-
-
„Казанът на българите никой не пази. Те са толкова разделени, че няма никакъв смисъл от надзиратели.“ Това гласи една поговорка и тя изглежда намира поредното доказателство в българския футболен свят. Най-накрая изкарахме един много добър съдия на европейско ниво в лицето на Георги Кабаков и започнахме да го дърпаме обратно в казана, в тинята, откъдето се стремим да не изплуваме, защото на всички им харесва. Или както се казва: „Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле“.
Георги Кабаков свири мачове в Шампионска лига, където българските футболни отбори, включително и Лудогорец, все още трудно пробиват. Най-добрият български съдия свири на Световното първенство за младежи до 17 години, което се проведе в Бразилия. Не само това, но той получи отлични оценки за съдийството си. Кабаков демонстрира ниво, което трябва да бъде следвано от останалите български рефери, а не заклеймявано и громено.
Георги Кабаков трябва да вдига нивото на българските рефери, а не той да бъде дърпан обратно в казана. Това, че на някой благодетел не му допада съдийството на Кабаков в конкретен мач, не означава, че реферът трябва да бъде сатанизиран и заклеймяван. Изказванията от сорта на това, че Лудогорец не иска Кабаков повече да им свири мачове е меко казано скандално и характерно за едни други времена в българския футбол, за които смятахме, че са останали в миналото, но явно не са. Да не искаш мачовете ти да се ръководят от най-добрия български съдия не е странно, а е шокиращо. Заключения за съдийството на Георги Кабаков не бива да се правят от един, два или три мача. Още повече, че претенциите на Лудогорец за мача срещу Черно море не изглеждат толкова убедителни.
Ето какво гласи съдийският правник за настоящия сезон 2019/2020, одобрен от Борда на Международната Футболна Асоциация, относно ситуацията:
„Счита се, че вратарят контролира топката с ръцете си, когато:
Топката се намира между двете му ръце или между едната му ръка и някаква повърхност (напр. земята, собственото тяло) или той я докосва с която и да е част от ръцете си, освен ако топката неочаквано е отскочила от него или след като той е направил спасяване.
Държи топката на дланта на протегнатата си ръка.
Когато тупка топката в земята или я подхвърля във въздуха.
Когато вратарят държи топката в ръцете си, той не може да бъде атакуван от противник“.
Освен уточненията за привилегията на вратаря и контрола му върху топката, тук може да влезе в сила и друго пояснение по Правило 12 (което на съдийски език отговаря чисто и просто за нарушенията в игрова обстановка).
В правилника се казва още, че „нарушение се отсъжда, ако състезател влиза в единоборство по опасен за противника начин“.
Предвид това, че вратарят на Черно море е паднал на земята в опита си да хване топката, кракът на Кешеру се озовава на сантиметри от лицето и горната част на тялото му. При преценка на съдията, ситуацията може да се тълкува и като опасно атакуване на противников състезател.
Тук е моментът Съдийската комисия, която е с доста разклатено реноме да излезе в подкрепа на Кабаков, защото всичко останало ще се приеме като поредния слаб ход от нейна страна.
Георги Кабаков не е безгрешен, нито е застрахован от големи издънки, но нека не дърпаме най-добрия български съдия в момента отново в тинята. Имаме един съдия, който в момента свири в Шампионска лига и той заслужава точно в родината си да получи подкрепа, а не ла*няна кампания срещу себе си.
