-
-
Новият вратар на Левски Николай Михайлов се оприличи на „леке“ по време на първия си престой на „Герена“. В интервю за „Код Спорт“ по ТВ+ стражът заяви, че вече е коренно променен и няма притеснения във връзка с това как ще бъде приет от феновете на „сините“ сега.
„Благодарен съм, че в България изиграх 10-15 мача. Започнах много добре в Лига Европа с Оксер и т.н. Бях едно 16-годишно дете, което дебютира в този турнир. За Шампионска лига не бях готов и това е самата истина. Бях си дечко, имах различни приоритети тогава. Всички знаем, че футболът не беше един от тях. На 18 години няма нормален човек, дори баща ми, дядо ми или който и да е друг да ми обясни нещо и аз да го направя по същия начин. Аз съм бил едно дете. В случая за тази грешка имаше подценяване на ситуацията, мокър терен. Случват се стотици такива грешки на вратари, които взимат по 10-15 млн. паунда на година на финали на световни първенства или на Шампионска лига. Това няма какво да го коментираме, грешката си е грешка. Поел съм си отговорността тогава. Просто всичко, което се случи след самата грешка бе малко в повече и то беше заради фамилията. Но както и да е, аз съм свикнал с това нещо и го приемам“, започна Михайлов по темата.
А на въпрос има ли някакви притеснения от феновете на Левски във връзка със случилото се по време на първия му престой, Михайлов сподели: „Не, и тогава нямах притеснение спрямо тях. Тяхното настроение към мен беше породено не от това, което беше на терена, а от онова, което беше извън него. След 12 години го разбирам – коли, момичета, дискотеки… С една дума – леке! Точно и ясно! Знам го, приел съм го и съм се променил. 12 години по-късно след всички неща, които съм направил и съм играл в чужбина в различни отбори, нямам притеснение как ще ме приемат. Аз съм юноша на клуба, а и не само аз, а цялото ми семейство. Казах го и когато подписах – единствено искам да ми се даде равен шанс с всички останали. Всички са правили грешки, аз съм направил една. Сега също ще правя най-вероятно. Просто искам шанс и ще направя всичко възможно на терена. Ако всичко е супер и се развие добре, окей. Ако не – лятото сядаме и говорим. Във футбола е така – нещата може и да се случат, може и да не се случат. Искрено се надявам да станат, защото за мен всичко е съдба. Щом сега съм се върнал в Левски, значи е имало защо“.
