-
-
Най-големият колумбийски футболист за всички времена Карлос Валдерама говори ексклузивно пред предаването „Код Спорт“ по ТВ+ преди три години. Сега пък застана пред микрофона на Христо Стоичков, който подари поредното си звездно интервю на българските зрители. Достатъчен атестат е, че Краля Пеле избра и двамата между 100-те най-велики живи играчи във футбола! Валдерама е един от най-ексцентричните великани в най-популярния спорт. Наричат го „Ел Пибе“, което означава „Хлапе“, а той е всичко друго, но не и синоним на прякора си, който му е от детинство. Освен това три пъти е коронясван за футболист №1 на Южна Америка.
– Карлос, много ти благодаря, че ни посрещаш тук, в твоя град Баранкиля! Наистина е голямо удоволствие да бъдем заедно с теб. Исках да те попитам за твоето мнение за настоящия национален отбор на Колумбия. Как ти се струва тимът след завръщането на Тигъра, както е известен Радамел Фалкао?
– Първо да ти кажа, че за мен е удоволствие и голяма чест това, че успя да дойдеш тук, при мен. През всичките тези години сме си говорил много за това, колко бихме били щастливи и двамата, ако можеш да ми дойдеш на гости в Колумбия. И ти го направи! Истинска чест е за нашата страна и за мен като човек. Знаеш колко те уважавам и ценя. Като си говорехме с момчетата им разказах, че ще се виждам с теб и всичките започнаха да викат: „И аз искам да спечеля „Златната топка“, като него!“ А аз им казах, че ще успеят само, ако са упорити и работливи като теб. Този отбор, който имаме в момента кара всички ни да вярваме, че можем да победим всеки. Доволни сме. Връщането на Тигъра ни дава нападателна мощ. Знаеш, че той е голям голмайстор. А ние в момента имаме точно нужда от голове и се надяваме много на Радамел за това. С него имаме повече спокойствие и сме по-уверени в собствените си сили. На световното в Бразилия не можехме да разчитаме на него заради контузия, а ако беше на линия щяхме да направим фурор. Но той вече е не само здрав, но и си върна формата. А всички в Колумбия се молим да няма повече травми.
– Хамес Родригес. С теб преди време имахме възможността да говорим за това. Той страдаше много след трансфера в Реал (Мадрид). Не можеше да се наслаждава на футбола там. Днес обаче виждаме един много по-весел и жив Хамес Родригес. Толкова важно ли е наистина това момче за националния ви отбор?
– Да! Много е важен! Той излезе на голямата сцена с голове за отбора ни на световното първенство в Бразилия, където стана стрелец номер 1 . Това са важни неща за нас в Колумбия. Когато имаме нужда от него, той показва смелост и бележи. А иначе другото не зависи от него. Падна му се да играе в Реал (Мадрид). Първата му година там беше много добра. Беше често титуляр, пускаха го в игра и той отговаряше на очакванията към него. След това обаче дойде страданието за него. И така две години. Едно момче като него, което е в много добра форма, трябва да играе. И така се наложи да премине в Байерн (Мюнхен). Изпратиха го прибързано в тази посока, което само по себе си е лошо и влияе отрицателно на психиката на един играч. За нас в Колумбия той беше в много добра форма и трябваше да остане в Реал и да е титуляр.
– Този отбор на Колумбия сякаш има пред себе си все по-малко време. Има безспорна класа, но годините ще започнат да си казват думата, а следващият мондиал е далеч. Освен всичко, футболът стана много динамичен и напрегнат, не само когато си на терена. Пресата е от всички страни. Има ли млади момчета, които в бъдеще могат да заменят някои от сегашните титуляри и големи фигури в тима на Колумбия?
– Да. За много от това прекрасно поколение отминалото световно първенство най-вероятно ще е последното. Кристиян Сапата е пред отказване. Той е вече ветеран, но с класата си показва, че може би няма да си тръгне до следващото световно. Карлос Санчес и Абел Агилар обаче са на години и отпаднаха. Разбира се, Хамес ще продължи напред, защото е млад и е само на 26 години. След три ще е на 29 и пак ще е във форма. Радамел обаче вече е на 33 и вероятно тогава вече ще е извън отбора. Но в нападение ще имаме достойни заместници. Дуван Сапата например е млад, Муриел и Боре също са класни. Това са все момчета, които вече са в националния отбор и вече трупат опит. Имаме също и Матео Урибе, който е млад и готов за битки. Мисля, че смяната на поколенията в националния отбор е в ход и ще премине добре. Тя трябва да става постепенно, за да може сегашното поколение да бъде изпратено подобаващо. Всички да са доволни и да си тръгнат с гордо вдигната глава.
– Очакваше ли, че националният отбор на Колумбия ще се класира първи в групата си на световното първенство в Русия? Тя не беше толкова трудна все пак, въпреки че на мондиал няма слаби съперници и всички се борят докрай. Полша, Япония, Сенегал и Колумбия. Група, в която не блестяха имена на фаворити, но пък изглеждаше много равностойна.
