-
-
Изненадващо от „Герена“ обявиха, че новият старши треньор на Левски ще бъде Николай Костов. Малко преди края на сезона се смяташе, че наставник на сините ще стане сръбската легенда Саво Милошевич, който на два пъти бе в София, за да разговаря с ръководните фактори в клуба, но до подпис с него не се стигна и столичани се спряха на позната фигура.
Това ще бъде втори период за 59-годишния наставник при сините. „Тема Спорт“ разгледа завръщанията на някои специалисти на скамейката на Левски през този век и сравни дали вторият им период на „Герена“ е бил по-успешен от първия. Статистиката показва, че в повечето случаи това не е така и феновете се надяват, че Николай Костов ще бъде изключение и ще изведе работата си в Левски на по-високо ниво. Не разглеждаме работата на Георги Тодоров и Елин Топузаков, които бяха най-вече със статут на временни наставници.
Първата авантюра на Николай Костов начело на Левски бе кратка, но тогава времената в клуба бяха турбулентни. Той бе назначен през ноември 2011 година, когато пое треньорския мостик от спортния директор Георги Иванов, който съвместяваше длъжностите с помощта на Антони Здравков. Костов стартира силно и нареди три победи в първенството преди зимната пауза, като класира тима и за 1/8-финал за купата. След есенния дял при сините настъпиха сериозни промени – Иво Тонев стана председател на Управителния съвет и изпълнителен директор. Костов запази поста си и продължи да печели начело на тима, но на 15 март 2012 година столичани отпаднаха от Локомотив Пловдив на четвъртфиналите за купата на „Лаута“. Точно десет дни по-късно се провалиха и в шампионата – 0:1 на „Герена“ от Миньор Перник – и треньорът хвърли оставка, без да посочва мотиви. Тонев и Гонзо направиха опити да го разубедят, но той си тръгна.
Нека погледнем предишните примери за треньорски завръщания на „Герена“.
В навечерието на XXI век сръбската легенда Люпко Петрович пое сините. Това се случи през есента на 1999 година, но престоят му бе кратък и през пролетта тимът вече бе воден от Димитър Димитров-Херо, който постигна златен дубъл с отбора. Сърбинът напусна „Герена“ заради изкушаваща оферта от Китай, но се завърна в Левски през октомври 2000 година. На следващата година Люпко изведе сините до шампионската титла, което прави втория му период в клуба по-успешен от първия, въпреки че той стартира вече споменатия шампионат с триумфа в първенството и този за Купата на България. Големият треньор води столичани и в още един период. Това се случи през есента на 2016 година, когато бе начело на тима в 13 мача във всички турнири, в които постигна осем победи и пет равенства, но изненадващо през октомври, точно преди домакинство на Берое, отборът бе поет временно от Елин Топузаков.
Следващият наставник, който е в списъка, е доскорошният треньор на столичани Станимир Стоилов. Мъри напусна „Герена“ в началото на април тази година, а вторият му престой ще бъде запомнен с триумфа за Купата на България, спечелен след победа с 1:0 над ЦСКА-София. Но този му период бледнее от първия, а причините са много. След спечеления трофей Стоилов заяви, че не обещава надграждане, но феновете виждаха надеждата Левски отново да тръгне нагоре под негово ръководство, но всеки знае какво се случи след това, а привържениците продължават да скандират името му и ясно заявяват, че единствено той може да оправи състоянието на тима и клуба, но уви… В първия си период Мъри изгради незабравим отбор между 2004 и 2008 година. С него спечели две титли, две купи и две Суперкупи, а към тях прибави и емоционалното достигане до четвъртфиналите в турнира за Купата на УЕФА и след това влизането в груповата фаза на Шампионската лига.
Следващият, който дублира треньорската си работа на „Герена“, бе Ясен Петров. Бившият национален селекционер бе назначен през лятото на 2010 година и първият му период ще бъде запомнен с участието на Левски в груповата фаза на Лига Европа, където сините имаха шанс да преминат към елиминациите в компанията на Спортинг Лисабон, Лил и Гент, но феновете все още помнят лошото стечение на обстоятелствата при домакинството на френския тим и автогола на Иво Иванов за 2:2 в София. В края на сезона сините финишираха на второто място в класирането след шампиона Лудогорец, а за купата отпаднаха на четвъртфиналите от Литекс. Тогава се стигна и до раздялата с Петров. След това Георги Иванов наследи пловдивския Джанини.
Първият период на Гонзо бе през есента на 2011 година. Начело на тима Иванов бе в 15 мача във всички турнири, в които записа осем победи, но загубите бяха седем, като в тях влиза и отпадането на Спартак Търнава в евротурнирите. По това време Гонзо, както вече споменахме, съвместяваше позицията на треньор с тази на спортен директор и тогава бе назначен Николай Костов, като разгледахме първия му престой на „Герена“. Тогава треньорският мостик отново бе поет от Георги Иванов. Той падна в последователни мачове от Литекс (0:1) и Лудогорец (0:1) и също бе освободен. Тогава сезонът бе довършен от Ясен Петров, за когото това бе вторият период на треньорската скамейка на столичани. Преговори за треньор бяха водени със Станимир Стоилов, който отказа, и затова през следващата кампания начело на сините застана Илиан Илиев.
Следващият в списъка Николай Митов бе наследник на настоящия треньор на Черно море. Той бе помощник на Илиев и прие да застане начело на тима след раздялата с варненеца. Жадното, както е известен сред феновете, бе на път да върне титлата на „Герена“ през 2013 година. Кръг преди края сините държаха всичко в ръцете си, след като на 18 май победиха Лудогорец с 1:0 на „Герена“, а преди това Митов бе изрекъл култовата фраза: „Утре вестниците, първи“. Но уви, съдбата изигра поредната си лоша шега в този период с Левски и след равенство 1:1 със Славия на стадион „Георги Аспарухов“ титлата отиде при разградчани. Треньорът остана начело на сините, но за много кратко. След фиаското в квалификациите за Лига Европа срещу казахстанския Иртиш Павлодар Митов бе уволнен. Той се завърна начело на Левски през пролетта на 2017 година, но не успя да направи нещо повече от победа над ЦСКА-София с 2:1 при повторния си дебют и в края на сезона столичани завършиха на третата позиция в класирането. Митов стартира и следващия сезона начело на тима, като този път отстрани черногорския Сутиеска Никшич в първия квалификационен кръг за Лига Европа, но след това сините отпаднаха от Хайдук Сплит. Тимът стартира с равенство 0:0 с Локо Пловдив и победа с 2:0 над Витоша Бистрица в първенството, но Митов бе уволнен, а след това на негово място дойде италианският спеииалист Делио Роси.
Последният, който записа два престоя през новия век, бе Славиша Стоянович. Сърбинът застана начело на тима през есента на 2019 година и първия полусезон записа 12 победи, две равенства и пет загуби в 19 мача във всички турнири, но през зимата бе уволнен и на негово място бе назначен Георги Дерменджиев. Вторият му период стартира от декември 2020 година, когато бе поканен от настоящия мажоритарен собственик Наско Сираков, и в него не успя да промени кой знае какво в тима, като в 13 двубоя записа пет победи, четири равенства и още толкова загуби, като бе махнат от Сираков в момент, когато Стоянович се лекуваше в болница след тежко прекаран коронавирус.
Като направим равносметката, единствено Люпко Петрович е по-успешен във втория си период начело на Левски. Нещото, към което трябва да се стреми и Николай Костов през следващите месеци, а защо не и години.
Мартин Владимиров/ „Тема спорт“
