В моменти като този в Загреб хората от загубилия тим обикновено в първите си интервюта казват, че ще си направят анализи и ще извлекат необходимите поуки. Само че в Лудогорец вече не споделят такива дълбокомислени съждения, може би защото те самите знаят, че не притежават експертиза. Кой точно да извлече поуките, като преди това е направил анализ?! Силната спортна фигура в Разград я няма, а може би проектът нарочно се разбива без присъствието на това важно звено за функционирането на един сериозен футболен клуб. Всяко лято Лудогорец ни предлага само едно ястие в менюто, а тази игра се развива и са необходими нови и нови предложения, един вид приспособявана към съвременните тенденции. Жалко наистина за усилията в неправилната посока, а също така и за инвестициите.
Това, което имаме от известно време насам, достигна своя апогей на безхаберието в Загреб. Както спортно-техническо, така и морално волево невежество – ето това представляваше доскорошният добър отбор от Разград. Това бяха останки от Лудогорец. Нищо, ама нищо общо с онзи тим, който се надиграваше с много по-именити и богати клубове. Естественият ход на футболното невежество обаче няма милост и прояде отвътре всичко положително в този отбор. Обаче през годините като им светвахме червената лампичка, онези всичко знаещите и всичко можещите си мислеха, че тази игра започва и завършва с тях. Трябвало да правят освежаване, ха-ха. Ама вие сериозно ли?! В Разград е необходима смяна на кръвта, инсталиране на изцяло нов софтуер, а не като сега – ботокс, хиалурон, силикон или каквито там щете интервенции. Ще продадем двама, ще вземем други двама, ако тоя треньор не става, ще дойде следващият и така до следващото лято, когато можем да публикуваме тези същите редове само с промяна на името на съперника, който е елиминирал Лудогорец.
И не на последно място, в Разград трябва да слязат на земята и да видят, че и ние сме хора и както казваше Павката Поппандов – и ние пушим „Кент“ и ядем бонбонки „Тик-так“. Не е необходимо да ангажират целокупния български футбол с начина си на отпадане и изобщо да ни разказват как са сънували таласъми. Къде сме били на картата и как някакъв егати якият световен заговор се стоварил върху тях, защото еди-какво си и видите ли, това вече минавало всякакви граници. Тези 90 минути в Загреб бяха повторение, ние този филм сме го гледали и друг път. Лудогорци малко повече от друг път бяха арогантни и обратното на спортсмени, държаха се като недосегаеми и хора извън закона, каквито всъщност са от 11 години насам по стадионите и терените в България.
Наистина ни е трудно да разберем смисъла на съществуването на такъв футболен проект, който напоследък явно не се харесва и на местната футболна общественост, ако съдим по празните седалки (да, видяхме ги) на стадиона в Разград, който вече е арена и на националния на България. И като стана дума – видяхте как Спас Делев реагира на Десподов, който не му подаде, а реши да се прави на Тиери Анри с фалцовия удар към далечния ъгъл. Лудогорец и националите си не може да вкара в някакви прилични рамки, какво да говорим за останалата компилация от скъпи и не чак толкова скъпи „перли“ от различни точки на планетата.
Разбира се, че сме далеч от мисълта, че в Разград правят всичко нарочно. Че умишлено хвърлят пари на вятъра и вече толкова години не успяват да направят отбор, който е адекватен на организацията и финансирането им. Ясно е, че някак им се иска да си върнат старите позиции, но не им се иска да си признаят грешките и да вкарат спортна експертиза в клуба. Това със съдиите по нашите терени обаче го правят нарочно и няма как да ни убедят в обратното. Оказва се, че това е един отбор, който едва ли не се състезава в различни видове спорт. Навън Лудогорец получава чували с картони, а тук недосегаемите се радват на изключителен комфорт. Лесно може да се проследи линията с пловдивските съдии, които или свирят на хегемона, или са пращани да режат крилата на съперниците, които имат някакви амбиции да се борят за първото място.
Извинете много, но това вашето наистина излиза извън рамките на спорта като идея, според която побеждава по-силният, по-добре подготвеният, по-заслужилият. Ето, сега паднаха от по-силен, подготвен и заслужил отбор и ореваха света. А питате ли на останалите в България какво им е вече толкова години?!
Желю Станков/ „Тема спорт“
Много тенденциозна статия. Има едни други отбори, които хленчат и се оправдават със съдиите. Тук съдиите, както и в предните два мача, бяха фактор, но никой не се оправдава само с тях. И Лудогорец надигра Динамо в първия мач и само малшансът и разконцентрираната игра в началото им попречи да победят. Това показва много точно статиката, ако искаме да сме обективни. Вторият мач първото полувреме го проспаха, второто натикаха Динамо с човек по-малко и точно тогава ги резна съдията, защото като нищо щяха да изравнят, но той изгони още един, след като за много по-грубо нарушение с лакът не изгони… Прочети още »