-
-
Националният клуб на привържениците на Левски почете жертвите на комунистическия режим в България пред параклиса и мемориалната стена до НДК. Ето и какво написаха от НКП на официалния си сайт:
На днешния ден почитаме жертвите на комунистическия терор в България. Въпросният терор осъжда на смърт 2 730 души, 1 305 души получават доживотен затвор, а според доклади на Държавна Сигурност за следващите девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди други са убити без съд и присъда.
Като обществена организация, съставена предимно от хора със силно чувство за патриотизъм, за нас е от изключително значение да пазим паметта на десетките хиляди наши предци, станали жертва на комунистическия терор. Да пазим тази памет не само от забрава, но и от лъжите, които все по-често се опитват да я заличат.
Има хора, които всяка година се опитват да приравняват жертвите на комунизма и народния съд с жертвите на „монархо-фашизма“ преди 1944-та. Правят го, разбира се, за да приравнят също така двата режима и следователно оневинят комунистическия терор в България.
Двете не могат да бъдат по-различни. Едното е естествената отбрана на всяко общество пред политически радикали и терористи, борещи се за това в страната им да дойде с кръв онази Революция, която се случи в Русия. Хора, спонсорирани и организирани от чужда държава, борещи се за това и в България да се случи геноцидно разкулачване, сриване на църкви, национализация, установяване на родна ЧК/НКВД, която да избива хиляди „по квоти“, да създаде концлагери и прочее „чудеса“ на случилата се в Русия революция. Тези хора носят агресивна, нападателна идеология, целяща унищожаване и радикално, насилствено преобразуване на съществуващото общество. Еквивалентни на днешните ислямисти и ислямски терористи, опитващи се да постигнат същото.
Преследването на тези терористи е форма на самоотбрана, а спорадичните инциденти и престъпления с убиване на напълно невинни хора – били те поети или ястребинчета, никога не е била масова държавна политика, която да засегне десетки хиляди. За разлика от масовото преследване, изтребване или заточение на десетки хиляди напълно невинни хора след 1944-та.
Наказаните в Народния Съд „виновници“ за режима преди 1944-та са многократно по-малко от невинните хора, преследвани заради класата им, възгледите им, „вражеския им“ по правило статут в болшевишката идеология. Огромният процент жертви на комунистическият терор не са хора с властови позции или част от държавния апарат на Царство България, а просто хора, чието съществуване поначало е престъпление според идеологията на болшевизма – дребни и едри земевладелци, интелектуалци, търговци, лекари и учени, индустриалци, църковни служители и много други. Тяхното преследване не е защита на общество от агресивни елементи и терористи, както случващото се преди 1944-та, а нападателно „прочистване на терена“ от онези, които биха били пречка пред изграждането на тоталитарна, социалистическа държава по съветски модел.
Да защитаваш обществото си от агресори няма как да бъде приравнявано с потапянето му в кръв от същите тези агресори, когато вземат властта.
