-
-
Преди 19 години Левски привлича Нешко Милованович на „Герена“ от отбора на Беласица, но той така и не успява да разкрие таланта си при „сините“. Към днешна дата, сърбинът съжалява, че не се е раздал повече за столичани и се надява един ден да получи шанс да се реваншира.
Бившият футболист на „сините“ даде обширно интервю за „Меридиан мач“, в което сподели кое е нещото, за което съжалява най-много е кариерата си.
Нешко, наясно ли си с последните процеси и събития в българския футбол?
– Никога не съм спирал да следя какво се случва в българския футбол и най-вече в бившите ми отбори Беласица, Левски и Локо (Пд). В момента пак съм за малко в България и говоря с доста приятели и познати. Някои неща ги разбирам дори, преди да са ги написали медиите. Такъв беше случаят с новия треньор на Локо (Сф) Младен Додич, например.
Как гледаш на ситуацията в Левски в момента?
– Левски е голям клуб с реноме не само в България. Познавам много добре Славиша, но няма как да не кажа, че не мога да приема действията му. Той не работеше поне от една година и Левски му даде шанс да се върне във футбола. Сигурно от Латвия ще му дадат повече пари, за да стане селекционер на националния отбор, но просто аз никога не бих постъпил така. 10 милиона евро да ми дават, няма да си тръгна от такъв клуб, който ми е дал шанс. А това не е отборче, това е един голям отбор. За няколко месеца, откакто дойде, едва ли ситуацията се е променила чак толкова. В общи линии той е бил запознат къде идва. Може да ми се разсърди, но тази несигурност е до голяма степен заради него. Ако искаш да се махаш, има клауза – плати милион лева или милион евро и си тръгвай. А не 5 дни преди да почнеш подготовката да се чудиш ще дойде ли, няма ли да дойде. Да се правят планове дали може да съвместява две длъжности. Това е несериозна работа. За Левски винаги ще има добри футболисти.
С тези, които са в момента, какво може да се постигне?
– Всичко зависи от треньора и от това да намери подходящия подход към тях. Не мога да кажа, че Лудогорец е толкова по-силен. Още по-малко ЦСКА. Това е невъзможно. Не мога да го приема. Аз сега съм треньор и винаги съм казвал: Дайте ми отбор, с който да работя, и ако не мога да го подготвя така, че да направим това, което искаме, не трябва да имам лиценз. Този ПРО лиценз ще го скъсам.
Каква според теб е най-добрата рецепта от треньорска гледна точка за отбор като Левски в момента? Има проблем и с финансите, не може да разчита на селекция…
– За каква селекция говорим. Трябва правилна работа. Не мога да разбера как един отбор през един трансферен прозорец взима 15 футболисти и изхвърля 15. Това не е сериозна работа. Извинявам се на всички фенове на Левски, че си позволявам така да говоря, но това не бива да се допуска. Олимпийските игри са на 4 години. Да се направи един отбор трябва поне 15 футболисти да са заедно и 5-6 да ги сменим. А Левски през последните 3, 4, 5, 7… години какво прави? През лятото и през зимата взима 15 и гони още толкова. Така е невъзможно да се направи отбор. В настоящия си състав Левски също има шансове да постига сериозни успехи. Важен е колективът.
Явно в момента той също не е добър, след като видяхме лошите резултати от края на есента…
– Вероятно е така. По мое време знаеш кои футболисти бяха в отбора и ти казвам, че бяхме като един. Не се бъркахме колко пари е взел Нешко, колко Гонзо, колко Сашо Александров, Джон Ингълс, Пажин, Драгич… Не гледахме това. Играехме за фланелката на Левски и аз си знаех, какво означава Левски за българския футбол. Това, когато разберат играчите и усетят отговорността, ще има успехи. Това нещо се загуби.
Присъствието на много чужденци ли е причината?
– Аз гледам не само Левски, ЦСКА и Лудогорец. Гледам и Локо (Пд), Ботев, Черно море… Всички имат чужденци. Винаги говорим, че чужденците са виновни. Когато има повече българи някой казват, че не е хубаво, защото не могат да се гонят високи цели. Е как е хубаво?! Не може на мен, ако съм треньор, някой да ми казва, че този или онзи умее или не умее да играе. Аз треньор по бейзбол ли съм, или по футбол? Дали съм треньор, който трябва да взима пари от футболисти и за това да докарам 15 играчи, за да махна други 15? За какво са ми? Нали футболният отбор на Левски има 25 до 30 футболисти. Никой не може да ме убеди, че не може да се постигат високи цели. Как Славиша тръгна със 7-8 поредни победи и изведнъж го засипаха със суперлативи? Да, като дойдоха загубите, ситуацията се промени. Балканците сме такива. Но никой не може да ми каже, че Левски се нуждае от 10 нови футболисти. Не може да ми кажете, че в България не може да се намери десен бек. Това не е сериозна работа. От школата ще взема един десен бек и ще го пускам. Първо от старшата, после от младшата… Не може някой да ми каже, че Лудогорец, Левски, ЦСКА, Локо (Пд) имат 60 чужденци, защото в България няма футболисти. Не го приемам това. Трябва да има повече местни футболисти. Ако стана някога треньор в България, винаги ще искам да има повече българи. Те осъзнават къде и за какво играят и какво рискуват. Всеки трябва да носи отговорност за това, което върши. Кой ги води толкова играчи, защо, как? Това в българския език, доколко-то разбирам, се нарича .далавера“. Правят се някакви далавери. Може да съществува някоя друга дума за това да взема някой футболист и да му дам 50-60 хиляди евро, за да си тръгне след 6 месеца, но аз не се сещам.
