-
-
Иска му се на Станимир Стоилов да не му задават въпроси, които са извън спортно-техническата сфера, но е неизбежно да се правят сравнения с процеси и събития. Ето, сега няма как да се припомни, че „неговият човек“ Тити Папазов има добро сътрудничество с шефовете на Локо София, които по стечение на обстоятелствата обличат Левски. И заради договора с компанията, която те представляват – Joma, бе скъсан договор с Macron и се стигна до публичното решаване на проблема и погасяването на неустойката от 125 хиляди лева към италианския доставчик.
Та в тази връзка, както и да завърши днес мачът Локо София – Левски, все ще бъде намесено и това партньорство между ръководствата на двата клуба. Иди доказвай, че нямаш сестра. След това вече на дневен ред излиза и дребнотемието, че Станислав Генчев и асистентите му Живко Миланов и Йордан Господинов са бивши играчи на Левски. Значи имам казус с още една сестра, чието наличие изисква доказателство. Толкова за поводите, които биха дали за разсъждения от типа на – оплели са се като черва.
Стадионът до тържището „Илиенци“ винаги е бил интересно място за провеждане на спортни събития поради спецификата на локацията, а и поради интересната архитектура на самото съоръжение. И не на последно място поради размерите на самото игрище. На стадион „Локомотив“ сякаш се играе някакъв блиц футбол, топката няма почивка, движи се като във флипер и винаги става нещо интересно. Последното нещо, което може да си помисли човек, е, че на този стадион може да се случи така, че футболна среща да завърши без голове. Ако нещо става в средата на терена, прехвърчат искри и играта се накъсва, там като че ли е някаква мъртва зона. Обикновено има два епицентъра на събитията – първата и последната третина на терена. А реакциите на публиката са като на силов спорт, или по-точно като на гладиаторска битка, на всеки интересен пас феновете стават прави, все едно очакват да видят нещо суперинтересно, което ще ги остави без дъх и ще им осмисли поредните 90 минути от живота, отделени за посещение на футболен мач.
„В „Надежда“ си е най-добре“, пеят феновете на Локо София и кварталният елемент, характерен за много столични клубове по света, ги кара са се чувстват като част от особена романтика, каквато трудно може да бъде осъзната от привържениците на така наречените грандове. Когато Левски гостува в „Овча купел“ и „Надежда“, а напоследък и в Бистрица, винаги е интересно и сините много рядко стигат до леки победи, ако изобщо побеждават. Единственият гол, произвел единствената загуба на тима на Станимир Стоилов от началото на сезона, дойде именно на по-малкия терен отатък Околовръстното в полите на Витоша. Днес срещу Локо София може би ни очаква нещо подобно като игра, защото сините обичат пространствата и трайното владеене на топката, а в „Надежда“ поради гореизброените обстоятелства топката често сменя притежателя си в различен цвят на фланелката. Може би Левски има отработени варианти как да стига до вратата на Локо София, без много да се мотае в средата на терена, тоест да наблегне на директния футбол, с по-малко подавания по ширината на терена. Това е един от мачовете, в които вероятно се налага на треньорите да излязат от досегашните тактически рамки и дори ако се наложи, да нарушат футболната си философия, но да си тръгнат с три точки.
Надеждата при Левски е именно от „Надежда“ да тръгне подготовката за следващия кръг, когато сините се изправят срещу ЦСКА-София. Което включва и предпазване от контузии (споменахме вече за накъсаната игра) и картони, а тези два елемента почти винаги присъстват в мачовете между сини и червено-черни.
Желю Станков/ „Тема спорт“
