Най-верният ход на Наско Сираков

- -

Време за губене в Левски няма и това е повече от ясно. Не дни, не часове, а секунди няма за губене. Ножът не е опрял до кокала, а отдавна е започнал да го реже. И на дръвника е клубната легенда и настоящ собственик – Наско Сираков. Аргументите, които изтъкват неговите поддръжници, са неоспорими. Също толкова обаче, колкото и тези на неговите противници и критици. Няма смисъл да ги изброяваме, тъй като на всички, особено на „синята“ част от България, са до болка познати.

Лошото е, че напрежението ескалира. Още по-лошото е, че това съвсем не е неоснователно. Левски е на ръба на бездната и изглежда така, сякаш съвсем скоро ще пропадне в нея безвъзвратно. Както е казал великият Иван Вазов – „от никъде взорът надежда не види“. Всъщност, откъм безпаричие и предфалитно състояние, положението не беше много по-различно в началото на 2020 г. Тогава „сините“ останаха без генерален спонсор, натоварени с футболисти с огромни заплати. И в онзи момент, останалият да се бори Павел Колев направи може би най-мъдрия си ход. Гостува при колегите от „Дарик радио“ и в доста обширно интервю с един символ на левскарщината – Томислав Русев – разкри право куме в очи какво е положението. Призова феновете за подкрепа и я получи. И тъкмо феновете дадоха онази живителна глътка въздух и така скъпоценното време, за да може по-спокойно да се търсят генерални решения за бъдещето на клуба.

Малко по-късно на сцената се появи и Наско Сираков. Единствен той се осмели да вземе акциите на клуба, безцеремонно размятани като парцали по софийските улици. Бил ли е подлъган от някого, за да го направи, била ли му е обещана подкрепа, сам ли е решил да се опита да спаси клуба, направил го легенда, едва ли някога ще разберем със сигурност. Факт е, че той се нагърби с наглед невъзможната задача. Спортно-техническите резултати дори няма нужда да бъдат коментирани, а и самият Сираков до 24 май тази година не бе давал обещания за такива. Тогава го направи, с насълзени очи и треперещ глас, явно наистина вярвайки, че е успял да подсигури не само спасението, но и възраждането на грохналия колос. Да, ама не. И тук няма да се спираме върху това какво проучване е правено на Диксън половин година, след като за месец се установи, че най-меко казано не той е решението на „сините“ проблеми. А явно на „Герена“, ако не всичко, то бяха заложили почти всичко на британската карта. А това с оглед развръзката означава, че са се загубили 6 месеца безценно време. Време, в което можеше да се търсят други решения, други спонсори, други инвеститори. Но, както се казва, като се обърне колата – пътища много.

Далеч по-важното е какво ще се случи в най-близко бъдеще, защото вече споменахме, че време няма. А след пропадането на сделката с Диксън, най-верният и незабавен ход на Наско Сираков е да последва примера на Павел Колев – да се обърне към най-големия спонсор в последната година и половина и към най-голямото си богатство в исторически план – „сините“ привърженици. Изначално беше грешка да се преустановят контактите с феновете. Направи я и Васил Божков, за да може накрая никой да не се застъпи за него. И в момента е редно не просто да се обърне към тях, а да се види с тях – с представители на фракции, на организации, на фенклубове, на неорганизирани фенове. Защото, докато най-влиятелните от тях организираха кампаниите по даренията, приходите се увеличаваха с всяка изминала минута. А след това всичко спря. Така че, не е необходимо много – един телефонен разговор и една среща. Да, НКП, София Запад и Тръстът критикуват. Едно от лицата на „Сектор Б“ – Любомир Костадинов – също атакува безпощадно Наско Сираков. Но със сигурност го правят, защото и тях ги боли за случващото се с любимия на тях и на още милиони клуб. И те имат своите виждания за излизане от кризата и трябва да бъдат изслушани. Трябва да им бъде протегната ръка за помощ и те надали ще я откажат – не заради Наско Сираков, а в името на Левски. В името на останалите футболисти на „Герена“, които показаха какво означава чест, морал, достойнство. Показаха, че романтиката във футбола все още е жива и не всичко на този свят е пари. Наско Сираков, НКП, София Запад, „Синя България“, Ултрас Левски, всички организирани и неорганизирани фенове – всички страни трябва да загърбят различията си, конфликтите помежду си и да започнат да работят здраво за Левски. Още сега, от тази секунда. Защото утре може да е късно…