-
-
Зимният трансферен прозорец през 2019-а за Левски определено мина под знака на завръщанията. Вратарят Николай Михайлов за първи път от юни 2007-а насам отново облече „синия” екип на родния клуб и заяви, че целта му е само една – да помогне на клуба да излезе от трудната ситуация, в която се намира.
Вече на 30 години Михайлов има солиден опит зад гърба си в чужбина, където личат престоите му в Твенте, Верона, Мерсин и Омония. Той призна, че през това време в тима на сърцето му са се случвали процеси, които не разбира докрай, и се надява с общи усилия и благодарение на пословичния левскарски дух „синият” клуб отново да намери верния коловоз.
„Чувствам се добре. Колко време ще ми трябва да вляза във форма? Ами, това времето ще покаже. С доктори, с кондиционни треньори, с новия треньор работим усърдно. Цялата ни идея е не само аз, а и целият отбор да бъде в оптимална форма максимално близо до започването на пролетния дял. Естествено, че после ще има цял полусезон да се изчистват и подобряват неща. Целта е да бъдем на едно добро ниво за първия мач срещу Локомотив Пловдив”, каза Михайлов пред „Домът на футбола”.
„Димитър Иванков го познавам от дълги години. Играли сме заедно в Левски, в националния отбор. Познавам изискванията му, това, което обича и иска да вижда. Когато стана треньор, той обясни в разговор с всички вратари очи в очи какво ще иска, какво изисква, какво търсим и гоним. Ние го знаем, тези неща остават между нас. Ще изпълняваме неговите указания и дано да изпитаме радост напролет.”
„Смяната на треньора вкарва някакво напрежение, няма как да бъде другояче. Идваш при един треньор, тук момчетата преди 4-5 месеца са имали друг треньор. Почва подготовката по един начин, по средата й пак се сменя треньора… Това е част от футбола. Има някакво напрежение, което се надявам час по-скоро да се изчисти не само от главите на играчите, а изобщо. Искам да вървим напред, да вървим нагоре и да се работи спокойно. Трябва да постигаме целите, които прилягат на Левски. Моментната ситуация не е добра – виждате на кое място сме, на колко точки изоставаме от първия. Играта в контролите не задоволява. Няма значение, че е подготовка. Аз съм левскар, юноша на клуба и от всяка загуба ме боли. Не мога да изпитвам комфорт от това нещо. Трябва да го поправим това и още в следващия мач да постигаме резултати, защото самочувствието и увереността граничат с нулата. В момента всички тези промени в клуба носят едно напрежение, отделно, че вече доста дълго време сме тук на подготовка. Казаха, че през следващите дни всичко ще се изчисти и ще се знае какво гоним, ще се конкретизират нещата пред нас за полусезона.”
„Със сигурност има натрупване, защото помните 3-4 кръга преди края на каква позиция бяхме, защото бяхме на една крачка от челното място, а в следващия момент мачове, които всички ги брояха за сигурни, видяхте какво стана. Оставете – грешки винаги могат да се направят, но играта, поведението бяха главният проблем за феновете на Левски. Проблем е, че дори след паузата и сега по време на подготовката витае една летаргия, една неувереност във въздуха. Не знам защо. Всеки има различно мнение, говорим ги тези неща вътре в отбора и няма да коментирам, но се надявам абсолютно всичко да се стикова до прибирането в София. Чакат ни тежки седмици, здрави битки. Трябва да бъдем на ниво.”
„Георги Дерменджиев започна да прави опити (да вкара увереност в отбора – б.р.) в комуникацията си, в тренировките. Аз не го познавам отпреди. Сега се запознахме – голям специалист, знае какво трябва да прави в различни обстановки. Ново е за него, ново е и за нас. Опитваме да се нагодим по най-добрия начин. Естествено, ще отнеме време, но никой няма да те чака, никой няма да те бави. Хората искат резултати, дълги години са чакали с Левски да се случи нещо. Време е да се взимат правилните стъпки и решения, за да бъдем там, където трябва да бъдем, разбира се, след известно време.”
„Валери Божинов? Естествено, че има какво да даде на Левски. Освен настроение ще вкара и голям професионализъм. Знаете каква визитка има, знаете през какви отбори е минал, така че няма какво да го коментираме. Когато фактите говорят, даже боговете си мълчат. Много добър ход от страна на Левски. Не мога да го коментирам, докато не стане официално, но иначе всеки ден разисквам ситуацията с клуба. Знаете, с Валери сме приятели. В крайна сметка сме дошли, защото обичаме Левски. Ние сме дошли, за да помогнем на Левски за по-добра позиция. Дали ще се случи – само Господ знае. Не само за Валери, надявам се и Живко Миланов да привлечем, както и още българи. Старши треньорът Георги Дерменджиев и шефовете ще решат от какво имаме нужда, но аз – от гледна точка вътре в отбора – го коментирах пред ваши колеги след първата контрола: излизаме да играем, а аз съм единственият българин с десетима чужденци. Цялото нещо, което се е случило с Левски през последните години, е странно. Не искам да го коментирам кой по каква причина го е направил, но мисля, че новата концепция и идея на ръководството е правилна. Мисля, че ще дойде време в Левски, когато нещата ще стоят по коренно различен начин.”