– Да, силите не само изглеждаха, но и бяха изравнени. В никакъв случай не можеше обаче да наречем тази група лесна. Полша например се бе класирала за финалите без да има загуба в квалификациите. Сенегал винаги играе на световно и има опит. Япония също. Затова според мен групата изобщо не беше лесна. Трябваше да внимаваме много, защото ако бяхме подценили който и да е от тези съперници, бяхме загубени. Ако само си помислехме, че лесно ще бием Полша или друг отбор от групата, щяхме да се върнем в родината още след третия мач. На световно всички играят докрай и никой не прави подаръци. Битката на всеки мондиал е жестока и оспорвана. Затова е много важно отборът да е подготвен психически и да няма и грам подценяване. Ако се предовериш в класата на отбора си или си помислиш, че съперниците са лесни и ще се бият сами, те очакват големи страдания.
– Карлос, как оценяваш мондиала, който се игра в Русия? Смяташ ли като мнозина, че наистина гледахме едно прекрасно първенство през 2018 г. по терените на най-голямата страна в Европа? Изненадаха ли те европейските тимове Германия, Испания и Франция – трите най-силни отбора на Стария континент? Какво мислиш за изявите на Колумбия, Бразилия и Аржентина?
– Отидох на това световно с голям ентусиазъм, защото очаквах да гледаме наистина уникални играчи. Почти всички отбори имаха първокласни футболисти. Германия имаше много качествен отбор, но този път не им се получи. Същото мога да кажа и за Испания. Както и за Франция, с тази подробност, че на тях този път им се получи. Белгия имаше тим, който игра прекрасен футбол, но им липсваше сякаш самочувствие за финал. Аз, като бивш играч и вече в качеството си на обикновен запалянко, предчувствах истински спектакъл и го получих. Затова трябва да сме благодарни и на треньорите, повечето от които избираха смела тактика за мачовете.
– Да, определено не подходиха със страх към срещите.
– Да. Иначе представете си Бразилия със звездите си, Аржентина с Меси, ние със страхотния отбор, който имахме на мондиала, уругвайците, които винаги стигат надалеч и играят красиво. Представете си, ако треньорите бяха подходили със страх към първенството и как щяха да объркат шоуто, да объркат нещата.
– Карлос, ти обичаш толкова много футбола. Разкажи ми нещо за Мексико. Отбор, който все живее с мечтата да стигне и през новия век до вече прословутия пети мач на световно първенство. Обаче, за да играеш в петия мач, първо трябва да победиш в предишните четири. Какво мислиш за националния отбор на Мексико?
– На мен ми хареса!
– Освен това и треньорът им беше колумбиец!
– Да! И им помогна да постигнат добри резултати. На мен, признавам си, винаги ми е харесвал отборът на Мексико. Играят хубав футбол, имат прекрасни играчи и никога не се страхуват от съперника. Единственото, което съм виждал като проблем при тях е ротацията. Това е единственото, което ни ми харесва в Мексико. Треньорът праща послание към футболистите и се опитва да ги насърчи да играят добре, да атакуват, да си подават топката, но в най-малко очаквания момент даден играч странно не попада в отбора и на негово място се появява друг. Това не може да се прави на голямо първенство. Трябва да имаш титулярен състав и да разчиташ на него. Ако някой от тях не играе добре, го сменяш. Все пак на мондиала отиват 22-ма, нали? На мен това, което не ми харесваше в отбора на Мексико, бяха именно тези ротации. Защото с тях се получава така, че тъкмо си направил хубав мач и бум – сменяш всичко. И не се сменя само един, а в някои случаи са цели пет играчи… Това според мен е недостатък.
– Мислиш ли, че световното в Русия беше последното за Меси или Кристиано Роналдо? Двамата най-добри играчи в света без никакво съмнение.
– Така е!
– А след тях, ако се откажат, какво ще стане?
– Ще дойдат други!
– Като тях?
– Да. И аз едно време гледах Стоичков и се възхищавах. И се чудех какво ще стане един ден, когато той вече не играе. Ето, сега имаме Меси и Роналдо, а в деня в който си отидат… Например Иниеста си тръгна, но пък дойде Неймар… И други. Той беше в Барселона и се чудеше в кой отбор може да отиде. И не само заради парите, а за да избяга от ролята на втори. Рискуваш с цел да избягаш от нечия сянка. Във футбола това е много важно. Разбираш ли ме?
– Да. Мислиш ли, че Неймар сбърка с напускането на Барселона? Сигурно той мислеше, че в ПСЖ ще спечели по-лесно „Златната топка“. Това обаче не стана, защото никой на подарява нищо на никого във футбола. Ти го знаеш най-добре от всички. Беше световна звезда, най-добрият футболист на Колумбия за времето ти, но никой не подарява „Златната топка“ на когото и да било. Битката е жестока.
– Истината обаче се оказа жестока за него. По болезнен начин разбра, че няма по-лесен път при преследването на целта да спечели „Златната топка“. В ПСЖ не беше по-лесно, отколкото в Барселона. Там Неймар играеше с най-добрите в света и въпреки това беше фигура. Суарес, Меси и той бяха най-големите звезди на отбора.
– А след него в Барса дойдоха Коутиньо, Паулиньо, Дембеле…
– Така е. В Барселона реално беше по-лесно за него. В Париж се вижда, че му е много по-трудно. Това обаче са решения, които всеки взима сам в живота и ние трябва да ги уважаваме. Аз лично обаче мисля, че Неймар направи грешка.
– Карлос, много ти благодаря! Една силна приятелска прегръдка. Господ да те благослови! Благодаря ти още веднъж, че ме прие в твоя дом.
– Вратата е винаги отворена за теб!
– Много благодаря!
– Удоволствие беше, Христо!
