мадрид виждаме, че се взимат готови играчи. Те искат готови играчи, искат резултати, без да изграждат. Кой е последният футболист в Реал Мадрид, който е излязъл от школата? Може би Карвахал, не си спомням някой друг в последните 20 години. В Барселона подходът е да дойдеш и да се напаснеш към философията, която клубът изповядва, към всичко, което се изгражда всеки Божи ден. За мен при треньорите на ЦСКА точно това е големият проблем. Те не познават обстановката, какво означава клубът, какво изисква. Много пъти в България искаме целият клуб да се съобразява с даден треньор. Самият клуб трябва да определи какво изисква от един треньор, защото всеки треньор има своите виждания. Вижданията на Любо Пенев са различни от тези на Стамен Белчев, а неговите – от тези на Ел Маестро. Видяхме какво стана, когато на единия се наложи да наследи другия. Ел Маестро играеше със система, с която беше съобразена цялата селекция на ЦСКА. След това как да очакваме Стамен Белчев толкова бързо да се оправи и да наложи своите виждания? Не може, когато вече си сложил маята, от тестото да искаш да стане солена палачинка. Един изгражда атаката с хубав футбол, постепенна атака, с игра по фланговете, а другият играе в защита на висока преса с контраатаки. Жално ми е за Стамен Белчев. Какво да направи като два дена преди мача на сезона (1/2-финала за Купата срещу Ботев Пд – б.р.) излезе информация, че сем. Ганчеви напускат клуба? Според мен това не бе моментът, в който да се обяви тази новина. Мачът беше изключително важен, а футболистите не са роботи. Когато излезе такава новина, футболистите чувстват, че нещо се случва. Треньорът също не се чувства комфортно, двоуми се как да постъпи, как да мотивира играчите… Стамен Белчев е голям човек с голямо сърце, той е страхотен, но как да подреди главата на футболистите след такава новина преди толкова важен мач? После ние треньорите поемаме цялата вина… това ме боли за него, защото знам колко обича ЦСКА.
– Първенството завърши като само Ботев Пд, Берое и Пирин бяха водени от чужденци в последния кръг.
– Това е прекрасно за целия български футбол. Хубаво е, че много бивши кадри на ЦСКА са станали треньори. Да, те не са станали треньори благодарение на ЦСКА, но са хора, които са учили за това нещо и продължават да мечтаят. Виждаме какво направи и Станислав Генчев, за да поеме Левски. Него пък го замени друг млад треньор в Крумовград.
– Александър Томаш, Христо Янев, Вальо Илиев, Светльо Петров – всички те са от младата генерация треньори, играли в ЦСКА. Време ли е клубът да се довери на подобен човек?
– Би помогнало със сигурност, защото и феновете ще го приемат по-добре, а и до голяма степен ще отговаря на това, за което си говорехме досега – познава обстановката, клуба, каузата „ЦСКА“. Никой обаче няма да получи треньорския пост даром. Всичко би дошло след добре свършена работа и постигнати резултати. Виждаме, че когато треньорите получат време, постигат успехи. Илиан Илиев, въпреки че е кадър на Левски, видяхте какво направи… Томаш също не свърши лоша работа за близо три години в Локо Пд. Тези хора са способни. Да не говорим за хора като Любо Пенев, който познава обстановката, но и много добре разбира от това, което върши. Надявам се един ден това ново поколение от треньори, в което и аз се включвам, да имаме шанса да работим на възможно най-високо ниво, което ще бъде от полза за целия български футбол.
