-
-
Генерално нищо ново под слънцето след петъчния сблъсък на „Колежа“ – ЦСКА-София отново е умел точкосъбирач! Ако се направи класация за най-клиничен роден отбор от установяването на демокрация у нас до ден-днешен, то червеният отбор от последните два сезона ще е минимум в тройката. Именно тази убийствена ефективност при головите положения от гледна точка на столичани бе причината те да се борят с Лудогорец за титлата през миналата кампания. Разликата с ЦСКА-София на Саша Илич е в детайлите и тя поне засега е в полза на ЦСКА-София на Ел Маестро. Най-вече естетически погледнато. В последните си три двубоя армейците изглеждат като отбор, който има план за това, което трябва да направи на терена, пресират по-добре и атакуват с по-голяма острота. Стиловият замисъл е виден – възпитаниците на немската футболна школа Нестор Ел Маестро и Александър Гицов тренират ЦСКА-София за директен футбол и наченки на такъв вече има. Предизвикателството пред тях е да научат подопечния им отбор да контролира мачовете си и да не допускат трайни сривове в резултатите, докато внедряват въпросната философия на игра. Нестор е наясно с това и сам отбеляза след победата в Пловдив, че отборът му не е бил толкова убедителен, колкото срещу ЦСКА 1948 на „Армията“. Той и щабът му заслужават потупване по рамото по няколко причини. Джонатан Линдсет най-после играе на мястото си – пред наказателното поле на противника, близо до вратата, и засега не се забелязва да си пречи с най-класния футболист на тима – сънародника му Тобиас Хайнц. Постройката на игра – 4-4-2 в ромб – е една от добрите възможни опции, като един от позитивите е нейната хибридност. Наглед е без крила, но всъщност Матиас Фаетон получи топката именно на фланга и от там пусна към дузпата, за да открие Линдсет резултата на стадион „Христо Ботев“.
Но на основата на изредените положителни неща, на базата в Панчарево трябва да продължи усиленият труд за надграждането им и за отключване на нови силни футболни страни на отбора. Защото днес, без да играеш силен футбол, не можеш да постигнеш нищо устойчиво.
Седмица преди мача на „Лаута“ еуфорията в армейските редици е налице и е обяснима, но спешно трябва да бъде паузирана. Понеже срещу Берое, ЦСКА 1948 и Ботев Пловдив червените играха срещу групи футболисти, а не срещу отбори. И въпреки това канарчетата бяха съставът, който се опитваше да загради съперника си и да го надиграе. И това се получаваше до момента, в който жълто-черните трябваше да дадат последен пас или да завършат атака. Напрежение пред Бусато създадоха, но чисти положения почти не. В крайна сметка обаче му вкараха гол и реално ЦСКА-София се размина със загуба на две точки – благодарение и на нескопосаните защитни действия на Бароан, довели до дузпа, и на умелото накъсване на играта от страна на гостите след гола на Ивелин Попов. Но получи и лек уплах. И точно той, а и няколкото напрегнати ситуации пред бразилския страж, трябва да са сигнална лампа, че защитният модел на ЦCKA-София е уязвим. Както беше и през миналия сезон, независимо от добрата статистика.
Проблемът в тази кампания не е в централните защитници, а в лесното преодоляване на средата на терена от противниците и това, че противоречивите червени бекове срещу Джовани от Локо Пд и Уелтън от Левски може да се озовават в неудобни ситуации. Турицов вече има лоши спомени от най-опасния играч на сините. Без цялостно да се неглижира срещата в четвъртък срещу Локомотив София, ала за ЦСКА-София двубоите на истината предстоят в първия и втория уикенд на октомври – с пловдивското Локо и дерби с Левски. След тях ще стане ясно реалното моментно ниво на ЦСКА-София – дали е това от мачовете със Сепси и този срещу Лудогорец, или е това от сблъсъците с отбора от Бистрица и Ботев (Пд), или е нещо по средата. Едно е сигурно. ЦСКА-София все още е далеч от истината, защото, ако през седмицата предстоеше нов двубой със Сепси, по един или друг начин най-вероятно пак фиаското щеше да е крайният резултат за българския гранд. Родното ни първенство обаче е друга бира и армейците имат реален шанс за 9 точки от следващите три кръга. Въпросът е, ако бъдат постигнати, как ще стане това и как ще става това занапред. С футбол или с надлъгване?
Петър Здравков/ „Тема спорт“
