-
-
4 мача в първенството – 3 победи и 1 равенство. При това ремито е постигнато след изоставане от 2 гола, а твоите попадения са паднали в 5-ата и 13-ата минута на добавеното време. Това свърши Левски на Хулио Веласкес през пролетта в Първа лига досега. Тези показатели сочат, че във въпросния отрязък сините са с най-голям актив. Горчив послевкус обаче придава отпадането от Черно море на четвъртфиналите за Купата на България, защото то означава, че на хоризонта е поредният нулев откъм трофеи сезон.
Първият официален мач на сините при Хулио бе повече от изненадващ – 2:1 над Лудогорец на „Георги Аспарухов“. В него отборът определено се надскочи на фона на показаното в зимните контроли в Турция. Испанецът гореше край тъчлинията, а с поведението си сякаш зарази и отбора. Сините пресираха умело и създадоха редица положения, които обаче пропиляха с лека ръка. Най-големият прогрес пък бе показан в отбрана, като на противника бе позволено да отправи един-единствен точен удар, при това от дузпа секунди преди края. В следващия двубой за 60 минути Левски разнасяше като пръскачка из лозе последния в класирането Хебър насред Пазарджик. Домакинството на Спартак Варна (2:0) на „Герена“ минаваше за голям тест. И през първото полувреме той бе взет с отличен. През второто обаче сините изглеждаха като притеснени зубрачи, забравили отговорите на въпросите. Общото в тези двубои бе, че Хулио Веласкес използваше една и съща стартова единайсеторка. Той я промени за гостуването на „Тича“, явно разбирайки, че сблъсъците на стадиона във Варна имат своята особена специфика. За него Веласкес смени концепцията, излезе с двама нови дефанзивни халфа, за да даде отпор на домакините, в чието меню винаги присъства битката. В рокадите имаше логика, макар и замислите му да не бяха претворени на терена.
За неделното дерби с ЦСКА Хулио се завърна към обичайната единайсеторка, но съставът имаше променени задачи спрямо предишните шампионатни мачове. Сините отстъпиха инициативата и не пресираха високо – нещо, с което впечатлиха най-вече срещу Лудогорец в първия кръг от новата година. Хората на Веласкес заложиха на прекалено опростено изнасяне на топката – тя да бъде добутана до тарана Мустафа Сангаре, който да я разпредели – било към някой от двата фланга или към стоящия близо до него Ел Джемили. И така високо стоящият противник да бъде хванат на контра. Стратегията обаче не сработи, а бранителите допуснаха нетипично много тактически и технически грешки. И именно след такава на Кристиан Димитров Левски се оказа догонващ в резултата. През второто полувреме бе логично да последва промяна в поведението. Имаше някакъв отговор от играчите, но той не бе устойчив. Показаният характер и вярата докрай се отплатиха с попадения далеч след 90-ата минута. И онази поговорка се трансформира в – който се смее в добавеното време, се смее най-добре.
Ако направим равносметка, ще отчетем, че в изминалите сблъсъци Левски бе като главен актьор, който обаче все още наизустяваше ролята си. И наред със сбърканите реплики, опитваше да доизправи и свои движения, мимики, действия. Напълно в реда на нещата бе да има запъвания и не всичко да мине гладко. Едни сцени бяха перфектни, а други – пълна катастрофа.
Сега е време за сглобяване на цяло действие. И то в тест срещу Славия, който също показва мускули през пролетта. В двубоите до момента се видя, че Левски е подобрил действията си в отбрана и тя не увисва по 3-4 пъти на мач като прани гащи. Видно за всички е, че липсва класа в халфовата линия. И затова е хубаво повече ресурс да се праща на фланга, където Евертон Бала и Марин Петков все още имат резерви в играта си. За там бе взет Фабиен от Славия. Ел Джемили, получил диригентската палка, е с усмивка на уста при Хулио Веласкес. Това е отлична новина, защото именно от него идват най-футболните неща. Но пък Мустафа Сангаре се е запушил и пропиля половин дузина стопроцентови положения. Но, без да бъдем само критични, ще отчетем, че грамадният таран може да бъде полезен с ръста, мощта и скоростта си, за да освобождава празни пространства.
При испанския треньор сините не само са с нова схема, има и голяма свежест в сравнение с есента. Да, виждат се бели петна. И те са най-вече дефицити в селекцията. В тима обаче има искра. Вижда се и характер, както и наченки на модерен футбол. Все неща, които с умни действия биха върнали Левски в Европа. А през лятото, с прибавяне на класа, на „Герена“ ще могат да мислят и за екшън роли в по-касови хитове.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“
