-
-
Ако се абстрахираме от наводнения терен с ЦСКА-София, от изпуснатата от Прохазка дузпа и от грешката на Божидар Митрев преди това, можем да нарисуваме някаква бледа картина около Делио Роси и неговия спортно-технически принос (може да си поставите и кавички) спрямо физиономията на Левски.
Нека за начало си припомним един анонс от началото на зимната подготовка в Малта, когато Делио Роси заяви, че това, което виждаме, ще е различно от това, което ни очаква при подновяването на шампионата. Е, ако някой наистина вижда това различно лице и това ново състояние на сините, значи или е тотален фен на Делио Роси, или се интересува само от резултатите. Добре, да се хванем за резултатите. Към днешна дата Левски е вкарал близо два пъти по-малко голове от първите два отбора в класирането, със 7 попадения по-малко от предстоящия съперник Ботев, само с 3 повече от Берое и с 4 от Славия. Тоест Левски вече е слязъл една черга по-надолу като резултати.
Но, дето се вика, майната им на цифрите, точките и тенекиените купи. Важна е играта. Хубаво де, но в момента нито има цифри, нито има игра. И за това вината, смеем да твърдим, е само и изцяло в спортно-техническия щаб на Левски начело с Делио Ро-
си. За да са сините на нивото на Берое, Ботев и Славия, господинът от Лондон няма вина.
Всякакви обстоятелства, извинения, сравнения с минали години нямаше да бъдат стойностни, ако в изграждането на Левски като отбор имаше някакъв напредък. Или ако такъв има, той е в очите на италианеца и на много малка част от привържениците. А претенциите на феновете, включително и ветерани и легенди, които също са фенове, са Левски да играе атакуващо. От няколко месеца славни бивши футболисти на сините критикуват играта на сините в офанзивен план. И то, забележете, това е, след като минаха всякакви карантинни периоди, всякакви коректни премълчавания и деликатни забележки. Сега вече хората стрелят право в целта и не пестят негативни оценки. Дето се казва – пазиха го Делио Роси, а сега вече не го бавят.
Всъщност спорно е дали Роси е способен да преобрази отбора и ако „да“, то е интересно за какъв период от време би могло да стане това. Когато той застъпи на Терена“, каза онзи лаф за ходенето и тичането, като може би умишлено бе пропуснат периодът на лазенето. В цялата работа обаче има един интересен ракурс. В момента Левски стои много добре като подредба, като движение на играчите, но най-вече, когато те не притежават топката. Ако гледате мач на сините за 2-3 минути отпуснато, с премрежен поглед, ще установите, че тимът е компактен. Това са научени футболисти и рядко някой ще тича без посока като муха без глава. Обаче! Уточняваме, че това се отнася за играта без топка. Което все пак е някакво начало, едно своеобразно отлепяне на ютията. В немалко мачове Левски стои добре тактически, личи си, че начело на този отбор не е случаен човек. На тренировки Делио Роси е обяснявал, повтарял е до припадък някои неща, местил е играчите като пешки, спирал е всяко упражнение, връщал е всичко наново. Така обаче се прави, когато имаш нешколувани футболисти – такива, каквито пристигаха в Левски, преди Делио Роси да поеме отбора. В момента той разполага с играчи от по-висок ценови калибър в сравнение с предшествениците му. Или по-скоро италианецът постави началото на преходен период
между двата варианта – обикновени среднюрковци и по-прилични играчи, каквито обитават съблекалнята на Левски.
По-приличните играчи обаче засега не правят по-приличен отбор. Въпросът е – какво правим оттук насетне. Първенството е ясно, ще се играе за здраве, чест и слава. И хиляда точки да стане разликата с първите два отбора, все е тая. Идеята е дали Делио Роси до края ще мръдне отбора малко нагоре, или ще обяви първия етап – лазене, за приключен. Наистина за по-малко от една година той нямаше как да направи пълна промяна. Положителното е, че в началото играчите се мотаеха в последната третина на терена, а сега се мотаят, но целенасочено, вече горе-долу е ясно кой на какъв пост е и какво се иска от него. За някакви отработени разигравания, за разнообразие в атаките е много рано да се говори. Да се прави преса дълбоко в половината на противника е още по-рано да се говори. Напред Левски наистина е твърде неграмотен отбор, въпреки че както споменахме, в тима има грамотни (не всички) футболисти. Ривалдиньо все още е само син на баща си, Буш вкарва на пълнолуние, а Станислав Костов е идеален да близа накрая по 10-ина минути.
Това обаче са второстепенни неща на този етап. В оставащия месец и нещо за синята част на България приоритет е не толкова купата дори. Преброяването на ентусиастите ще стане на мача с Ботев, когато ще бъде отбелязана 75-годишнината от рождението на Георги Аспарухов. Мачовете са си мачове, купата си е купа. Но на 4-и май на едноименния стадион на мача с Ботев ще се разбере дали тези, които обикновено са си по домовете, са готови да се върнат трайно на стадиона. Защото наистина немалко станаха и тези, които са безвъзвратно аут не просто защото този Левски не е техният Левски, а защото не вярват, че някога ще си върнат любовта съм синята идея. Не че бройката на зрителите ще е меродавна, но все пак ще се види дали е възможно някога отново стадионът да бъде пълен.
Желю Станков/ „Тема спорт“