„И аз, и Живко Миланов сме били в Левски по време на най-силните години на клуба. Знаем какво означава Левски. Това е само плюс за мен. Трябва да се привличат играчи, които знаят какво е синята фланелка. Естествено, това не е гаранция за моментален успех. Ще има слаби изяви и мачове, случват се такива неща, но за мен не е нормално 95 процента от отбора да бъде от чужденци, а езикът да бъде английски основният, да се намесват преводачи за всяко нещо. После да викаме, че няма отбор. Е, няма как да има отбор.”
„Говорихме с Живко Миланов, той в следващите дни трябва документално да приключи нещата с АПОЕЛ. Ако Левски имат желание, той ще седне да преговаря с Павел Колев за евентуално завръщане. Естествено, че той е „за” – той е „син” юноша, „синьо” сърце. Това е, което знам аз от неговата уста. Вече какво ще се случи, какво ще предприеме ръководството – не съм аз човекът, който да коментира.”
„Да се привличат българи е крачка във вярната посока, радвам се, че ръководството мисли по този начин. Това са доказани у нас футболисти, а и не само тук – повечето са играли и в чужбина на сериозно ниво. Надявам се да дойдат час по-скоро. Пролетният дял чука на вратата, а има неща, които още не сме ги свършили.”
„Моята амбиция е, първо, да бъда здрав и, второ, да завършим подготовката по добър начин. Третото е да помогна преди всичко на Левски в предстоящите двубои. Естествено, че с моя добра и стабилна игра ще дойде и националния отбор. Първото нещо и моята идея е Локо Пловдив на „Герена”. Това е моето мислене.”
„Ние не сме този Валери или този Михайлов, които сме били преди. Всеки от нас е израснал. Нормално е в един определен момент да пораснеш – имаш семейство, сериозна приятелка, деца. Има го този момент, когато ставаш по-отговорен като цяло. Това се пренася и във футболната кариера. Валери е набор’86, аз съм 1988-а – навърших това лято 30 години. Времената се менят, виждате и в националния отбор – това ядро, което бяхме през последните 7, 8, 10 години сме играчи, които са минали през младежки национални гарнитури. Стигнахме до мъже. Всеки върви със своята кариера – кой в България, кой в чужбина. Това са нормални неща.”
„Кога настъпи промяната за мен? Това беше, когато тръгнах от Левски и отидох в Ливърпул, където не ми дадоха визата, за да стигна в Твенте. То не ми дойде, а по-скоро ми го наложиха в първите дни, когато видях колко съм далеч от истината. С много комуникация, работа и труд, понеже съм тежък балкански характер, успяха да ме пречупят тогава и да направят от мен един човек професионалист, който игра на високо ниво – Шампионска лига, Лига Европа, холандската Ередивизи. Бях в Твенте по време на най-силните години на този клуб. След това вече е съвкупност от решения – къде грешни, къде правилни – няма смисъл да коментираме. Миналото е минало, то си остава. Има си постижения, има си и лошите неща. Направих 30 и гледам оттук нататък какво ще стане.”
„В живота през доста неща преминаваш – има и хубави, има и трудни. Може би лошите са повече – предателства от приятели, грешни връзки, лоши инвестиции, лоши бизнеси… Това си върви с времето. Радвам се какво съм постигнал до 30, оттук нататък имам цел, мечти и идеи, които искам да постигам. Едни от тях са свързани с Левски, с желанието да помогна на отбора, оттам да се върна в националния отбор, а оттам нататък – лятото или следващия сезон ще видим къде сме. Ще коментираме крачка по крачка.”
„Когато бях по-млад, имах човек (ПР – б.р.), който се грижеше за тези неща, поради простата причина, че имах доста кампании, сайтове, фондация. С времето приоритетите се сменят. Виждаш от какво имаш и нямаш нужда. Аз да поддържам медиен интерес в България нямах нужда при положение, че всеки може да ме намери и открие. Никога не съм се крил. С времето разбираш кои неща са приоритетни и кои – не.”
„Имиджът в предишни години ми е бил, когато съм бил дете в Левски преди 13 години. Няма какво да променям, не мога да съжалявам за нещо, което съм бил като дете, както и за нещо, което ми се удало като възможност, за да осъществя своите мечти. Пак съм работил и пак съм играл мачове. Да, мисленето ми беше лежерно, а поведението ми – на дете. Хората едва ли не са очаквали от мен да мисля като 30-годишен. Няма за какво да връщам времето на назад. Доволен съм от постигнатото, но имам още какво да постигам. Имам цели, мечти. Дошъл съм тук, за да работя здраво и го правя. Дойдох, за да помагам на Левски, дай Боже, да се получи.”
„Не обичам да гледам много надалеч във времето. През следващите 5 месеца искам с Левски да се изкачим максимално напред в класирането, да сме пред ЦСКА, да сме близо до Лудогорец и, ако даде Господ, във финалния спринт да ги съборим от трона, на който седят през последните 7 години. Вече лятото ще видим къде съм и какво съм постигнал от това. Генерално не искам да гледам напред 2-3-4 години, пожелавам си на хората, които обичам, да бъдат здрави, както и всички фенове на Левски. Дано да успеем да върнем отбора там, където му е мястото. Не го казвам случайно за трети път, защото това, което се е случвало през последните 10 години, това не е моят Левски.”
