-
-
Важни и категорични отговори получиха ръководителите на ЦСКА-София в последните две седмици! Гостуването на Лудогорец и домакинството на Крумовград за първенство доказаха, че Стамен Белчев е перфектен избор, но за помощник треньор при армейците. Особено представянето срещу родопчани илюстрира нагледно, че с няколко седмици тренировки скромният хасковлия успя да разкрепости подопечните си, които в мнозинството си са с ограничен потенциал. И в атакуващ план те заиграха сносен футбол с динамика, отработени комбинации и множество удари към вратата на съперника.
Само че възможностите на Белчев са ограничени дотук. Подходът му към привилегията да си треньор на ЦСКА-София е един и същ през годините, независимо от обстоятелствата. Кара си по неговата рецепта, преследвайки поставените цели, но те от мач на мач се променят регресивно и накрая червените могат да се окажат и без евроквота. Защото Стамен не взима предвид факта, че отборът му няма подходящите изпълнители, за да играе с високо изнесена линия на защитата. Резултатът от нея е, че червените нямат суха мрежа, откакто Белчев ги пое за трети път. А в последните си три мача, в които не спечелиха нито веднъж, неизменно допуснаха гол до петата минута!
И ако това са притеснителни статистически факти, видими за всички, то сигурно малцина си спомнят, че и при предишните два опита на добряка от Хасково да успее в занаята с ЦСКА-София тимът много трудно влизаше в мачовете. Най-вече срещу по-непретенциозни съперници. Проблемите в отбрана също бяха налице. А сега налице е, че вече 55-годишният Стамен не е взел никакви поуки от опита си, понеже сам признава, че за него е необяснимо защо отборът допуска елементарни голове. И ако новите ръководни тела в ЦСКА-София вземат, че оставят начело човек, който не се е доказал в професията никъде, ще приемем, че клубът влиза в обувките на неговия характер.
Някой би казал, че след 9 години управление по ловешки тертип даването на по-голям толеранс е логично, но все пак едно от очакванията на армейските привърженици към новите кормчии е действия за възвръщане на същността на гранд на ЦСКА-София. В това направление Ювентус може да е пример за българския си еквивалент. Бианконерите уволниха Алегри след спечелена купа, защото генерално Юве бе далеч от естествената си среда на трона на италианския футбол.
За зла беда и за другото име, което се спряга за най-отговорния пост в най-титулувания български клуб, не може да се изкажат суперлативи. За повече от 10 години треньорска кариера Александър Томаш не е класирал воден от него отбор за евротурнирите. Патетичният футболен романтик не просто няма трофей като наставник. Той няма дори финал за купата. Балансът му срещу мерилото у нас – Лудогорец – е плачевен и на целия този фон по-голямата част от червената общност изобщо не му симпатизира. И как да симпатизира на личност, която от края на миналия сезон оставя сериозни съмнения, че допуска намеси в работата си. Единствената актуална позитивна заслуга на Томаш към родната футболна картинка е, че неговият Локомотив Пловдив не играе допотопен футбол. Това обаче е крайно недостатъчно, за да си старши треньор на ЦСКА-София. Или поне ЦСКА-София за какъвто мечтаят феновете.
Пак за зла беда, на българския пазар има само едно име, което отговаря на историческите стандарти на ЦСКА-София, и това е Любослав Пенев. Личност с безспорен авторитет във футбола по света и у нас, с ясни виждания за играта, опит, армейска закалка и все пак два завоювани трофея като треньор. Ако Ел Голеадор имаше повече постоянство в ангажиментите си, а също и по-висок критерий в подбора на клубовете, за които работи, кариерата му край тъчлинията можеше да бъде много по-силна. И резерви към неговото място на „Армията“ днес нямаше да има. Уви, често нещо между него и отборите му се чупи, което го прави рисков, макар и да е най-приемлив.
Затова най-рационално и реформаторско би било Орманджиев и Филипов да се огледат навън. Но внимателно! За да не стане като с Ел Маестро и cue. И бързо, защото нямат време, а добрите чуждестранни треньори намират пътя си сами. И сериозните такива са тези, които вече са доказали, че могат да печелят първенства и купи и да постигат резултати в европейските турнири. В над 90% от случаите това не са онези, за които някой „наш“ човек е казал добра дума.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