Беше на последния мач на Локо (Пд) за есента, имаше ли шанс да поемеш отбора?
– С никой не съм говорил, но мога да кажа е, че моето желание е някой ден да стана треньор на Левски или на Локо (Пд). Ако в този живот не стане, ще се родя в някой друг и ще водя Левски и Локо (Пд). И в Пловдив темата с голямото текучество е актуална. Не може да вземеш 10-15 играчи, които не ги познават даже майките и бащите им, взимат си хубави пари и не ги интересува за отбора. Не мога да кажа, че чуждестранните футболисти не са добри. Те обаче не разбират Източната Европа. Не разбират как вървят нещата. Не знаят какво трябва да правят за един отбор, който има много големи фенове. Изобщо не искам да кажа нещо лошо за хората в Локо (Пд). Напротив. В момента виждам един собственик, който не спира да работи и общо взето не е отказал нищо за клуба.
Да, но много хора го критикуват. Защо става така?
– Тези, които критикуват Крушарски, трябва доста а се замислят какво беше, когато го нямаше. Той направи хубави неща и иска да налага млади играчи, което съвпада с моите виждания. Аз много обичам да работя с младите, само че трябва да се знае, че от тях не бива да се очакват бързи резултати. Трябва да се види обаче колко е това време, което може да им се даде – три месеца, една година, две години… Да не се окаже в един момент, че си закъснял да промениш нещо и си загубил това време безвъзвратно.
Защо нямаш отбор в последните месеци?
– От осем години имам ПРО-лиценз. В последните месеци не работех по семейни причини. Разведох се с жена си, имах малко проблеми. Сега съм готов да се върна в България. Това винаги ще е моето желание. Знам, че съм подготвен, че хората ме познават. Учил съм се от велики треньори като Люпко Петрович, Муслин, Едо Ераносян, Гаджи Гаджиев в Япония, Илия Петкович в Китай… Имам опит и от всеки съм взел по нещо. Досега, където съм бил треньор, отборите ми винаги играеха атакуващ футбол, а играчите нямаха пари и за дъвки. В Раднички Крагуевац за 10 месеца момчетата не спечелиха един лев, но никой не се подиграваше с нас. Бихме Звезда на „Маракана“, играехме много добре. Един отбор е като семейство и трябва да има някой, който да е глава. Да носи дънки, а не пола. Трябва да се знае кой е мъж и кой жена.
Зад гърба ти ли останаха времената на купоните и нощния живот?
– Вече не съм същият Нешко, който бях в Левски и Локо (Пд), когато не водех живот на спортист. Аз, когато дойдох в Левски, ако бях професионалист, щях да стигна до Реал Мадрид или Барселона. Треньорите ми говореха, че съм добър футболист, но аз просто обичах да стоя до 6 часа в заведенията в центъра и да си мисля, че в 9 мога да отида на тренировка. Така не става, брате! Сега съм треньор и знам всички неща. Мога да вляза в съблекалнята на Реал и Барса и няма да имам проблем. Първо знам езици, второ много неща са ми минали през гърба и много добре знам кой ме лъже и кой не ме лъже. При мен играят само най-добрите. Не може да играе нито синът на президента, нито на премиера, нито на шефа на клуба… Никой не може да играе, ако не заслужава.
За финал, коя беше най-голямата грешка, която си допуснал във футбола?
– Ще ти кажа веднага. Когато Херо беше треньор на Левски, трябваше да играем мач на „Герена“. Тръгнахме от Албена и докато пътувахме падна голям сняг. Отказаха мача. Херо ни даде два дни почивка. Аз излязох първата вечер и стоях до 5 сутринта. Всички знаят какво правих. Имахме след това тренировка в зала. Аз излязох на терена и исках да ритна топката без загрявка. Пукна нещо в бедрото на десния крак, след това мускул на гърба… Аз съм виновен, че не изиграх много повече мачове за Левски и винаги се пише за мен, че има някаква далавера покрай идването ми от Беласица. Аз понасям всичко. Аз си знам какъв човек съм, тези, които ме познават, също. Не дадох на Левски и пет процента от това, което мога, а трябваше да дам 550. Сърдит съм на себе си за това, което направих. Не върнах на Херо това, което той ми даваше като вяра в моите сили. Не върнах на клуба, на себе си… Съжалявам, че тогава не мислех по начина, по който през последните 7-8 години. Имам да се реванширам на Левски и се надявам един ден да получа шанс да го направя. Извинявам се на Грашнов, лека му пръст, на Чорни, на Наско Сираков, който имаше най-много проблеми заради мен.
